Да не изоставяме пряката демокрация в Рожава!

печат
Вярно, имаме си свои грижи – коронавирусът, ваксината, социалните разходи, дълговете, злоупотребите с обществените свободи, провалите на представителната демокрация… Оправдава ли обаче това забравата за малката република Рожава?
Там някъде в Месопотамия се провежда експеримент, който трябва да подкрепим и защитим, защото сме длъжници на онези, които победиха и изхвърлиха от завзетите територии Ислямска държава с цената на над 11 000 убити и 24 000 ранени от общо 70-те хиляди бойци. Защото Рожава е не само военна епопея на кюрдите и техните арабски съюзници, тя е и безпрецедентен и завладяващ демократичен опит. Безпрецедентен, тъй като конституцията на Рожава, наречена Социален договор на Демократичната конфедерация на Северна Сирия, свързва пряката и парламентарната демокрация. Една невероятна комбинация от автономни общини, законодателни събрания и изпълнителни съвети на кантони и региони, всички федерирани от Демократичната автономна администрация.
Тя не желае да бъде правителство. Напротив, тя възнамерява да даде най-големи правомощия на гражданите. Зад това намерение е обявена целта: да се мине без националната държава, като се създаде общество с възможно най-малко власт за времето, необходимо да се прехвърлят всички обществени услуги и всички суверенни функции на местните самоуправляващи се институции. Така се стига до демократичния конфедерализъм на кюрдския лидер Абдула Йоджалан, който няма за какво да завижда на бездържавния федерализъм на Прудон.
Завладяващ е, защото Рожава процъфтява в сърцето на Близкия Изток сред диктатури, хаотични демокрации, национални държави с хегемонистични цели, патриархални общества и консервативни религиозни практики. Тази демокрация защитава правата на човека и основните свободи, които всяка друга демократична държава при същите геополитически условия би орязала в името на извънредното положение, извънредните обстоятелства или обсадното състояние.
Тя обединява кюрдски, арабски, асирийски, халдейски, туркменски, арменски, чеченски, черкезки и други народи от различни религии – мюсюлмански, християнски и езидски – във федерация с равни права и задължения. Тя насърчава и защитава културната мозайка; всички майчини езици имат право на гражданство, от детската градина до университета. Конфедерацията установява абсолютен паритет и съпредседателство на мъже и жени във всички публични и граждански органи. Там жените имат своето пълноправно място, осигуряващо им най-високите административни, политически, военни и граждански отговорности. Там, където царуваше законът на силните, сега надделява принципът на равенството и справедливостта на консенсуса.

Замяна на капитализма със самоуправлението чрез кооперациите

Точно както държавата трябва да бъде сведена до броени функции, се работи капитализмът постепенно да бъде заменен със самоуправлението на производителните селскостопански и промишлени дейности. Кооперациите правят това с опазване на околната среда – не обикновена, а социална екология, както теоретизираше американският мислител Мъри Букчин: замяна на опустошителния капитализъм с естествено общество, освободено от господство във всичките му форми, където техниката е в услуга на човека и децентрализацията на производството клони към местната самодостатъчност.
Безспорно не всичко работи перфектно в Северна Сирия. Ако напредъкът в областта на правата и свободите е неоспорим и забележителен, той остава скромен в икономическата област, като социална и екологична алтернатива, а на политическо ниво конституционните институции се борят с огромни трудности. Що се отнася до армията – Сирийските демократични сили, – тя е склонна да заеме мястото на цивилната власт, което – както казваха сапатистите – не вещае нищо добро. Цялата власт на Комуните! си остава амбиция, постоянно напомняна, но трудна за постигане. Как би могло да бъде иначе в условията на османската империалистическа война на Ердоган, натиска на мракобесниците от джихада, заплахите на Асад да завладее отново територията и предателствата от страна на руските и западните „съюзници“?
Днес ситуацията е изключително сериозна. Турция и нейните ислямистки наемници всекидневно бомбардират градовете и селата в северната част на Рожава, подготвят четвърта инвазия след онези три, които доведоха до окупацията на триъгълника Азаз-Бад-Джарабъл през 2016 г., на кантона Африн през 2018 г. и на ивицата Гире Спи-Серекание през 2019 г. Ако нищо не се предприеме от страна на гражданското общество, ако международните политически институции продължат да се правят, че не виждат и особено ако държавите, гарантиращи прекратяването на огъня през 2019 г. – Русия и САЩ, – за пореден път предадат кюрдите и арабите, това ще бъде краят на този политически опит, богат на уроци както за демократите, така и за революционерите, на това странно единство, което може да се нарече множеството, за което Жил Дельоз и Феликс Гатари не предполагаха, че ще се сбъдне в сърцето на този толкова малко анархистически Близък Изток. •

12 януари 2021 г.
Пиер Банс


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *