Екоанархизъм или глобална катастрофа?

печат
» » » продължава от миналия брой

Първоначално в дейността на отделните общини се проявява известен „местен патриотизъм“ и не всички „колективи“ потеглят при „равен старт“ – някои са по-богати, други по-бедни. Както твърди Агустино Зухи, първоначално някои се противопоставят на идеята за икономическо планиране под лозунга за самообезпечаване. Пълната независимост на „колективите“ един от друг, различията в благосъстоянието на общините и в системата за разпределение затрудняват съгласуването на техните стопански дейности. Анархисти – привърженици на задълбочаването на социалната революция, включително Дурути, който лично агитира „колективистите“, призовават за съгласуване на действията. През февруари 1937 г. в град Каспе се провежда конгрес на „колективите“ на Арагон с участието на няколкостотин делегати. Решено е да се създаде Федерация. Участниците се споразумяват да засилят агитацията в полза на „колективизацията“, да създадат експериментални ферми и техникуми, да организират взаимопомощта между „колективите“ с машини и работна ръка. Границите между селата и общинската собственост са премахнати. Обединените „колективи“ решават да съгласуват обмена с външния свят. Създават общ фонд от продукти, предназначени за обмен, а не за собствено потребление на общините, и започват да водят статистика за производствените възможности. Предвижда се пълна отмяна на паричното обръщение вътре в „колективите“, тяхното федериране и въвеждане на единна потребителска книжка за всички (при нейното представяне потребителските продукти се раздават безплатно по норма). Това трябва да помогне за установяването на реалните нужди на всеки от жителите на региона и преминаването към анархокомунистическата практика на „планиране отдолу“.
Дейността на арагонските „колективи“ е изключително успешна. Реколтата в региона през 1937 г. се увеличава с 20%, докато в много други части на страната намалява. В Арагон се строят пътища, училища, болници, ферми, културни институции – за първи път в много села, – трудът се механизира. За първи път много жители получават достъп до медицински грижи и безплатно антиавторитарно образование (лекари и учители стават пълноправни членове на „колективите“).
Поражението на Испанската революция прекъсва този социален експеримент. Въпреки това испанските анархосиндикалисти обобщават практиката на революцията от 30-те години и последвалите социални експерименти и през 1970-те години предлагат системна Конфедеративна концепция за свободния комунизъм (в чието създаване взех участие – Г. К.). Тяхната идея развива модела на двойната федерация: териториална асоциация на комуните и икономическа асоциация на самоуправляващите се производители. В същото време федерациите на производителите като икономически органи на федерациите на комуните са призовани да събират информация от всички комуни, да я съгласуват с помощта на съвременните информационни средства и да я разпращат до комуните. По този начин се предполага да се вземат решения по отрасли за разпределението на суровините и сътрудничеството при производството. Тези решения след това трябва да се одобрят или уточнят на съответните конгреси на комуните от различни нива. И накрая, най-важната характеристика на обществения ред, която човек би следвало да одобри, ако иска да оцелее в условия, достойни за него и неговите потомци, е отмирането на труда. Трудът не трябва да бъде робия и проклятие, а свободна дейност, самоопределение на всеки човек и дори – благодарение на съвременните технологии и ориентацията на човешките способности и наклонности – един вид творческа игра. Така все повече ще се размиват границите между работата и увлечението, докато може би един ден изчезнат напълно. За първи път в човешката история електронните технологии и роботиката създават предпоставки за качествено различно общество и икономика, която вече няма да се основава на класическата „икономика на работното време“.

Заключение

Когато говорим за „обществото на спасението“, е много лесно да бъдем изкушени като утопистите от миналото да рисуваме подробни картини на структурата на красивия свят на хармонията, справедливостта и добротата. Тук се опитваме да не даваме воля на въображението, а да говорим само за това, което е изпитано или абсолютно необходимо за оцеляването на човешкия род. Затова не представяме някакво „научно“ определение или „строго“ конкретно описание на структурата на анархокомунизма. Ще се задоволим с обобщението и просторната характеристика, която оставя пълна възможност за самоорганизацията и самодейността на хората. Неин автор е П. А. Кропоткин:

Това общество ще се състои от множество съюзи, обединени помежду си за всички цели, които изискват обединение – от индустриалните федерации за всички видове производство: селскостопанско, индустриално, интелектуално, художествено; и от потребителските общности, които ще се погрижат за всичко, свързано, от една страна, с подобрения в жилищните и санитарните условия, а от друга, с доставката на храна, облекло и пр. Ще възникнат и федерации на общините помежду им и на потребителските общини с производителните съюзи. И накрая, ще се появят още по-широки съюзи, обхващащи цяла страна или няколко страни. Всички тези съюзи и общини ще бъдат обединени чрез свободно споразумение помежду им … Развитието на нови форми на производството и всички видове организации ще получи пълна свобода; личната инициатива ще бъде насърчавана, а стремежът към еднородност и централизация ще бъде премахнат. Нещо повече – това общество в никакъв случай няма да кристализира в някаква неподвижна форма, а напротив, непрекъснато ще променя своя облик, защото ще бъде жив, развиващ се организъм.

Разбира се, социалната система, описана от Кропоткин, е поразително различна от обществото, в което живеем днес. Явленията, за които говорихме, в никакъв случай не са свободният свят на възможното утре. В най-добрия случай те са примери или тенденции. Дали ще бъдат реализирани, или не, зависи не от въображаеми обективни и автоматични „закони“, а от волята и способността на самите хора да действат, да се борят, да се съпротивляват и да творят. Излишно е да се надяваме, че каквато и да е върхушечна, чисто политическа революция за завземане на политическата и държавната власт ще ни доближи дори на крачка по-близо до целта.
Ако обаче хората съумеят да се самоорганизират, ако работниците могат да окупират фабрики, заводи, институции, земеделски стопанства и да установят самоуправление в тях, ако жителите организират постоянно самоуправление по местоживеене (под формата на народни събрания, идващи от древногръцките полиси или отчасти от революционния Париж), ако потребителите и производителите се обединят в свободни асоциации и започнат сами, заедно и солидарно да решават въпросите на собствения си обществен живот, без бюрокрация, държава и пазар – това ще бъде социалната революция, пътят към свободата и самата свобода! •

Свободна мисъл


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.