За днешните проблеми и характеристики на анархизма

печат
» » » продължава от миналия брой

Борбата с идеята за „цивилизацията“ и „техниката“ беше огромна грешка на анархистите от 20-и и началото на 21-ви век. Науката и техниката са просто инструменти като пистолетите или бомбите. В крайна сметка анархическото общество ще бъде една от формите на човешката цивилизация, както и техниката, която в бъдещия свят ще бъде в пълна хармония с околната среда. Да не позволяваме на нашите врагове да използват такива силни думи и образи в свой интерес. Също както автоматът и гранатата може да се използват от анархистите и държавите за противоположни цели, така и техниката може да бъде както бич, така и спасител за човечеството. Важното е в чии ръце се намират тези инструменти.
Науката трябва да стане наше оръжие в борбата с държавата в умовете на хората. Да използваме и да публикуваме в своите медии всякакви научнопопулярни статии и видеоматериали, да подкопаваме вярата на хората в душата, ангелите и тям подобни свръхестествени същества. Анархистите трябва да се борят с религиозните догми, особено ако държавата открито апелира към тях и оправдава с тях своето съществуване. За откачилите на тема християнство можем да използваме книгите на Лео Таксил Забавна библия и Забавно евангелие, да публикуваме глава по глава от тях навсякъде, където можем. Убием ли бога в умовете на хората, анархизмът ще настъпи още преди да изречем „бог няма“!
Анархизмът е юмрук, а науката и разумът са огнен факел, който държим в този юмрук. Няма какво да се боим – да подпалим с този факел съборетината, наречена държава. Нека пламъците на пожара да озарят човечеството и осветят пътя на всички нас към бъдещето, засияло с невиждана светлина!
Класическият анархизъм е зареден със заразителния ентусиазъм на епохата на просвещението, той е неговата притегателна сила. Към науката обаче трябва да подхождаме с мярка и да не се хвърляме в крайности. От една страна, днес се шири – особено сред либералите и марксистите – вярата в науката и просвещението. През 20-и век обаче в много „технически“ държави бяха построени „лагери на смъртта“ и ГУЛАГ. Светът беше съсипан от войни, водени от „цивилизовани“ държави. Науката не означава непременно прогрес.
От друга страна обаче, означава ли науката регрес? Има идеи, които идеализират първобитното общество, възпяват хармонията с природата, а Земята наричат Майка. Без да отричаме някои определени предимства на природните общества, зад булото на романтиката се крие не хармония, а безкрайна борба с капризите на околната среда. Човек се учи от опита, трупа знания и ги прилага. Науката и техниката са отговорът на човечеството именно на липсата на хармония с природата, за да не ни затрие един ден Майката-Мащеха в своя естествен ход на нещата.
Работата е там, че както всяка друга област на живота, науката е покварена от логиката на капитализма и потребностите на държавата. Да изваждаме науката и техниката от тази логика означава да поставяме нови цели, които са просто поредна проекция на системата на потисничество. За разлика от държавите, капитализма и религиите, науката и техниката сами по себе си не създават класа на потисници. Можем да ги считаме за чисти инструменти, без собствена воля. Всяка разработка има свой заявител и спонсор, както в образованието и изкуството например. В същото време трябва да критикуваме и атакуваме явно античовешки разработки – техните изпълнители също са живи хора от плът и кръв.
Самата наука носи в себе си освободителен импулс. Свободата на обществото е непостижима без свобода на разума. Всеки човек трябва да се отърси от оковите на невежеството, вярата в боговете и свръхестественото – за това е необходимо научно познание за света.
Нашите мечти и вяра са анархическата революция – своего рода утопия, с която ще бъде пропит целият свят и цялото въстанало общество. Всички дълбоко в себе си вярваме и се надяваме, че това общество и свят най-сетне ще придобият цивилизован облик. Дори да не стане така обаче и обновената цивилизация не щеш ли се окаже същата, потисническа и съсипваща, в нова премяна, Анархията ще продължи своето настъпление срещу нея. Анархията е безкраен бунт, въстание и революция. Обществата винаги ще се сблъскват с противоречия и конфликти помежду си и затова Анархизмът трябва да изостря тези конфликти и да разкрива противоречията във всеки от цивилизованите светове. Човекът, който усеща и осъзнава, че неговата свобода всячески се уронва или нарушава, е длъжен да прибягва до анархизма и да атакува източника на гнета и несвободата.
Анархическата революционна борба е социална война срещу всичко, което потиска личността. Борба, която въвлича човека, за да се освободи от старите отношения и да придобие опит в нови, непосредствени и свободни. Борба, която превръща човека в личност, способна решително и безкомпромисно да отстоява своите интереси. От тази борба се ражда нов живот и никой от нас не може да предскаже какъв ще бъде той.
Анархическата революци­онна борба е самодостатъчна, тя не умува излишно за бъдещето, защото ражда новото, докато създава методите за борба със старото. Тази социална война ни кара да преосмисляме своите отношения помежду си, а това всъщност е и основната социална промяна, която трябва да настъпи.
Анархическата революционна борба не търси подобряване на социалното взаимодействие при сегашните условия. Тя атакува всички социални и индивидуални измерения на цивилизацията (под „цивилизация“ разбираме всички страни на нашия живот – от производствените и техническите до културните и психологическите), за да освободи човека за по-нататъшно – вече независимо – взаимодействие. Основата на свободното общество са свободните личности. Именно в борбата човек се превръща в свободна личност.
Битът на човека се определя от условията, в които живее. Всички мисли, желания и идеи се раждат в зависимост от социалните условия. Обратният процес е невъзможен. Точно затова анархическата и революционна борба си поставя за цел да унищожи социалните условия, които потискат личността.
В анархическата революционна борба няма един метод и средство, защото това е борба на личности, а хората по природа са различни. Личността се потиска по различни начини и в различни социални измерения, затова и съпротивата срещу цивилизацията ще се води с различни средства и методи. Само в такава безкомпромисна борба се създават предпоставките да се изслушваме и да зачитаме взаимните си интереси.

Смърт на всички богове!
Смърт на всички държави!
Да живее Анархията! •

Публикувано в avtonom.org


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *