За днешните проблеми и характеристики на анархизма

печат
» » » продължава от миналия брой

Резултатите от войната в Украйна и нейните последици за Русия?

През цялата война украинската и руската пропаганда подготвяха психологически своите народи да приемат мерки като ограниченията за влизането на руснаци в Украйна и на украинци в Русия. Разпитите и снимките на границите на заминаващи граждани за Русия или Украйна от специалните служби са едно от последствията. Народът мълчаливо одобрява подобни мерки поради наложеното му мислене, че всеки гражданин, който иска да влезе в страната им, е потенциален диверсант. Войната тревожи и двата народа и им носи нови изпитания и нови въпроси в отношенията между някога братските народи. Повечето хора са разстроени от това състояние на нещата. Войната е дело на политиците и другите шарлатани, стремящи се към власт и влияние. Народите на Русия и Украйна не се нуждаят от такава война. Вярно е, че има и такива, които се отзоваха на тази война, всеки със своята мотивация: един вижда възможност да спечели пари (за участие във войната се плаща), друг – да получи достъп до оръжия и боеприпаси и после да ги изнесе от бойното поле, за да прави с тях каквото си иска, трети иска да придобие опит във войната, а други се борят „за идеята“. Огромният възход на украинския патриотизъм е очевиден, милиони хора се осъзнават като патриоти именно благодарение на войната и можем да говорим за нова основа за актуализиране на митологията на украинската нация.
Последствията от войната се проявяват в унищожаването на старото съветско съзнание. В началото на войната и от двете страни има ожесточение и дива омраза. От украинците, защото руснаците не искат да ги признаят за независим народ със собствен език и култура, и от руснаците, защото украинците не искат да се считат за руснаци. Постепенно, с помощта на интернет и руските блогъри в YouTube населението на Русия започна да осъзнава, че греши, като принуждава други хора, макар и много близки във всичко, да изоставят културната си идентичност и желания и да си уреждат живота по места независимо от Москва. Това осъзнаване удари силно върху основите на руското имперско съзнание, в което царят решава всичко в центъра, а по места крепостните (практически роби) трябва да се подчиняват на неговите постановления. Вярата в братството на руснаци и украинци се срина, взаимното отхвърляне изглежда непреодолимо. Може би революцията в Русия ще оправдае руснаците в очите на украинците, но това е трудно да се каже, особено когато съвсем наскоро са загинали хиляди хора.
Войната силно затормози революционните процеси в украинското общество, но комикът спечели президентските избори и това отразява желанието на революцията да преодолее олигархичния режим в посока на по-голяма демократизация. Разбира се, в Украйна тя е проевропейска, но самата Европа е основна пречка за европеизацията. Наскоро Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) разреши завръщането на руската делегация, но за проевропейските украинци това е близко до измяна. Все по-ясно става, че ЕС предпочита руския газ и е готов да затвори очите си за декларираните принципи. Това отваря перспективи пред анархистите, за „третия път“ – още повече, че Махновщината е добре позната сред хората и традициите на бунта са силни.

Геополитическите амбиции на руската държава и техните проявления

След разпада на СССР в идеологията на руската власт се образува вакуум. Основният елемент на експанзия – планетарният „комунистически“ проект – изчезва. Кремълските идеолози го заменят с проекта на „многополюсния свят“, в който Русия получава ролята на защитник на независимите страни, нещо като „гарант за мира и стабилността“. Това се изразява в подкрепа на режимите в Сирия, Венецуела, Иран, както и на автокрациите в централна Африка. Кремъл прилага също така стратегията на игра с противоречията в западноевропейските страни, като например подкрепя центробежните политически сили в Европа (десните партии и движения) и се намесва в изборите в САЩ. В допълнение към икономическите и политическите интереси, империализмът се оказва ефективно средство за управление на народа. Факт е, че в обществото на всички нива настроенията на реваншистите са силни, хората са свикнали да се чувстват като част от мощна империя. Властите непрекъснато дрънкат на струните „Русия остава суперсила“ и „Руснаците – напред!“ Руското общество напомня твърде много на германското общество в навечерието на Третия райх.
Държавната пропаганда нарича Москва Третия Рим (първият Рим е в Италия, след падането му Константинопол става втори, след неговото падане Москва става Третият). Забърква се страшна каша от носталгия по СССР и имперския руски национализъм, пропагандата използва едновременно както монархически, така и „комунистически“ символи. В ежедневните комуникации това се проявява приблизително така: „Няма да отида на Френската Ривиера, докато не заговорят на единствения красив и прекрасен руски език и не започнат да го смятат за роден“. Като цяло, според руските имперски националисти и 90% от населението (до около 2016–2017 г.) целият свят трябва да говори на руски като на техен роден език, тогава те (чужденците) ще разберат „колко прекрасно е да бъдеш руснак“. Анексирането на Крим беше посрещнато с всеобщо ликуване. Имперският наркотик обаче не може да трае вечно. От 2017–2018 г. вече не е възможно да си затваряме очите пред влошаването на стандарта на живот, поради което популярността на империализма (заедно с тази на Путин) непрекъснато намалява, а с широкото влияние на социалните медии „идеологическата“ основа на руския национализъм – невежеството – е напълно осмяна и подкопана.
Зрелищата на външните войни вече нямат същия ефект върху народа, както преди – тази карта е бита след нарушаването на „пенсионното споразумение“, наглата корупция и другите хищнически реформи. Кремъл все повече се възприема като враг и тези настроения непрекъснато се засилват.

Ролята на армията в Русия

В исторически план армията не е политически субект. „Комунистическите“ вождове я държат под строг контрол, за да предотвратят опитите за военен преврат. Ролята на армията в Русия в момента се свежда само до воденето на външна война и пълна ненамеса във вътрешната политика. Държавата няма увереност, че армията ще я защитава в случай на революционни събития и големи протести. В най-добрия случай властта се надява командването да задържи войниците в казармата и армията да остане неутрална към революционните събития. В най-лошия случай армията просто ще премине на страната на революцията. Военната служба е задължителна, което само подкопава увереността в лоялността на войниците.
Функцията на наказателните части в този случай ще се изпълнява от ФСБ (наследницата на КГБ) и някои подразделения на специалните сили, купени с много пари. В случай на използване на тези наказателни отряди и стрелба по улиците армията може да се намеси и да събори режима със сила – именно от това развитие на събитията се страхува държавата в Русия. При това, въстанието в армията ще бъде отдолу, от по-нисшите офицери, защото всеки, който е полковник, генерал-майор или с по-висок чин, е напълно лоялен, но по-нисшите чинове ще им се подчиняват, само докато се води война с външен враг.

Положението на крайната десница в Русия

В момента в Русия няма ултрадесни движения, те са напълно раздробени. Някои от тях влизат във властта и си сътрудничат с ФСБ (бивши нацисти помагат на ФСБ в залавянето на анархистите от „Мрежата“ в Пенза) или стават офицери от ФСБ. Някои преминават на позициите на „либертарианството“ (поради нарастващата популярност на анархистичните идеи), друга част преминава на позициите на „народния“ социализъм (нещо като реализиране на идеята за самоуправление и социализъм в една държава, без световна революция). Всички тези движения обаче напълно се отдалечават от позициите на расизма и превъзходството на една нация над друга – което е много важна особеност – и тази трансформация се извършва отново благодарение на интернет, чрез който идеите на просвещението и научните факти придобиват популярност през последните години като критерий за истинност. От научна гледна точка няма никакво превъзходство в умствен план на една нация над друга и затова расизмът в Русия умира. Останали са много малки групи млади хора, които са като скинхедите от 90-те години, както и дърти маниаци, които са не повече от 10 души на милионен град.
Най-голямото „национал-патриотично“ обединение сега се опитва да събере ветераните от войната в Източна Украйна, в което да се включат и всички „комунистически“ организации, които съществуват в Русия, и държавниците от всички бои. Това обединение се нарича съюз на националните патриоти и червените държавници. Тази организация официално декларира, че Русия е в същото положение като Франция през 1870 г. при Наполеон III (Путин направи подобен опит да узурпира властта, след като получи президентския пост, ставайки фактически цар). Те смятат, че в Русия ще има въстание по подобие на комунарите през 1871 г. в Париж поради евентуалното засилване на проанархистичните идеи в обществото. Тяхната цел е да предотвратят развитието на този сценарий, ако Путин бъде отстранен от властта. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *