Зад маските

печат

Размисли за доброто и лошото от коронавирусната пандемия

Стара, поизтъркана, но метална емайлирана табелка на ограда около църква гласи: НЕ ХРАНЕТЕ ТУК БЕЗДОМНИ ЖИВОТНИ, ОСКВЕРНЯВАТЕ СВЯТО МЯСТО.
С какво проява на милосърдие към нещастните „божи твари“, оставени на произвола на обстоятелствата от хора, е „оскверняване“? За контраст: подобна, макар и не толкова солидно изработена табела до джамия, призовава: НЕ ПЪДЕТЕ ГЪЛЪБИТЕ И ДРУГИТЕ ЖИВОТИНКИ, ТЕ СА СЪЗДАНИЯ НА ВСЕВИШНИЯ. На всичко отгоре ходжата два пъти на ден излиза и пълни хранилки за птици, купички с вода и суха храна за уличните кучета и котки.
Разбира се, ВСЯКА религия е в миналото власт, днес предимно филиал на властта, както и неин инструмент – за надзор на хора, възприели внушението да се покоряват, са нужни по-малко полицаи и надзор над тях, за да не си позволят да присвоят повече власт от дадената им „свише“ – властничеството е най-ревнивото явление на света. Но ето че някои религии, за разлика от БПЦ (редом с руската и гръцката), успяват умело да минават за по-добронамерени и по-последователни спрямо лозунга си „бог е любов“.
Оттук и нищо чудно, че – макар и тежко, макар и със закъснение, – всички религиозни лидери извън православните призоваха вярващите да се молят у дома, за да избегнат разпространение на заразата КоВИД-19. За православните обаче „храмовете не са място за разпространение на болести“, та дори и приказки как ултразвукът от църковните камбани унищожавал патогенни микроби и вируси, а причастието и молитвата гарантирали спасение от пандемията…
Чак не е за вярване, че с основание минаващият за фанатик пловдивски митрополит първи у нас се обърна към паството с трезви слова да не ходят на църковни служби. Народът днес все пак не е толкова невеж и буен, затова му се размина съдбата на московския архиепископ през 1771 г., който в разгара на донесена от поредната руско-турска война чума наредил махане на „чудотворна икона“ от всеобщо целуване на площада. В резултат на което бил заловен от полудялата от страх и гняв тълпа, изтезаван и убит.
Забележителното с ината на нашите „пастири“ не е точно тяхното поведение, а нещо друго – никой политик, нито дори докторът-генерал от Щаба за борба със заразата, който иначе изнася в радиотелевизионния ефир патетични речи и кърши ръце за „недостатъчните мерки“, с една думичка не упрекна църковниците. Вместо това всички спрягат – и омърсяват, ОСКВЕРНЯВАТ – думичката „солидарност“.
Къде е солидарността на доставчиците на ток, вода, парно, мобилна комуникация с населението? Само защото в европейските страни го направиха, и у нас дадоха гратисен период за плащане на въпросните услуги – съпроводен с гръмки вопли за „стратегическия дял на икономиката“ и загубите ѝ. Не би ли трябвало ХОРАТА да са приоритет, а чак след това бизнесът и държавните интереси?
Къде е солидарността на работодателите с работниците си – в официални заявления представителите на чорбаджийството повтарят мантрите за „единение на нацията“ и за „обществена отговорност“? Депутатите послушно приемат законите, така че бизнесът да избегне своя пай от тежестта на кризата. Самите работодатели приказват „ако се случат съкращения“, сякаш уволненията и пращането в отпуска (неплатена, разбира се! – работодателят винаги има вратички да откаже платена или да натисне работника да приеме онова, което е изгодно на началника) се случват като метеорологични явления, а не се причиняват от същите работодатели. В този момент практически казионните профсъюзи (най-вече КНСБ) останаха верни на принципа си „и вълците да са сити, и овцете остригани и обезтлъстени, но живи“, като предложиха на новопопълващите армията на безработни да потърсят поприще… в селското стопанство. Без свян, напълно сериозно: отивайте да ратайствате на „фермерите“, агросезонът вече настъпва…
Според Комисията по труда към ООН, до края на годината безработните ще се увеличат с минимум 25 милиона. Доста оптимистична прогноза, понеже други организации тръбят за 10 пъти повече.
През това време нашите депутати се карат за „достойнството на институцията“. Впрочем, те се погрижиха сериозно за безопасността си, същото стори правителството и близкото им лакейско обкръжение – изолираха се даже от журналистите. Чувството за солидарност с избирателите не ги подтикна например да си намалят заплатите и другите разходи по обслужването им като институция – и да дарят спестените пари на болниците, които сега просят от населението дарения за закупуване на животоспасяваща апаратура. Чувството, което по принцип им липсва, защото иначе не биха станали властници, не биха се удържали на местата си. Изпокриха се прокурори, съдии, адвокати, увеличиха привилегиите си, за да се изолират от „развъдниците на заразата“. Направиха опит да се скрият и лекарите – от една страна поискаха повече предпазни средства за себе си, което е разумно, а от друга натиснаха лобито да не им се търси отговорност за отказ от лекуване на коронавирусните пациенти, което рязко се разминава с лозунгите за солидарност и обществена отговорност.
Ами солидарността на кредиторите към длъжниците?
Празни въпроси.
До неотдавна икономисти на политическа и корпоративна служба дуднеха за „прекалено многото болници“. Славословеха „туристическия бранш“. Изтъкваха какви поборници са на дребния и средния бизнес. Сега запяха други песни, но рефренът за дребния и средния бизнес остана, при все че коронакризата показа: дребно-средните бизнесмени може да не са големи акули, но със сигурност са малки злобни пирани. Щом правителството от немай-къде хлопна кепенците на потъналото в кич – който е най-безобидният проблем от многото, включително екологични, причинен от „дребните и средни предприемачи“ – Банско, бяха уволнени всички гурбетчии, изхвърлени от квартирите си буквално на улицата, без възможност да напуснат града, който е под карантинна блокада.
Просто липсва повод и извинение за съчувствие към „дребния и средния бизнес“, който не за първи път показва забележителна големина в потисническото дело, отсъствие на човещина и даже просто здрав разум.
Та така, бюрократичната машина – особено частта ѝ „здравеопазване“ – се провали. Вирусът се разпространява бързо и надхвърля капацитета на здравните институции. Защо? Защото приоритет беше да ги съкратят, да ги превърнат в търговски дружества. А иначе интернет търсачката с лекота показва поне стотина игрални филми, стари и нови, на тема „пандемия“. Сценаристите им са имали повече понятие от това какво не се прави, за да не се задълбочава бедствието до катастрофа, отколкото медицинските специалисти и медицинските бюрократи, които – на теория! – би трябвало предварително да измислят начини за справяне, протоколи за действие, схеми за мобилизиране на ресурси, сред които и научните, дето им е задачата да открият час по-скоро лекове и ваксини. Но не би. И то не само у нас. Навсякъде. Просто защото „търговското дружество“ съвсем естествено смята разходите по превенция и за готовност за голяма беля като излишен, недопустим финансово харч. Пари на вятъра. Един от системните недъзи – вътрешноболничните инфекции – беше приет по тази логика за „приемлив риск“, докато не се оказа, че коронавирусът е най-убийствен, когато се съюзи с вътрешноболнични зарази.
Не е като да нямаха време. Заразата се развилня в Китай през декември. И още вилнее, въпреки правителствените заявления оттам, че всичко е овладяно – независими източници от Ухан съобщават кошмарни факти. Не беше ли възможно институциите да заподозрат, че каквото се случва в Китай, не остава в Китай, а откънтява по цялата планета? Предвид факта, че даже мартениците у нас са предимно китайски внос. Как така ничия мозъчна гънка не се размърда тревожно под черепа на някой „отговорен фактор“? Надничането в новините отпреди обявяването на извънредното положение показва – и чак стряска – с какви дреболии са били заети управляващите и поклонниците им…
Същият многократно споменат бизнес – както и държавните институции за управление на икономиката – проспаха възможност за печалба, каквато би имало от продажба на предпазни средства – маски, ръкавици, дезинфектанти. Юрнаха се в разгара на хаоса – но чрез внос от… Виетнам и Индия, където проблемите с хигиената са пословични. Тесногръдието и късогледството на бизнеса и държавата – даже в сфери където би трябвало да имат изострен нюх – не е ли съвсем вече очевидно?
Ами режимът на доставки на стоки от първа необходимост? Начините за разпределението им в условия на карантина? На Централна жп гара в София мивките в тоалетните не работят – в тоалетните, които още не са затворени.
Но пък пазим циганските гета за запас – да стоварим вината, когато нещата загрубеят. При все че карантинните мерки в тези квартали се спазват не по-зле от същото в „белите места“, и то въпреки по-големите проблеми с водоснабдяване и канализация.
И пак – подобни дивотии виждаме и в чужбина – в „нормалните държави“.
Извод? Светът не беше готов. При все опита си от векове. Но кой ли се учи от опита? Евросъюзът – изобщо не се поучи. Оказа се още по-рехава организация, отколкото го мислеха. Всяка страна се спасява поединично – Италия е ярък пример. Дотук с европейската солидарност. Планове за общи действия при такива обстоятелства – нула. За сметка на планините нормативи относно кривината на краставиците, квотите за какво ли не и други безсмислици – но за тях се получават нелоши пари. От бюджета.
Ах, да, бюджетът. У нас доскоро имаше излишък – после той внезапно нарасна двойно и премина в категорията „дефицит“. Как стават такива чудеса?
Но стига с „негативното“. Да видим какви ползи и „позитиви“ ни донесе този коронавирус.
Саркастично – има потенциал да донесе големи изгоди на пенсионните фондове. Понеже у нас – и не само, капитализмът е навсякъде – е прието, че дълговете се прехвърлят на наследниците, но недовзетата пенсия отива в държавата.
Оказа се също, че съвсем не е трудно преминаване към „дигитален свят“ в образованието, дори учителите по физическо се справят, като искат от учениците видео как правят упражнения. Можело значи. Проблем е само това, че комуникационните устройства – смартфони, таблети, лаптопи – не са повсеместно разпространени. Каква изненада, нали. Коронавирусът се опита (не той лично, а някои мерзавци от негово име) да внуши, че още една линия на неравенството е паднала: КоВид-19 сече и бедни, и богати. Лъжа. Богаташът, освен ако не е пълен дебил или карък, разполага с пъти повече възможности да се предпази от контакт с вирусоносители. Не е принуден да виси в тълпата пред магазина, докато го пуснат да пазарува. Не обикаля през девет аптеки в десета, за да намери нещо елементарно – или да не го намери изобщо. Ако се разболее, няма да се озове в коридора на сгъваемо легло.
Всъщност сегашната гюрултия около пандемията хитро е маскирала твърде вероятно провокирана световна икономическа криза, а и ще я задълбочи. Капитализмът не може без кризи. Те са начинът му да се обновява. Да стоварва тежестта на несгодите върху бедното и „средното“ население, както и да премахва по-неуспешните играчи от върховете. С пандемичната съставка на кризата на убиване са подложени няколко „зайци“:
– протестните прояви са противокарантинни, значи забранени и никой не възразява;
– цензура и санкции на „фалшиви новини“ и „раздухване на паника“ – като такива може лесно да обявят всякаква критика и справедливо недоволство;
– съвсем, ама напълно благоприличен предлог за справяне с „мигрантската криза“ – всички апели към човечност увяхват пред страха от заразяване;
– мило и драго изтъкване на „правото на живот“ като по-важно от всички останали човешки „права“ (но не и свободи – за тях капиталистическата правозащитна мисъл остава безмълвна, освен когато не словоблудства), в което си личи симпатията към по-авторитарно управление, „способно да се справи“.
Пък и Еврокомисията разреши на членките си да печатат толкова пари, колкото искат – подкрепа на култа към „силната ръка“.
Интересно е как замлъкнаха всички терористи по света. Правилно, вече не са в ролята на глобалното плашило. На подиума в светлината на прожекторите е новата звезда – КоВид-19, пуснати са дори плюшени играчки, които логично би трябвало и да са заразни… и затова международният тероризъм послушно си трае, въпреки че моментът е много подходящ за няколко съкрушителни удара,… ала няма заповед за такова нещо.
И така, кризата започна. Дълбочината ѝ е още неизвестна. Настъпление на авторитарното и полицейщината – компютърни фирми вече се похвалиха, че са подобрили алгоритъма за разпознаване на човешки лица даже с надянати маски. Неизбежен е и тласъкът към роботизиране на производства, понеже роботите не боледуват и не настояват за компенсации и обезщетения. Лавинообразното заместване на хора от роботи ще ожесточи кризата до предел.
Зло за добро – „силните на света“ си бяха извадили поука, че световни войни рискуват да прераснат в революции, но подцениха същото възможно въздействие от пандемии, особено когато положението бива нарочно истеризирано и изкривено изобразявано за пред широката публика, изходите за оцеляване и запазване на що-годе приличен живот драстично намаляват.
Може много да спекулират за „дивашката и егоистична човешка природа“, да обясняват с нея разрастването на заразата, неспазването на разумните мерки, да сочат солидарността като „слаба“, но именно те, дейците и апологетите на властничеството векове наред дресираха хората да се оправят сами, в конкуренция, а не сътрудничество със себеподобните. Под солидарност упорито имаха предвид подчинение на държавните нареждания, а самоинициативата, дори рационалната, бързаха да квалифицират като „самоуправство“. Тези лъжи лъсват като никога преди. •

Христо Николов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *