Войната в Сирия се разраства

печат

Настъпва дългоочакваното развитие на ситуацията в Идлиб, където е последната зона с активни бойни действия, а също и последното убежище на джихадистки банди, подкрепяни от турската армия. Части на турската армия са бомбардирани в нощта на 27 срещу 28 февруари малко преди „ултиматума“, даден от Турция на сирийската армия да се изтегли от окупираните територии в Идлиб. Според официални източници 34 войници са загинали в резултат от въздушния удар, нанесен от Сирия.
В изявление, направено от руското министерство на отбраната, се отправя намек към Анкара, че частите на турската армия не бива да напускат наблюдаваните райони, определени от споразумението в Сочи. „Ударното“ послание, направено от министерството, е „сирийската авиация действа срещу Левантския освободителен комитет (новото име на групировката „Ал Нусра“), а бойците на турската армия не би трябвало да се намират в този район“. С тези послания Русия подчертава връзката между Турция и подразделенията на Ал Кайда, която е призната за терористична организация от целия свят.
Войната се разраства бързо, героичните позиви на държавата повишават децибелите, медиите се преобличат във военни униформи, а почти цялата опозиция се нагажда към новата ситуация. Последният въздушен удар е един от историческите поврати на войната, бушуваща в Сирия от 2011 г. насам. Подобен момент е 13 май 2013 г. след бомбардировката на военната база Хмеймим, която отнема 53 човешки живота. Въпреки че не се споменава срещу кого и защо воюва турската държава в Сирия, наблюдаваме сходен почерк с кланетата в Суруч, Анкара, клуб Рейна, Истанбул, летището в Йешилкьой през предишните години.

Как държавата се възползва от войната

Друга „полза“ от войната в Сирия, която донесе ужасни последици за хората, е, че тя се използва от регионалните и световните сили – особено Турция – за засилване на националистическите тенденции във вътрешната политика и за налагане на репресивни мерки срещу опозицията „на улицата“. Също така, със своето военно и административно присъствие в Африн, операция „Ефратски щит“ и атаката срещу „Рас ал Айн“ ефективно изпълняват „неоосманистките“ обещания, дадени на национално-консервативния електорат на турското правителство.
Ние знаем, че войната се използва от държавите, за да потиснат опозицията в своите граници и да заглушат гласовете срещу властта, да спрат манифестациите и да привикнат обществото към състоянието на „извънредно положение“. „Демократичните“ политики са изместени на заден план. Усилва се натискът срещу активната общественост.
Продължаващата война ще бъде използвана като оправдание за засилване на репресиите срещу обществото. Ще бъде използвано насилие както на думи, така и на дела, с което властта ще покаже истинската си същност. От друга страна, властта ще контролира ситуацията според желанията си и ще се опита да извлече икономическа изгода от войната.

Военно решение на икономическата криза

Икономическата криза съсипва живота на потиснатите, но тя е заглушена от какофонията на войната!
Минималната работна заплата, обявена през декември, е 2324 турски лири (665 лв.) Според оценката на профсъюзите, месечните разходи за храна (прагът на глада) са 2219 лири. Само 105 лири (30 лв.) над границата на глада се смятат за достатъчни за работника. В Турция повече от 43% от работниците работят за минимална заплата. През същата година бюджетът на турската армия възлиза на 19 милиарда долара. Според данните от 2019 г. състоянието на 25 милиардери в Турция е 43,1 милиарда щатски долара. Броят на работниците, извършили самоубийство, защото не могат да издържат себе си и семейството си, за последните 6 години е 351!
Един работник се запалва пред парламента с вик „Не мога да оцелея“, докато чорбаджиите трупат богатство. Стругар се самоубива, защото не може да си позволи да купи панталони на сина си. Млад работник се самозапалва пред кмета, защото не може да си намери работа. Друг работник се хвърля в доменната пещ, нагорещена до 1600 градуса, защото не може да изкара месеца със заплатата си.
Тези, които работят, не получават достатъчно, за да свържат двата края, безработните разчитат на милостиня. Докато кризата кара потиснатите да посягат на живота си, богатите не само че не губят нищо, но и продължават да трупат пари. Новите войни означават нови печалби. Докато по телевизията вървят милитаристични речи и се оплакват мъченически загиналите войници, те увеличават своя дял от „баницата“.

Подробности за войната: емигрантите

След въздушния удар срещу турската армия в района на Идлиб в Сирия правителството взима решение да не спира емигрантите на границата с Европа. Говорителят на управляващата партия ПСР (Партията на справедливостта и развитието) Юмер Челик заявява: „Нашата политика по отношение на бежанците остава непроменена, но в създалата се ситуация ние не сме в състояние да задържаме бежанци.“ Много емигранти от Измир, Чанаккале и Истанбул са насочени към бреговете на Беломорска Тракия. Европа е заплашена с усилване на емиграцията на Запад, ако ситуацията в Идлиб се влоши.
Държавата, използваща емигрантите като коз при всяка възможност, изиграва тази карта ентусиазирано веднага след 27 февруари. Тези, които не смеят открито да изпратят своето послание към Европа и Запада, се опитват да използват хората от Сирия, като застрашават живота им. Властта, която не се колебае да използва емигрантите, за да подобри стратегическото си положение в света, се опитва да бъде играч, а не игрална дъска.

Стратегическата ситуация между държавите

Военната стратегия на турската държава, която стана очевидна в тази война, цели не само политически, но и икономически облаги. Целта е да се спечели и влияние в междудържавната игра в региона. Чрез участието си във войните от Либия до Кипър, от Египет до Сирия, държавата се опитва да разпространи вътрешната си политика отвъд собствените граници. Тази завоевателна политика се подкрепя ентусиазирано от националистическите и консервативни елементи в държавата. Тя се оправдава с желанието на държавата да бъде сериозен фактор в региона чрез агресивна политика.
Тези, които при всяка възможност изнасят прочувствени речи за дългосрочни политически цели (като 2023 г., 2071 г.), нехаят нито за събитията от 27 февруари, нито за избитите хора. Когато всеки мегаломански проект, съответстващ на интересите на държавата, се представя като свещен и полезен за нацията, броят на жертвите се разтваря в светостта на държавата. Хората, смятани за маловажни в сравнение с интересите на държавата, ще бъдат забравени още следващата седмица.
Притежаващите власт не се колебаят да ограбят живота на милиони хора заради собствените си интереси и – както във всяка война – се опитват да смажат най-потиснатите в обществото. Това, което трябва да направим като потиснати, е да престанем да бъдем пешки във войната за Власт. Трябва да спрем ограбването на живота ни и да продължим да се борим срещу военната пропаганда, за да изградим един свободен свят. •

Революционно анархистко действие – Турция


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *