Днешните проблеми и характеристики на анархизма

печат
Най-голямата слабост на анархистическото движение в Европа и РУБ (Русия, Украйна и Белорусия) е отсъствието на амбиции.
Тук не става въпрос за мечти, в които изведнъж, по едно и също време в целия свят ще започне социалната революция, а за реални конкретни цели. Светът е разнороден, затова едновременна революция няма да настъпи във всички страни, което означава, че потенциалните проанархистически социални експлозии (например процесите, протичащи сега в Русия) най-вероятно на първо време ще обхванат само отделни страни, в които държавите могат да бъдат разрушени, а на тяхно място ще се появят свободните конфедерации на общности, на общини или на комуни, без значение как ще се наричат. Тези територии, освободени от държавата, ще трябва да станат база за по-нататъшното разпространение на световната социална революция, тъй като в противен случай, рано или късно, те ще бъдат смазани. Подобен сценарий за анархистите е единствено възможният за даден период от историята, но практически днес никой от анархистите няма реални амбиции и цели за неговото непосредствено осъществяване. Дори да имат желание, при първата възможност за неговата реализация анархистите пасуват и се страхуват да поемат отговорности за по-нататъшното развитие на събитията според описания по-горе сценарий. Като че ли анархистите искат да останат своего рода вечни бойци, вечни благородници а ла Робин Худ, които постоянно се опитват да променят света, но все не се наемат да го сторят. Общата ни слабост – липсата на реална воля за промяна на действителността – се използва успешно от нашите основни врагове – националистите и особено маркс-ленин-сталинистите.
Трябва да знаем, че ако видят в анархистите воля и решителност, хората ще се убедят в правотата на нашите идеи и докато се усетим, демонстрации с черни знамена ще завземат сградата на парламента, ще унищожат полицейските участъци и офисите на специалните служби, ще създадат на тяхно място органи на самоуправление и анархизъм по целия свят.
За анархизма е необходимо първо да се унищожи монополът на държавата върху насилието. На практика това е много лесно да се приложи: ако видите, че се извършва някаква несправедливост, независимо къде – на улицата, в супермаркета, или където и да е, – да се застъпите за унижавания човек! Това ще бъде най-силната и страшна опасност за държавната пропаганда на анархията. Ако например в освободения от държавата район Екзархия в Гърция, изнасилват момиче, организирайте бойни дружини и накажете тези, които са извършили насилието, или доведете виновните пред събрание на жителите на района и публично (с народен съд) произнесете наказанието им. Само така ще покажете на всички, че анархизмът работи и че няма никаква нужда от държавата. Това ще бъде по-силно от хиляди палежи на автомобили, по-силно от стотици изгорени банки, по-силно от десетки взривени полицейски управления, ще бъде дори по-силно от експлозията на кой да е парламент. Убийте авторитета на държавата в очите на хората и анархизмът ще настъпи по-бързо, отколкото бихте успели да извикате: „Смърт на държавата!“
Борбата срещу идеята на „цивилизацията“ и „технологията“ беше огромна грешка на анархистите от 20-ти и началото на 21-ви век. Науката и технологията са само инструменти, каквито са пистолетите или бомбите. В крайна сметка анархистическото общество ще бъде една от формите на човешката цивилизация, както и на технологията, които в бъдещия свят ще станат напълно хармонични с околната природа. Не позволявайте на нашите врагове да използват толкова силни думи и образи в своя полза. Точно както автоматът и гранатата могат да бъдат използвани от анархистите и държавата за противоположни цели, така и технологиите могат да се превърнат както в бич за човечеството, така и в негов спасител – главното е в чии ръце се намират тези инструменти.
В съзнанието на хората науката трябва да стане наше оръжие в борбата срещу държавата. Използвайте и публикувайте в своите медии всякакви статии и видео клипове, популяризиращи науката, подкопавайте вярата на народа в духовете, в ангелите и всякакви други свръхестествени същества. Анархистите трябва да се борят с религиозните догми, особено ако държавата открито апелира към тях, за да оправдае съществуването си с помощта на религиозните догми. За народ, обсебен от попщината, използвайте книгите на Лео Таксил „Забавната Библия“ и „Смешното Евангелие“, публикувайте една след друга техните глави, когато и където е възможно. Убийте бога в умовете на хората и анархизмът ще настъпи по-бързо, отколкото бихте успели да кажете, че няма бог!
Анархизмът е юмрук, а науката и умът са факел с пламък, който държим в този юмрук. Затова не се страхувайте и подпалете с този факел гнилия дом, наречен държава. Нека пламъкът на този пожар озари човечеството и освети пътя към бъдещето, сияещо с невиждана светлина за всички нас!
Класическият анархизъм е зареден с ентусиазма от епохата на Просвещението, той е привлекателен и заразителен, но към науката и технологиите трябва да се подхожда внимателно и да не се хвърляме в крайности. От една страна, днес вярата в науката и образованието е популярна, особено сред либералите и марксистите. Не трябва обаче да се забравя, че през 20-ти век, в много „технически“ страни бяха изградени „лагерите на смъртта“ и ГУЛАГ. Светът беше потресен и окървавен от войните, които „цивилизованите“ страни организираха. Науката не означава автоматично прогрес.
От друга страна, означава ли тя регрес? Има идеи, които идеализират примитивното общество, възпяват хармонията с природата и наричат ​​Земята Майка. Без да отричаме някои от предимствата на природните общества, зад тази романтика не се крие хармония, а безкрайната борба с капризите на околната среда. Човекът се учи от собствения си опит, формира знания и ги прилага. Науката и технологиите са отговорът на човечеството именно на липсата на хармония с природата, така че един ден Майката-мащеха да не ни унищожи по силата на своя естествен ход на нещата.
Проблемът е в това, че както всяка друга област от живота, науката е покварена от логиката на капитализма и нуждите на държавата. Да се извлекат науката и технологиите от тази ѝ логика означава да се поставят нови цели, които могат да станат само поредната проекция на системата на потисничество. За разлика от държавите, капитализмът и религията, науката и технологиите не създават сами по себе си класата на потисниците. Те могат да бъдат наречени неутрални инструменти, които нямат собствена воля. Всяка разработка има своя клиент и спонсор, точно както е в образованието или в изкуството. В същото време откровено античовешките разработки трябва да станат обект на нашата критика и атаки, защото и техните изпълнители също са живи хора – от плът и кръв.
Самата наука съдържа освобождаващ импулс. Постигането на социална свобода е немислимо, без да се постигне свобода на разума. Всеки човек трябва да се избави от оковите на невежеството, на вярата в боговете и в свръхестественото, което изисква научни познания за света.
Нашите мечти и вяра са в анархистическата революция – своего рода утопия, от която ще бъде пронизан целият свят и ще се зарази цялото общество на въставащите. Ние всички, дълбоко в сърцата си, вярваме и се надяваме, че това общество и светът най-накрая ще придобият човешки облик. Дори това да не се случи и изведнъж обновената цивилизация се окаже същата потискаща и разрушителна социална система, Анархията ще продължи своята атака срещу нея. Анархията е непрестанният бунт, въстание и революция. Обществата винаги ще се сблъскват с противоречия и конфликти помежду си. В тези ситуации целта на анархизма е да изостри тези конфликти и да посочи противоречията във всеки един от цивилизованите светове. Човек, който чувства и осъзнава, че свободата му по някакъв начин е накърнена или нарушена, трябва да прибягва до анархизма и да атакува източника на потисничеството и робството.
Анархистическата революционна борба е социална война срещу всичко, което потиска човека. Борба, която го въвлича, така че той да се освободи от старите отношения и да придобие опита от новите преки и свободни взаимоотношения. Борба, която формира от човека личност, способна безкомпромисно и решително да защитава интересите, свободата и достойнството си. От тази борба се ражда новият живот, но никой от нас не може да предвиди какъв ще бъде той.
Анархистическата революционна борба е самодостатъчна. Тя не измисля бъдещето – докато изработва методите за борба със старото, ражда новото. Тази социална война ни принуждава да преосмислим отношенията помежду си и това е най-важната социална промяна, която трябва да настъпи.
Анархистическата революционна борба не търси най-добрия начин на социално взаимодействие в дадените условия. Тя атакува всички социални и индивидуални аспекти на цивилизацията (тук под „цивилизация“ се разбира термин, който включва всички аспекти на нашия живот – от производството и технологиите до културата и психологията), за да освободи човека за по-нататъшното, независимо взаимодействие. Основата на свободното общество са свободните индивиди. Именно в борбата човекът става свободна личност и народът – свободен народ.
Човешкият живот се определя от условията, в които съществува. Всички мисли, желания и идеи се раждат в зависимост от социалните условия. Обратният процес е невъзможен. Ето защо анархистическата революционна борба цели да унищожи онези социални условия, в които личността е потисната.
Анархистическата революционна борба не търси най-добрия социум. В нея няма единен метод и средства за борба, защото тя е борба на личности и всички хора са различни по своя характер. Потискането на личността се извършва в различна форма и в различни социални аспекти, затова и съпротивата срещу днешната „цивилизация“ ще се осъществява с различни средства и методи. Само в такава безкомпромисна борба можем да се чуваме и да се съобразяваме с взаимния интерес.

Смърт на всички богове! Смърт на всички държави!
Да живее анархията!

Превод от руски
(Библиотека Анархизма)

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *