Възможна ли е глобална революция?

печат

Интервю на Илия Троянов с Георги Константинов

ИЛИЯ ТРОЯНОВ: Преди да разглеждаме стратегията и тактиката на Социалната революция (СР), трябва да преодолеем често срещаните съмнения и възражения относно възможността на СР в съвременния свят, затова започвам с няколко предварителни въпроси.
Възможна ли е една глобална СР?
ДА! Ако кризата и революционната ситуация (РС) са глобални. Мисля, че роботронната революция (РР) е моторът на глобализирането на тези предпоставки, защото именно тя ни води към планетарното настъпване на трите необходими условия за създаване на РС:
(1) Разрушаване на социалното и (2) интернационалното статукво и (3) създаване на материалните предпоставки за съществуване на едно анархокомунистическо общество. (Двете достатъчни условия за РС са: (4) Осъзнаването на тези три момента от „нисшите класи“ или от „Петото съсловие“ и формиране в него на идеи и воля за замяна на старото общество с ново. И на последно по място, но първо по важност – (5) осъзнаване на тези фактори и възможности от анархистите и импулсирането им към апостолска (пропагандна, агитационна, организационна) дейност, след като са разбрали ролята на теорията като опорна точка и на организацията като лост за преместването на днешното общество върху орбитата на анархокомунизма.)
При наличието на тези пет условия интернационалната социална революция става неизбежна. Разбира се, тези мои твърдения са хипотетични, в най-добрия случай – теоретични. Тяхната истинност може да бъде проверена единствено чрез революционната практика на човешкия род. Само тя е в състояние да преодолее съмненията относно възможността на СР в съвременния свят.
Защо през последните 40 години не е имало сериозни революции?
Мисля че дефиницията на Революционна ситуация и тезата на Бакунин, че една цивилизация е узряла за смъртта, когато е създала и развила в себе си всички теоретични и практически елементи, които трябва да я унищожат, дава ясен отговор на твоя въпрос: УСЛОВИЯТА НЕ СА СЪЗРЯЛИ! Ще ме запиташ, тогава какво да кажем за революциите от Парижката Комуна насам?
В историята има достатъчно примери и преди нея, в които потисканите и експлоатираните са се борили безуспешно за пълното си освобождение. Те са били смазвани „с кръв и желязо“ или спирани на полупът, последвани от контрареволюция и дегенерация, защото необходимите и достатъчни условия за СР не са били налице.
Днес приближаваме с мълниеносна за историята скорост към точката/момента на бифуркация, т. е. към изпълнението на необходимите условия за Социална революция. Много е важно този момент да се определи с максимална точност. Това означава, че трябва да имаме постоянна готовност да действаме заедно с Петото съсловие в посока на революционната тенденция, анализирайки и обсъждайки постоянно конкретната социална реалност. В момента на бифуркация трябва да се действа най-енергично за промяна на направлението на движението в посока на създаването на нов свят, когато това е станало възможно. (Виж Пригожин за алтернативата в точката! Или-или?) Тогава анархокомунистическата организация, ако не бъде изпреварена от стихията и спонтанността на „нисшите класи“, трябва да даде парола за въстание и реализация на революционната програма!
Веднъж избухнала Социалната революция, новата не по-маловажна задача пред организацията е да насочи масите към смазване на всякакви контрареволюционни опити за реставрация на държавността и социалното неравенство във всевъзможните им форми.
Ако въпреки всичко достатъчните условия на РС (създаване на критичния минимум на организация и революционизирането на масите) не станат реалност, тогава, ако развитието не създаде каскада от точки на бифуркация, най-вероятно човечеството ще има съдбата на динозаврите и много други видове от фауната и флората…
Къде би могла да започне тя? (Старият спор: в най-бедните страни или в най-развитите?)
Макар че необходимите и достатъчни условия за една СР ще бъдат изпълнени най-напред в най-развитите страни, в глобалния свят тя може да започне навсякъде, включително и в най-бедните, поради наличието на ред „класически“ причини за революциите. Проблемът е в това, че в такива страни революцията може да се развива в дълбочина (към анархокомунизма) само с помощта на развитите, тоест условието за успеха е в разгръщането на наченалата революция в широчина до обхващането и на развитите страни. По-общо казано, ако Социалната революция остане изолирана в „една отделно взета страна“, тя е обречена.
Каква роля играят модерните инструменти за социален контрол и манипулация (масмедии, социални мрежи, пълен контрол над всички форми на дигитална комуникация)?
Като тази на поповете и другите обскуранти през средновековието, тоест за отвличане на вниманието на „нисшите класи“ от екзистенциалните им проблеми, за оглупяването и видиотяването им… Очевидно това не е било достатъчно, щом църквата се е обзавела със Светата инквизиция. И тя обаче не е могла да помогне на Ватикана, който днес я е преименувал в беззъбата Конгрегация за доктрината на вярата, на подчинение на която е Комисията за защита на малолетните. Горките дечица, поверени на… педофилите в „Светата“ католическа църква. •


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *