„Дали е по-достойно…“

печат
Онзи ден, по т. нар. „Свободна телевизия“ на наследницата на БКП – чух песента за Чико от Порто Рико в изпълнение на Леа Иванова и после – възторжените и сълзливи словоизлияния за някогашната естрадна и джаз певица на лигльото, водещ „културните предавания“ на БСТВ. Програмата очевидно бе предназначена да събужда носталгични спомени в най-старото поколение с фалшифицирани реминисценции и да спечели гласовете им за Нинова и компания в приближаващите избори. Нали целта оправдава средствата. Само че за проклетия аз помня стари дати и в съзнанието ми експлодира страшния въпрос на Датския принц за достойнството от неговия монолог, който на турски звучи така: Я олур, я олмаз? – that is the question.
Ако злощастната певица Леа Иванова се беше оженила за члена на Политбюро и министър на търговията Пеко Таков или за сина му Янчо, то тя сигурно щеше да затъмни със славата си своята съименница Лили Иванова, но Мойрите ѝ бяха отредили друг жребий: копоите от ДС на „народната власт“ я пратиха в концлагер, където я вербуваха и после я използваха като доносник в родината и вън от нея. И нали мисълта се рее като волна птица, си спомних, че есесовците си правили абажури от кожите на евреите и се запитах като Хамлет: кое е по-достойно за душата: да направят от кожата ти червен фенер или ако не можеш да издържиш на гаврите и инквизициите, да станеш доносник на палачите си? Страшен въпрос, от който бягат днешните „архитекти на човешките души“, както Йосиф Джугашвили наричаше членовете на своя „писателски съюз“, или многобройните психолози, философи, социолози, политолози и прочее „научни работници“. А си струваше да го разчепкат, защото според „Комисията по досиетата“ в архивите на тайната полиция на БКП са намерили картончетата на 2 500 000 доносници от различни категории: резиденти, агенти, секретни сътрудници, явочници, доверени лица, доброволни заявители и прочее, и прочее умъртвени души.
Днешните разнородни „елити“ и обслужващите ги „интелектуалци“ идват от клоаката на държавна сигурност – от вербовчиците и жертвите им или са възпитаните от тях „в дух на патриотизъм“ дечица и внученца. Малцина се осмеляват да премислят докрай и да си отговорят какво означава всичко това за „героичния, трудолюбив и храбър български народ“? •

Феранте Пала –
Свободният човек


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *