В памет на бай Кръстьо Павлов

печат
На 29.10.2020 г. в с. Покровник, община Благоевград, спря да тупти сърцето на приятеля и съидейника, анархиста Кръстьо Иванов Павлов – бай Кръстьо.
Месец по-рано му изпратих книгата „Без бог, без господар“ на неговия приятел Борислав Менков. Тогава той ми каза: Елате, имам нещо да ви дам. Заради епидемията отложих пътуването. Жалко!
Усещайки края си, пред негов племенник е заръчал две неща: да бъде погребан при брат си Славейко и да не се унищожава архивът му.
Кръстьо Павлов е роден на 19.12.1927 г. в гр. Сандански. Става анархист под влиянието на по-големите си братя Славейко и Радко.
Анархизмът – пише бай Кръстьо – е съчетание на хуманност, солидарност, свобода, равноправие и социална правда. Заради това възприех тези идеи.
На 13.06.1949 г. е арестуван и след 115 денонощия с разпити и побои е изпратен в концлагера „Белене“, където преди него болшевишките изверги „възпитават“ двамата му братя.
На 19.06.1951 г. е освободен. Две години по-късно успява да премине нелегално в Гърция и след още две години се установява във Франция. През 1957 г. се записва да следва архитектура в Женева. Там се жени за германката Доротея, с която се преместват в Германия, където се дипломира като архитект.
В Германия участва дейно в групата на Амнести Интернешънъл за предоставяне на информация за репресиите в България. Поддържа връзка с много анархисти от Европа, Америка и Австралия.
От 1991 г. е в България, където участва във всички мероприятия на Федерацията на анархистите. Виждам го на груповите снимки в Белене, в Калофер, на конгрес в Пловдив, на паметника на Икономов в Белица…
Бай Кръстьо се чувстваше задължен към своите идейни приятели, загинали от болшевишки куршуми. През август 2001 г. покани анархистите от страната на откриването на паметника на поета-анархист Кръстьо Хаджииванов, дело най-вече на архитекта бай Кръстьо. Беше знаменателно събитие. През 2015 година се появи книжката „Спомени за Никола Янкулов“, чийто съставител е пак той.
Ценях и обичах Славейко Павлов. Аз въведох на компютър книгата му „Одисеята на един анархист“. Обикнах и бай Кръстьо. Често се чувахме. Когато спря да идва в Белица, почнахме да го посещаваме на село. Лъчезар му гостува, след това двамата с него бяхме цял ден в къщата му в Покровник. Тогава ни даде снимки и други архивни неща. Други приятели също ходеха при него, както и внучката на бележития анархист Иван Рачев. Брат му Радко и негови племенници се грижеха за здравето му. Като разбра, че работя върху книга за Борислав Менков, взе участие във финансирането на издаването ѝ.
Още много добри думи може да се кажат за арх. Кръстьо Павлов.

Нека бъде светла паметта за него! •

Костадин Зяпков


 

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *