Д. Рубльов: Руският анархизъм през ХХ век

печат
На 11 февруари 2020 г. в центъра „Мемориал“ в Москва се състоя презентация на книгата „Руският анархизъм през ХХ век“ на Дмитрий Рубльов.
Трудът е забележителен с това, че е първото задоволително пълно обобщение на историята на анархическото движение отначало в Руската империя и Съветска Русия, излязло на бял свят като руско, не чуждестранно издание.
Самият автор казва, че анархизмът като идеология не е претърпявал провал, макар да бил е няколко пъти унищожаван физически чрез изтребване на носителите си, но отново се е възраждал, което не може да се каже за практически всички други идеологии от онова време, играли сериозна роля на руската политическа сцена. Изключение, разбира се, е болшевишката партия, самосъхранена не толкова като идея, колкото като кариеристична практика благодарение на узурпирането и срастването с властта – и тъкмо затова личи нейното загниване приживе.
В предговора Дмитрий прави обзор на „протоанархическите“ движения от по-предишните периоди от руската история.
Набляга, че анархизмът не се ограничава само с антидържавност, анархизмът е отричане на властта като такава. Като явление е многостранен и богат, разнообразен и много по-жив от очакванията на противниците му.
Разглежданата от историка епоха започва от оформянето на анархическата философия в конкретни организационни форми през 1890-те години в царска Русия и завършва с началото на нашия век.
Най-интересните изказвания бяха на Вадим Дамье и Анатолий Дубовик, чиито материали сме публикували в СМ.
Вадим Дамье подчерта, че за историята на анархизма е писано много, особено след падането на монопола на КПСС, но трудът на Дмитрий Рубльов успява да бъде всеобхватен – „от началото до наши дни“ – и във всеки случай се е получил заслужаващ уважение опит. Това е изследване, което резюмира изследваното досега, и върху което могат да стъпят бъдещите изследователи.
Дамье посочи как дадените от автора епизоди с портрети на конкретни анархисти помагат да видим не сухото историческо изложение, а да докоснем живото, дори поетичното от борбата на революционерите, чиито дела не бива да се забравят, а следва да се надграждат.
Вадим пожела на следващите историци да разгледат и появата на идейни анархистки групи в Руската империя, загадките около нелегалните организации след 1930-те до началото на превантивната контрареволюция „Перестройка“ през 1980-те.
Според Дамье книгата на Дмитрий Рубльов е категорично потвърждение на обяснението на анархиста Всеволод Волин за несполуката на анархическата революция в Русия, а именно: анархизмът не получава достатъчно време да пусне корени в умовете на масите, да се превърне в начин и социокултурна среда на живот на работническата класа, както това се случва в Испания; руският анархизъм, едва покълнал на родна почва, почти веднага е хвърлен във вихъра на събитията от 1905 г., Първата световна, 1917 г., а така предимство получават други, по-малко радикални и повече конформистки движения. В Испания има практически алтернативно паралелно общество от раждането до гроба в продължение на 60-70 години. Русия не получава тези десетилетия.
Нищо обаче още не е отминало като дъжд над сухи пясъци, бъдещето е отворено – завършва Вадим. Нека марксистите спорят и доказват желязната необходимост на историческите закони, нека постулират предопределеността на човешкото развитие – ние, анархистите, залагаме на силата на човешката воля.
Анатолий Дубовик, активист на анархизма и анархосиндикализма от 30 години, отбеляза двата главни плюса на книгата – обобщение на идейните еволюции на движението за периода от последните десетилетия на миналия век; и още по-важното – нейната системност в разглеждането на тематиката. Специално Дубовик изрази радостта си по повод усилията на автора да опровергае митовете и легендите, пуснати от враговете на анархизма, при все че не от всички недоброжелателни митове е успял да се отърси напълно.
За съжаление, добави Анатолий, в книгата има два големи пропуска. Първо, срещат се обърквания на имената и нелегалните псевдоними на революционните дейци, при което се получават грешки за един човек книгата да разказва като за различни хора или пък да смесва няколко души в един исторически образ. Това обаче, отбеляза Дубовик, може да мине за простимо. По-сериозен пропуск е липсата на анализ на едно толкова важно явление, каквато е Платформата – опит на Махно и Аршинов в емиграция да се поучат от опита на Гражданската война и да преодолеят аморфността на анархическите организации чрез план за повече яснота в структурите и дейностите на анархистите, повече категоричност и ефективност за целите, задачите, средствата и методите за установяване на справедливо общество и неговата защита.
Разбиращите руски могат да намерят видеозапис тук: „Презентация книги Дмитрия Рублева Российский анархизм в XX веке“.
Редколегията на СМ ще се постарае в бъдещите броеве да цитира най-интересните части от тази книга, както и конструктивните коментари върху нея. •

СМ


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *