Днешните проблеми и характеристики на анархизма

печат
След уводната статия от миналия брой започваме поредица, в която нашите руски другари ни запознават със своето виждане и анализ на положението в путинска Русия и ни въвеждат в собствените си проблеми. Редакцията счита, че прочитът на едното и другото ще бъде от полза не само за анархистите у нас.


Кои са най-очевидните и широко разпространени противоречия, които се проявяват в Русия?

Социалните контрасти
Разликата между богати и бедни е огромна. Няма безработица, но има нископлатена и изтощителна работа. Обезщетенията за безработица възлизат приблизително на 10-60 евро месечно, а цените на храните в Русия са почти същите като в Европа. Приблизително 80% от заетото население е със заплати от 100 до 300 евро на месец. За да оцелеете, трябва да работите непрекъснато, често на две места. Повечето хора (> 60%) живеят от заплата до заплата и нямат никакви спестявания. Изключенията са в Москва, Санкт Петербург и няколко други големи градове, в които заплатите на по-голямата част от жителите достигат нивото на някои страни от Източна Европа.
От 70 милиона икономически активни хора половината (33 милиона) работят за държавата. От една страна, това са привилегировани чиновници и ангажираните в службите по сигурността, а от друга – здравни и образователни работници. Тази категория работници е напълно зависима от държавата.
Най-разпространените професии са шофьори и продавачи. Значителен брой от работниците са трудови мигранти от постсъветските страни, в градовете е високо нивото на ксенофобия (дори сред т. нар. антифашистко движение).

Криминализиране
По численост на полицията Русия е на първо място с голяма преднина. Въпреки официалните данни от 5,16 полицаи на хиляда души, реалната цифра трябва да бъде умножена 3-4 пъти. Например само в структурата на затворническата система има 350 хиляди надзиратели, а частните армии от „охранители“ в държавните корпорации са още 150 хиляди души. Освен това огромен брой „работници“ по сигурността са заети в частните охранителни компании, които присъстват на улиците, дори и в училищата. Общият брой на ангажираните в сигурността (без армията) е поне 3 милиона. Съвременна Русия е свръхполицейска държава, дори в сравнение с епохата на Сталин.
Русия е от страните с най-висок процент на престъпност и броят на затворниците е около 650 хиляди души, от които повечето са осъдени за битови престъпления, най-често в нетрезво състояние. По отношение на алкохолизма Русия е световен лидер. Наказателната система много напомня на ГУЛАГ – затворниците са редовно подлагани на изтезания.
Криминалната култура прониква във всички слоеве на обществото, което се изразява в жаргона, в углавните ценности и дори в светогледа.

Мафиотска държава
Чиновниците, служителите по сигурността, криминалните и капиталистите са в симбиоза, „бизнесът“ им се върти около държавата и властовите привилегии. Средната класа е малочислена – на фона на социалните контрасти тя е по-близка до нисшите класи и във всеки момент може да стане плячка на властващите. Управления на Федералната служба за безопасност (ФСБ) рекетират цели региони. Руската държава е мафиотска структура. Членовете ѝ не са подчинени на обикновените закони, практиката на правоприлагане спрямо тях е различна и те приличат на дворянството. Властниците се отнасят пренебрежително към народа като маса от крепостни, длъжни на държавата. Винаги е било така, но сега това не се крие.

Суровинна икономика
Макар че Русия е наследница на СССР, е трудно да я наречем индустриална страна. След разпада на СССР модернизация не е извършена, развиват се само суровинните индустрии като добива и преноса на нефт, газ и метали. Освен това се развива и военнопромишленият комплекс. Останалата част от индустрията е запусната или произвежда стокови остатъци, наследени от съветски времена. Не се произвежда нито един продукт за потребление, който би могъл да се изнесе на световния пазар, освен оръжия.
Трудно е да се нарече подобна икономика постиндустриална, това е по-скоро суровинен ретро-индустриализъм. Крупният бизнес е обединен в корпорации, в които и ключовият дял принадлежи на държавата. През последните 20 години на практика икономиката е наново одържавена.
Тече стремителна урбанизация, цяла Русия (над 10 хиляди километра по дължина) е съсредоточена в десетина големи агломерации. Огромни територии опустяват, има много изоставени села и дори градове. Повечето от данъците по места отиват за Москва, провинцията не обича много московчани, това недолюбване е повсеместно.

Атомизация
Въпреки бедността и униженията, с малки изключения, хората в Русия не протестират. Страхът от репресиите е само една от причините. Други са рудиментарните социални помощи (ранното пенсиониране е изчезнало, но са останали, макар и примитивна, безплатната медицинска помощ, както и възможността да се получи безплатно образование), сивата икономика (повечето работят на черно, не виждат нищо лошо в това да дават подкупи и да не плащат данъци), възможността да емигрират свободно (младите и активните просто заминават). Отсъстват социалната сплотеност и традиционната взаимопомощ. Няма дори реално функциониращи профсъюзи, трудещите се предпочитат да останат на работа на всяка цена и се примиряват с произвола на собственика или отиват в друго предприятие. Страхът и чувството на безсилие са основните спътници на обикновения човек. СССР провеждаше целенасочена политика на забрана на свободна социална активност и още жънем плодовете ѝ.
Протестът на бедните слоеве в Русия се заключава само в това, че когато стане непоносимо (на всеки поотделно) да търпят бедността, те просто започват да ограбват магазините и минувачите. Това продължава, докато такива „бунтовници“ бъдат хванати от полицията и изпратени в затвора. Вестниците, книгите, телевизията са почти изцяло под контрола и цензурата на държавата.
Едва от няколко години недоволството започна да приема формата на масови протести, които все повече се провеждат на политическа плоскост.

Най-разпространените прояви на социално напрежение

До 2018 г. в Русия имаше компромис между властта и народа, чиято същност се свеждаше до това, че на народа му беше все едно кой ще го управлява: цар, вожд, либерали, монархисти, болшевики, нацисти, – само не пипайте ниската ни пенсионна възраст. Това беше главната придобивка от съветско време, от гледна точка на основната маса от народа. В страната винаги е имало много конфликтни точки на местно ниво: неплащане на заплати, безразборно строителство в градовете и екологични протести. Тези откъслечни стълкновения така и не прераснаха в искания за общи политически промени в страната. Целта на хората по време на такива размирици винаги е била проста: да стигнат до своя цар-бащица (Путин) в Москва, за да може той да дръпне юздите на своите боляри (чиновници) из страната. „Царят не знае!“ разсъждаваха хората, както преди 200 години. В същото време чиновниците и капиталистите са се слели в едно – монолитът на държавата. Църквата отговаря за „идеологическия“ компонент на режима, ролята ѝ в Русия е много подобна на ролята на католическата църква по време на управлението на Франко в Испания. Това е някаква подмяна на марксистката идеология с вярата на православния руски народ, който се задължава смирено да изпълнява всички заповеди на царя, в замяна на което царят не ще позволи той да умре от глад. Цялата тази система, разбира се, е по Божи промисъл – постоянно повтарят поповете. Единствената разлика със старите времена (отпреди революцията от 1917 г.) е, че към тази структура е добавена пенсията, която е станала част от гаранцията, дадена от царя на народа за покорното спазване на божите заповеди – един вид награда за смирение. Путин се възприема в страната не като президент, а именно като цар и ето, че сега царят наруши сключения компромис, като започна пенсионна реформа (през 2018 г.) и вдигна пенсионната възраст. Това провокира прерастването на всички дребни протести в едно по същество цяло, бавно протичащо въстание срещу властта.
От 2019 г. идеите за пряка демокрация започват да пленяват умовете на широки слоеве от населението. Това се дължи на два глобални процеса. Първата причина е цензурата и контрола от държавата на всички средства за масова информация, в резултат на което всички форми на свобода на словото са прехвърлени в интернет. В началото интернет беше обект на същата цензура като всички останали медии, но е невъзможно да се затворят и глобят стотици хиляди и милиони хора, които започват яростно да критикуват държавата. Към 2018 г. интернет е вече дотолкова разпространено и популярно явление в обществото, че държавният контрол над него практически става невъзможен. Схват­ката между ФСБ и приложението за шифровани съобщения Telegram е показателна в това отношение: службите за сигурност не можаха да го блокират, което показа тяхната слабост и вдъхнови хората.
Втората причина е началото на широкото разпространение на атеистичните идеи по каналите на YouTube. Голям брой учени и публицисти създадоха свои канали и чрез тях се занимаваха с обществена просвета, защото религиозното православно мракобесие с помощта на държавата започва да играе все по-важна роля в обществото. Може би последната капка в търпението на част от научната общност беше въвеждането в училищата на задължителен предмет „Основи на религиозната култура“. По същество това беше платформа за пропаганда на православието и мракобесието сред децата от училищна възраст. Отговорът беше масово публикуване на образователни и просветителски видеоклипове и статии в интернет, които спечелиха умовете на народните маси.
В общественото съзнание се формира пълно отхвърляне на съвременната руска държава като ненужно, неефективно и паразитно явление върху народното тяло. Този спонтанен изблик на проананархистическите идеи се отрази и върху споменатата пенсионна реформа, като по този начин създаде мощна „социална буря“.
Поради липсата на социални институции за солидарност протестите придобиват абсолютно спонтанен и непредсказуем характер, социалните медии играят огромна роля и стават изключително популярни (социални мрежи, Telegram, YouTube). Благодарение на тях става възможна своеобразна „ресоциализация“ – смартфонът направи много повече от всички предишни обществено-политически движения, взети заедно. Връзката с информация понижава прага за влизане в политиката и това важи за всички възрасти. В социалните медии се развенчава божественият характер на властта, обикновените хора виждат, че властващите са обикновени бездарници, лишени от всякакво величие. Общата омраза към властта расте стремително, протестите следват един след друг, страстите се нагорещяват. В същото време рейтингите на опозиционните партии остават много ниски, а търсенето на демократизация надхвърля рамките на либерализма.
На репресии се подлагат главно активни хора, които често биват арестувани заради своите публикации в интернет. Обичайна практика става обаче и осъждането на пасивни читатели за техните отзиви. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *