Екоанархизъм или глобална катастрофа?

печат
» » » продължава от миналия брой

Съвременният германски колектив Niederkaufungen може да се счита за пример за истинска самоуправляваща се комуна. Близо до Касел, тя е създадена през декември 1986 г. и през 1995 г. в нея вече живеят 50 възрастни и 16 деца. Възнамерява да продължи да расте. Принципите на комуната са: идейният анархизъм, съвместното земеделие, вземането на решения въз основа на консенсус, колективни структури на бита и труда, разрушаване на семейната и половата йерархия. Трудът е организиран на принципа, че произвежданите продукти и услуги трябва да бъдат екологични и социални. В Niederkaufungen има детска градина (интегрирана и смесена по възраст), строителна, дърводелска, ключарска, шивашка и кожарска работилница, заседателна зала, столова, архитектурно бюро, предприятие за биоградинарство, животновъдно стопанство, печатница и пр. Всичко това се прави от отделни трудови групи. Създава се пенсионна система. Особеност на комуната е съвместното управление на стопанството (всички решения се вземат на общ пленум). Членовете ѝ говорят за „общо стопанство“, а не за „обща каса“, обикновено предназначена за специфични цели. В общото стопанство има само една каса. В нея се внася и от нея се взема за всичко. Всеки има равен достъп до нея. Частни доходи няма. Подаръци, хонорари и др. отиват в общия „кюп“. Няма начин да се правят други разходи, освен от общата каса. Що се отнася до производството, общото стопанство включва споразумение за работното време, за формата на производството, предлагането на услуги и квалификацията на работещите. За потреблението общото стопанство изисква споразумение относно потреблението и потребностите, изясняване как възникват нуждите и какви ще бъдат последиците от задоволяването на моите нужди. В комуната няма имуществени разлики.
В Niederkaufungen потребителските, инвестиционните и производствените активи се споделят. Първият „кюп“ се формира от месечния доход на комуната; в същото време се спазва следният принцип: той не трябва да бъде по-малък от средните годишни разходи. Средствата за инвестиции и производство се формират от социализираната собственост на членовете на комуната, която те са регистрирали при присъединяването си към нея. Тези средства се използват само за закупуване и обновяване на сгради и за инвестиции в сферата на труда, но в никакъв случай за потребителски нужди. Комуната съзнателно отхвърля принципа на строго изравненото потребление и установява принципа на разпределение според нуждите. Интересното тук е, че опитът на комуната Niederkaufungen доказва, че в условията на открито и съвместно обсъждане на всички проблеми злоупотребите са изключение, хората се учат съзнателно и отговорно да се отнасят към своите нужди, да ги обсъждат и разбират. Всеки член на комуната сключва договор с нея за това какво може да вземе, ако я напусне; той се одобрява с консенсус. Всеки месец в общината се съставя баланс, от който става ясно какви са доходите (от собствените сфери на труда, от външна работа, хонорари, обезщетения за безработица, подаръци, детски надбавки и др.) и какви са разходите (за храна, книги, пътуване, джобни пари, наем и др.). При посочване на разходите не се записва кой точно ги е направил; тези, които желаят да разберат, могат да проверят в касовата книга. За разходи над 200 евро трябва другите да бъдат предварително уведомени, за да могат да посъветват дали е възможно да се купи някъде по-евтино. По-големите разходи (за пътувания, компютри и др.) подлежат на одобрение от пленума: обикновено те се отчитат и ако никой не възрази през следващите седмици и на следващия пленум, въпросът се счита за решен. Всяка работна група представя доклад веднъж годишно, като отчита своите приходи, разходи, работно време, планиране на развитието. Всичко това се счита за важна част от информационната култура в комуната, на която се отделя много внимание.
Дотук става дума по-скоро за експерименти на малцинствата, а не за напълно освободени пространства, тъй като в отношенията си с „външния“ свят комуни, кибуци и други алтернативни единици обикновено съхраняват законите на господстващите стоково-парични отношения. Това ограничава и частично изкривява завоюваната свобода. Например по-голямата част от кибуците – дори след като са установили чисто комунистически отношения вътре – търсят да реализират своите продукти на пазара навън. В резултат на включването им в процесите на разделение на труда, много от тях са принудени да преразгледат предишните норми на самоуправление и правила за вземане на решения в посока към по-висока икономическа ефективност, интензификация, специализация, концентрация на пълномощията и др. Това е типична ситуация, когато пазарният принцип открито подкопава принципа на самоуправление, налага своята логика на печалбарство и господство. (Това в крайна сметка довежда до пълното израждане на движението на кибуците, до превръщането им в чисто търговски предприятия с твърда йерархична система на управление. Същото се случва и с повечето „алтернативни проекти“ от 70-те години на XX век).
Всички изолирани и локални опити за постигане на свобода са уязвими, те са изложени на постоянната опасност от интеграция в съществуващата експлоататорска система. Стабилността на комуналния модел е възможна само ако той се разпростира върху цели общества, тоест на макросоциално ниво. За да се случи това обаче, е необходимо масово движение, вдъхновено от анархистическите принципи и способно да извърши радикална трансформация на съществуващото общество. Като пример за подобни движения е необходимо преди всичко да се посочи Испанската революция от 1936-1939 г.
Самоуправляващият се анархистически синдикат, CNT, наброяващ до 2,5 милиона членове по това време, играе жизненоважна роля в испанската революция. В революционна Испания през 1936 г. функциите на координация и планиране на индустрията отдолу са поети от анархистическите профсъюзи, които формират отраслови общи съвети на делегатите и централна хазна, за да разпределят равномерно ресурсите на отделните самоуправляващи се предприятия. През декември 1936 г. общото събрание на профсъюзите във Валенсия решава да координира дейностите на различните производствени зони с помощта на единен общ план, за да се избегне вредната конкуренция и непоследователните изолирани действия.
Революцията стига най-далеч в северния регион Арагон, който се смята за „маяк на революцията“. Именно тук, на територията, където анархистическите милиции под командването на легендарния революционер Буенавентура Дурути водят тежки боеве с фашистките войски, са предприети решителни стъпки по пътя към свободния комунизъм, макар той никога да не е провъзгласяван официално.
В арагонските колективи членуват 500 хиляди души – по-голямата част от населението на региона; те разполагат с 60% от обработваната земя. Що се отнася до „индивидите“, които не са членове на колектива, на конгреса през февруари 1937 г. се приема следното решение: тъй като дребните собственици, които желаят да останат извън колектива, смятат, че са способни да работят самостоятелно, те не трябва да се ползват от преимуществата на колектива (дотогава им е позволено да използват колективни стоки и услуги при определени условия). Правото им да управляват стопанството си по свой начин обаче трябва да бъде зачетено, ако не пречат на дейностите на колектива. Нещо повече, всеки от тях трябва да има толкова земя, колкото може да обработва сам. Използването на наемна работна сила е строго забранено.
Арагонските села не са чисто селскостопански селища, а по-скоро градчета. Каменни къщи, жители, които се занимават не само с обработване на земята, но и със занаяти, местна промишленост и пр. Тези предприятия, както и потребителските услуги, културните и образователните институции, също са социализирани. Древните общински традиции са силни в селищата. Всичко това спомага за обединяването на хората в свободни териториални и икономически общности.
В „колективите“ няма никаква йерархия, всички се ползват с равни права. Основният орган за вземане на решения винаги е редовното месечно общо събрание на членовете. За текущата координация на общинския и стопанския живот се избират комитети, които често наследяват предишните революционни комитети. Техните членове – предимно делегати от отрасловите секции – не се ползват с никакви привилегии и не получават специално възнаграждение за работата си. Всички те, с изключение на техническите секретари и ковчежниците, трябва да продължават нормалната си трудова дейност. Всеки възрастен член на „колектива“ (освен бременните жени) работи. Трудът е организиран на основата на самоуправлението. Бригади по 5-10 души решават всички основни трудови въпроси на вечерни срещи. Избраните на тях делегати изпълняват и функциите за координация и обмен на информация с други бригади. В много „колективи“ се прилага принципът на смяна на работата, работниците преминават от един отрасъл в друг, ако това е необходимо. Промишлените предприятия са включени в икономическата система на комуните, което допринася за съгласуването на промишлеността със селското стопанство. Колективите са обединени в областни федерации.
Най-важната мярка е премахването на парите. Тук арагонците не се водят от някаква финансова теория, а от своите революционни и етични чувства. През първите седмици в много „колективи“ възнагражденията за труд са премахнати изцяло и е въведено неограничено безплатно потребление на всички продукти от обществените складове. По време на война и недостиг това не е лесна задача, особено като се има предвид, че извън „колективите“ парите остават в обращение. През септември 1936 г. по-голямата част от общините преминават към така наречените „семейни надници“. Всяко семейство в „колектива“ получава равно количество пари (в зависимост от „колектива“ около 7-10 пезети за главата на семейството, други 50% за съпругата му и по 15% за всеки друг член на семейството). Тези средства са предназначени само за закупуване на храни и потребителски стоки, а не за натрупване. В много общини са въведени местни купони вместо националните пари. Трети имат карти и купони. Някои продукти се раздават почти навсякъде с купони (все пак се води война), но други (вино, зехтин и др.) се дават на много места без никакви ограничения. В очакване на решението за премахване на парите в една трета от всичките 510 села и градове, приели колективизацията в Арагон, парите са премахнати и стоките се предоставят безплатно от колективния магазин по потребителската книжка, в две трети са приети съответни заместители на парите в брой – бонове, купони и пр., валидни само в издалите ги общини.

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *