Възпоменание за Величко Канев
Редакцията се извинява за закъснялата публикация на възпоменателното слово, което успяхме да получим едва миналия месец.
Роден в с. Българене, Старозагорско. Още като ученик под влияние на братовчед си Димо Канев – изявен анархист – прегръща идеите на анархизма, на които остава верен до края. Готов е да даде всичко, дори живота си за изграждане на общество без власт, партии и държава, общество, изградено на основата на свободното обединяване на хората във федерации на стопанска основа.
Пламенен агитатор, лесно убеждава събеседниците си в правотата на своите идеи.
Заради тази дейност попада в полезрението на болшевишката Държавна сигурност. При нейна акция през 1948 година, по време на петия конгрес на БКП, са арестувани стотици анархисти от цялата страна, между които и Величко Канев, току-що завършил средното си образование – на 18 години.
Заточен е в Богданов дол. Там престоява една година. Преместен е в лагера на остров Белене, където престоява три години. Години на глад, бой, карцери, изтезания от най-различно естество, унижения…. Правени са опити да бъде пречупен, да се откаже от идеите си. Отговорът му е бил: От живота се отказвам, от убежденията си – не.
Изпратен е да отбива военната си служба като неблагонадежден – в трудови войски. Там усвоява строителния занаят и става известен майстор.
Като нередовен учител по сградостроителство и като водещ майстор в строителни войски обучава в занаята стотици млади хора.
Изключително трудолюбив, спокоен и въздържан. За петдесетгодишното ми познанство с него не съм запомнил да е нагрубил човек, да е повишил тон.
Създава прекрасно семейство, в което цари взаимното уважение и взаимопомощ.
Това е достойно извървян житейски път.
На 21.08.2016 година спря да тупти едно голямо, обичащо свободата сърце.
Поклон, дълбок поклон пред светлата ти памет, бай Велико.
Христо Шекеров
