Гласуването не е повод за гордост

печат
Противно на пропагандата на властта, гласуването не е повод за гордост. Има много основателни причини да не гласувате на избори, независимо от обкръжаващия климат на медиен патриотизъм и фалш. По принцип съм поддръжник на гласуването, но не мисля, че негласуването те прави по-лош от другите или дори лош гражданин.
Да започнем с кратък разбор на ситуацията. Живея в България и предстоят парламентарни избори след 3 седмици. Уж гласуваме за партии, вместо за хора, но човекът, който управлява печелившата партия, ще управлява и държавата. На изборите отиват 23 партии и 8 коалиции, само 5 са реално конкурентоспособни (ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“, ДПС и Демократична България). Останалите партии не са и за улеснение можем да ги изключим от анализа.
Има ред основания човек да не гласува в България:

Липса на представителство

Да имаш право да гласуваш не е като да имаш право на глас. Обикновено няма кандидат или дори партия, която да представлява твоя интерес. Основният въпрос на изборите е Кой от тези богаташи и мошеници искаш да управлява страната? Българите с ниски доходи и работещите българи могат да се припознаят в думите на политиците и модните им предизборни лозунги. Лесно се вижда обаче, че никой от кандидатите не знае точно какво е да се трепеш по 60 часа седмично, само и само да осигуриш храна и образование на децата си. В продължение на четиридесет години.
Няма партии на селяните, циганите, гладните… Ако имате нещастието да сте част от потиснато малцинство, няма надежда някой да се погрижи за вас. Ако сте част от мнозинството, с доста голяма сигурност може да разчитате, че ще останете потиснати. Няма никаква причина да се предполага, че правителството на България няма да продължи точно така, както през последните 140 години.

Морални императиви

Актът на гласуване може да бъде недопустим и от чисто морална гледна точка. Ако всяка партия представлява ценност или позиция, която е морално недопустима, тогава гласуването за която и да е партия означава участие в система, която защитава и извършва неправомерни действия. Дори отиването до урната, актът на отрицателен вот, невалидна или унищожена бюлетина в случая се превръща в съучастие в система, която прави нещо нередно.
Много са разнообразните проблеми, представени от партиите, които имаме тук, но няма голяма партия, която да е антикапиталистическа например. Ако сте против експлоатацията и търговията с работна ръка, няма кандидат, за когото да гласувате. Ако обичате мира, имайте предвид, че всяка партия в България публично подкрепя участието в НАТО и изпращането на български войници в чужди страни.
Може да се дадат още куп подобни примери, срещу които съвестта ви се бунтува. Защитниците на гласуването обичат да напомнят на хората за силата дори на един глас, но това е „оръжие“, което може да се обърне срещу тях. Гласът, който зарежда хладилника, може да зареди и пистолета.

Системно потисничество

Колкото и да са различни хората, за които ви предлагат да гласувате, всички те са участници в определени отношения на привилегии и власт. Това са хората отгоре. В много случаи това ги нарежда направо в лагера на потисниците и им позволява да формират и управляват това потисничество. Независимо дали става въпрос за липса на загриженост за благополучието на другите, откровен расизъм, или дори просто политизиране и неглижиране на проблем в Народното събрание, въпросите за реалното зачитане на правата се преобразуват в точно определени нужди под зоркото око на управляващата класа. Колко пъти Народното събрание увеличи стажа за пенсия? Колко пъти оряза социални придобивки, извоювани с вековни борби?
Да искаш от някого да гласува за своите потисници е насилие. Очакването да се гласува за потисник показва нашата собствена липса на състрадание към потиснатата част от обществото.

Негласуването е избор!

Негласуването също е избор и то съвсем реален. На гражданите не се предлага само избор между няколко кандидата или няколко партии, а също така избор дали изобщо да гласуват, или не. Лесно е да се каже, че ако демокрацията има значение за вас, тогава трябва да гласувате. Ако обаче под демокрация имат предвид само избори, е точно обратното – трябва да гласувате само ако изборите имат значение. Ако изборите не предлагат израз на вашия глас, има много по-добри начини да прекарате един хубав следобед. Какво очаквате да се случи, когато не се чува гласът на хората, които имат най-голяма нужда?
Другият мит е, че ако не гласуваш, нямаш право да се оплакваш. Напротив! Оплаквай се силно и постоянно! Оплаквай се на хората, които са гласували за управляващите, и на онези, които обезценяват демокрацията, като казват „Не гласувах за тях“! Гласуваха и то точно за тях. Те са част от машината, която прави всичко това. Лишаването от правото на глас е факт, а пренебрегването му само още повече обезличава гласа ни. Ако не гласуваш, не можеш да се оплачеш никога никого не е довело до избирателната секция.

Митът за гражданския кандидат

Има теория, че дори да не гласувате, трябва да се кандидатирате, да се включите в активна обществена дейност, да се застъпвате в движения и организации на местно ниво, за да може гласът ви да бъде чут. Ако не можете да стигнете по този начин до избирателната секция, тогава излезте на улицата.
За мен е чест да познавам много хора, които правят точно това, но е трудно. Обществената дейност е тежка и най-често неблагодарна работа, а в условията на фалшива политическа свобода в България лесно докарва неприятности,… че и по-лошо. Разходите в пари и време за „активизъм отдолу“ са огромни. Лесно е да се твърди отстрани, че това са добре вложени време и пари. Истината обаче е, че това е инвестиция в подкрепа на една деспотична риторика. „Убедете ни!“, казват управляващите. „Убедете ни, че това са истинските проблеми! Убедете ни, че това са правилните решения!“. Вместо да се стараят самите те да ни убедят, че имат легитимно право да ни управляват.

Да, но…

От това произтичат мисли като: „Разбира се, това са основателни причини, но има хора, които просто са мързеливи или намръщени егоисти, и те също са доволни, че не гласуват“. Единствено вие решавате защо не гласувате – от мързел или по убеждение. Вие и никой друг! Има достатъчно причини да не гласувате. Може да ви крещят колкото си искат, че грешите, но ако наистина ценят демокрацията толкова, колкото претендират, трябва да признаят, че имате право.
Хората, които не гласуват, не мълчат, те крещят. Те крещят в лицето на системата, която твърди, че ги представлява, и искат друга, в която могат да участват, без да правят компромиси със съвестта си. Те крещят за система, която създава възможности, вместо да ги потиска, и представителство, в което могат да повярват.
Даден им е избор – глас – и той се чува.
Трябва да слушаме. •

По материали от facebook


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *