Да не се оставим да ни изолират

печат
Скъпи приятели,
Живеем в исторически момент, ще ви спестим неприятностите да го научите от устата на най-ненавистния президент на Франция, който страната познава от времето на Луи-Наполеон Бонапарт III. По всяка вероятност правителството ще наложи нови ограничения за френското население, като начало може би само в определени региони.
Познавайки социалните слоеве, които той представлява, неговият избор не е сигурен. Едно приемане на стратегията на крайния либерализъм на Борис Джонсън, вдъхновена от социалния дарвинизъм (най-слабите да умират, стига „бизнесът“ да процъфтява), вероятно би била по-съвместима с горещите интелектуални призиви за „рестартиране на нацията“. Известно е обаче, че в стремежа си да ликвидира социалната закрила, от няколко години Макрон се сблъсква с упоритата съпротива на по-будната част от народа. Щетите, които, в приемственост с предишните правителства, той нанесе на здравеопазването, станаха още по-поразителни с коронавирусната криза. Речта на Макрон позволява да се прогнозира, че режимът ще потърси своето оцеляване, опитвайки се да излезе от кризата, като се помири със „Социалната държава“ – представяйки безсрамно се за неин глашатай. За да се даде минимум кредит на така обявен завой, не трябва да има твърде много мъртви, нито те да бъдат разпределени по много неравномерен начин. Ето защо правителството ще радикализира стратегията на социална изолация, което няма да го постави в коренно противоречие с тези, които то представлява.
Всъщност, не е трудно да се види, че да се разделят телата, да се забрани всяка форма на колективно присъствие в публичното пространство, различна от чисто търгашеската, и да се сведе до минимум всяка комуникация, която не преминава през цифровите канали, е идеалното съчетаване на общата доминираща тенденция в съвременния свят (авторитарен неолиберализъм, на който „Макрония“ е само един вариант) и мерките, които на практика стават неизбежни, за да се избегнат допълнителните смъртни случаи. Ако епидемиите са съществували винаги, сега те се умножават, защото съсипването на природата се ускорява. Ще спечелим много, ако разберем как „нашата“ цивилизация произвежда един вирус, който я тласка към най-лошото, което тя носи в себе си. Как тази пандемия, родена в Китай, служи на китайския империализъм, за да демонстрира „ефикасността“ на своя модел, към който западните властници гледат със завист. За жалост, чрез износа на този модел, има опасност опитомяването на хората да направи гигантски крачки напред. Военно-полицейското управление на улицата, стимулът за затваряне в домашната сфера, невъзможността бунтовниците да общуват без тоталитарната хватка на „големите данни“ – всичко това може да остави трайни следи, ако не бъде разобличено.
Няма съмнение, че докато трае експанзивната фаза на епидемията, трябва да се опитваме да избягваме контактите помежду си на живо. Това обаче не бива да ни попречи да продължим да мислим и да си взаимодействаме през стените на нашите домове. Особено след като сега поддържането на куража и морала си остава наша основна цел.
Напротив, ние можем да се възползваме от тези моменти, за да отделим време да помислим за следващия удар, да натрупаме резерви от гняв, да задълбочим разбирането си за епохата и да се подготвим за нейното преодоляване. Необходимо е също да се разработят всички възможни форми на солидарност – било вътре в сградите или по селата, тъй като те вече съществуват посредством всякакви инициативи чрез интернет или по каналите, които все още се изплъзват от полицейското наблюдение. Могат да се създадат местни съседски мрежи за:
обмен на сведения и размишления върху всички нива на пандемията: глобално, национално, регионално, общинско (като се избягват престъпното „не ме интересува“ или деморализиращият алармизъм);
взаимопомощ с практически сведения, заемане на оборудване, колективно пазаруване с доставка на храни пред вратата, оказване на помощ с всички необходими предпазни мерки за грижите за децата или за помагане на самотни пациенти, чието състояние не налага хоспитализация. Основното е да не се чувстваме изолирани всеки в своя сапунен мехур и да бъдем сигурни, че можем да разчитаме на близките и другарите си.

Също така е препоръчително да не изоставяме социалните конфликти:
да изискваме спирането на всички несъществени икономически дейности, без загуба на заплатите за служителите им. Стачките в италианските фабрики и на работните площадки трябва да ни служат за пример;
да изискваме прекратяването на дейностите в незащитените предприемачески сфери да бъде придружено от гарантиране на доходите;
също така да изискваме най-вече здравните сектори да разполагат с възможно най-много средства за защита и лечение на болните. Когато епидемичната вълна отмине, управляващите трябва да бъдат държани отговорни за недостига на персонал, легла, маски, оборудване и всичко, което би могло да предотврати смъртта на скъпите същества.

На нашите приятели казваме: да не се оставим да ни изолират, да работим заедно за бъдещето!
На нашите врагове казваме: няма да ни управлявате безкрайно. •

Серж Кадрупани
Франция
À contretemps


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *