Внимание, анархисти!

печат
„АНАРХИСТИ!“ С такива ругатни в Туитър Доналд Тръмп незабавно посрещна избухналите в САЩ протести след убийството на Джордж Флойд. Удивително е колко бързо президентът беше информиран за политическите убеждения на демонстранти, мнозинството от които носеха защитни маски през устата и носа. Никак не е удивително обаче, че той използва именно този термин. Анархизмът винаги е бил опорочаван по този и подобни начини – например с медийни фрази от рода на „в Сомалия цари анархия“, за да се избегне всяко сериозно отношение към един системен идеен светоглед.
При по-внимателно вглеждане в подобни словосъчетания не е трудно да се види безсмислието на такива инсинуации. Анархия на гръцки означава „без власт“, но описаните по-горе събития страдат не от липсата на власт, а от нейния излишък. В Сомалия например „цари“ властта на фанатичната секта „Ал-Шабааб“. Затова, когато говорят за „анархисти“, които „беснеели“ по нощните улици, по-скоро целят да очернят протестиращите като вандали и грабители, варвари и врагове на цивилизацията, с които е необходимо да се води безкомпромисна борба и дори да се унищожават.
Малко вероятно е президентът Тръмп да е запознат повече с анархизма, отколкото със социализма, либерализма или монизма. Ако беше прочел поне няколко страници, да речем на Михаил Бакунин или Ема Голдман, на Ерих Мюзам или Мъри Букчин, щеше да се изненада, че анархизмът не се състои в разграбването на магазини за маратонки, а в стремежа към колкото е възможно повече обществени блага с възможно най-голяма лична свобода. Тоест, той е обратното на неолибералната експлоатация и полицейския произвол. Разбира се, в анархизма има много течения, но те са обединени от основния социален принцип на солидарността (тоест от това, което беше и е търсено навсякъде по време на пандемията на Короната), а не конкуренцията и съперничеството. Добър, здравословен живот за всички, а не порочно, привилегировано богатство за малцина. Уважение към хората и природата вместо презрение и опустошение. С други думи: ако логично обмислим лозунгите на Френската революция и Всеобщата декларация за правата на човека, ще се окажем в анархията, а не при Доналд Тръмп или в полицията, която убива беззащитни граждани. Последното, разбира се, нарушава не само държавно утвърдения, но и общочовешкия закон. Следователно нарушителите не са ​​онези, които наричат ​​анархисти, а тези, които малтретират, измъчват и убиват други хора.
Ако това беше изолиран случай, сегашното въстание би могло да се счита за пресилена реакция. Това обаче не е изключение, а поредната от многото лични трагедии. През 2016 г. от полицията в САЩ са убити 1093 души (а през миналата – 1042)! Преди няколко години вестник Гардиън си направи труда да документира тези случаи, а четенето на кратките некролози е сърцераздирателна задача. Жертвите са психично болни голи хора, травмирани ветерани, лоялни пенсионери, чието разпятие е било взето за оръжие, хора, арестувани за банални престъпления, подложени на електрошокове без медицинска помощ, лъжливо обвинени. Това са само част от случаите, често достатъчно добре документирани.
Анархистите са твърдо убедени, че съществуват по-добри форми на социално взаимодействие, отколкото разполагането на паравоенни сили за сигурност, които бият или стрелят, преди да задават въпроси. В това отношение президентът Доналд Тръмп е прав, когато говори за „анархисти“: много хора на улицата – вече не само в САЩ – искат един по-добър свят и колко сериозно се отнасят към това се доказва от факта, че по време на пандемията те се излагат на двойна опасност.
Легитимирането на властта често се основава на абсурдни оправдания като това на американския сенатор Том Котън, който настоява за по-жестоки действия от полицията и дори от армията под лозунга „нулева толерантност към насилието“, макар че протестите са насочени именно срещу систематичната толерантност към насилието от страна на държавата. Независимо дали става дума за двойни стандарти, или за служебно лицемерие, анархистично обученото око е един от най-острите инструменти за разобличаване на измамната реторика на властта.
Това не е първият път, когато насилствената полицейска намеса предизвиква отмъстително насилие, което от своя страна провокира нова насилствена полицейска намеса и затваря порочния кръг. Между другото, този път много журналисти станаха жертви – някои умишлено пръскани със сълзотворен газ или обстрелвани с гумени куршуми (този път повече от 125 случая!). Това не трябва да ни изненадва, тъй като те отново са смятани за „врагове на народа“.
Миналата седмица феминистката и активистка Тамика Малори подчерта в гневна реч, която се разпространи широко в Интернет, явното противоречие: привържениците на правене на бизнес, който ограбва както масата от хората, така и планетата, се възмущават истерично, когато безправните ограбват някой магазин в гнева си, подхранван от години и векове. В оригинал: „Това, което правите, е мародерство“ и отговорът: „Вие ни научихте“. Така тя следва критичната традиция, като изтъква, че престъпленията на управляващото статукво се третират със затворени очи, а съпротивата на възмутените се разглежда под лупа.
Ето защо, когато някой като Доналд Тръмп оскърбява протестиращите като анархисти, всички, които искат един по-справедлив свят, трябва да отговорят гръмко: Да, ние сме анархисти. И се гордеем с това! •

Илия Троянов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *