Затвор за невинни деца

печат
Наскоро „Гардиън“ разказа зловеща история за ученичка в основно училище в Милано. По време на обяд директорът на училището измъква детето от столовата и го кара да обядва само, в класната стая, далеч от съучениците си. Защо? Хваната е да извършва непростимо престъпление. Донесла си е сандвич от къщи, вместо да разчита на обяда, осигуряван от обществената образователна система на Милано.

„Ами ако разрешите на всеки да си носи храна от вкъщи, как може да сте сигурни, че нещо няма да се случи?“

Може да сте сигурни, че това няма нищо общо с безопасността на храните, а всичко общо с това да смазват духа и да промиват мозъка на децата, да се страхуват и да бранят авторитета на държавата, на която учителите и училищната администрация са пълномощници.
Откакто е създадена задължителната обществена образователна система преди два века, се опитват да изкривят съзнанието на децата, докато е още гъвкаво и беззащитно. Иначе казано, задължителната „образователна“ система е безсърдечна институция, която заробва деца във фабрики за слуги на държавата. Има и друга дума – лоботомия.
Изтъкваният претекст, че децата трябва да седят заедно, да ядат безопасна, натурална храна е фасада. Да стоят седнали, изправени или да маршируват като мравки, когато им е казано, да ядат, когато им е казано, да се подчиняват безпрекословно на всяка заповед е това, което иска задължителната „образователна“ система. Задължителното „безплатно“ образование е инструмент на държавата, може би най-важният. Истински общества се създават само чрез свобода на избора. Тоест задължителното образование е спънка към истинските, смислени общества.
Дори да признаем, че задължителната „образователна“ система съществува, за да даде на младите инструментите, от които те ще се нуждаят в бъдещето, дори да приемем, че това е вярно, повечето от нещата, които се преподават, са безполезни за повечето хора. Ако не беше системата на ценза, който дава достъп до работни места, нямаше да имаме нужда от училища.
Като всичко останало, което изхожда от държавата, задължителното „образование“ е против свободния избор. Няма свободен избор, когато изборът е от А до А. Също така няма такова нещо като „право на образование“. Това дали някой ще образова себе си, или своите деца и в какви условия е негов личен избор. Няма подобна свобода, когато държавата е господар. Родителите са предали своите деца. Като заявява, че задължителното „образование“ е право, държавата се подиграва с правата на детето и родителите. Това е система за масово поробване на най-слабите и най-уязвимите.
Задължителното образование е западният вариант на ислямските медресета, а държавата е съвременният деспотичен, всевиждащ бог. Държавата е най-лошата от всички религии. Както институционалните религии обаче, държавата е обречена. Постепенно изникват алтернативи – домашното образование например. Все повече хора осъзнават този абсурд. Както посещаемостта на религиозните ритуали драстично спадна през последния век, посещаването на светските ритуали в образователната система ще изглежда все по-несъчетаемо с личната свобода. •

Енрико Сана
(със съкращения)
Превод от английски: Либерий


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *