За днешните проблеми и характеристики на анархизма

печат
» » » продължава от миналия брой

Как се проявяват репресиите срещу несъгласните и опозицията?

Всички активни хора в Русия са подложени на постоянен натиск. Трудно е да се получи разрешение за митинг или за събрание, а несанкционираните от градската администрация митинги и демонстрации се разпръскват жестоко от жандармите. Ако събитието е разрешено, тогава тези, които искат да участват в него, трябва да преминат през унизителни процедури: пускат ги през рамка, претърсват ги, принуждават ги да вдигнат ръце нагоре, разглеждат всичките им неща. Донесените плакати също трябва да се показват на специални цензори в цивилни дрехи, ако не им харесват, те няма да ги пропуснат. Полицията следи социалните мрежи и може да открие наказателно дело, ако напишете нещо, което не ѝ се нрави. Наскоро заведоха дело срещу човек, който беше написал нещо като „те са полудели“ по повод новите правителствени инициативи. Има закон, който забранява „обиждането“ на властта, хората постоянно получават големи глоби за постове в интернет. В големите градове навсякъде има видеокамери, в градския транспорт има система за разпознаване на лица, така че е трудно да стигнете до някъде незабелязано.
В училищата и университетите има специални хора, отговорни за „борбата срещу екстремизма“, те насърчават доносите. Много малко са местата, където хората могат да се съберат, за да обсъдят някакви проблеми: няма социални клубове (както и местни общности), библиотеките са собственост на държавата и следят да няма политически дискусии, кафенетата също не насърчават по-големи събирания. От друга страна репресиите са на практика непредсказуеми – те дори не се опитват да арестуват всички „престъпници“ и никога не се знае какво наказание може да получите за конкретно деяние. Няма съмнение, че с разрастването на протестите (което всички очакват) и радикализацията им властта ще приложи масови репресии.

Какви са ответните действия на анархистите при описаните по-горе ситуации?

Отношението на анархистите (въпреки че имаше редки изключения) към войната в Украйна винаги е било недвусмислено: това е империалистическа война, която Русия води, за да завземе и анексира части от съседната страна. Анархистите насочиха агитацията си сред воюващите от двете враждуващи страни, като ги призоваха да насочат оръжието си не едни срещу други, а към властниците и капиталистите, които докараха тази война, като превърнат империалистическата война в гражданска война и социална революция. Въпросът обаче не стигна по-далеч от призивите по време на опозиционните митинги, не бяха проведени кампании във военните части или директни действия, насочени към разложението на армията. Позицията на анархистите по отношение на експанзията на Русия е недвусмислена – осъждане. Нас ни смущава поведението на някои „другари“ в Европа, които претендират да са анархисти, но в същото време представят конфронтацията между Русия и САЩ на световната сцена като конфронтация между империалистите в лицето на САЩ и антиимпериалистическа или почти социалистическа Русия. Изненадани сме от тези гръцки анархисти, които развяват знамената на сепаратистите и провеждат акции на солидарност с тях. Защо не отидат там лично? Може би подсъзнателно разбират, че вместо красивата картинка от техните вестници, ще видят поредната Куба, Виетнам или Северна Корея?
За съжаление, значителна част от украинските анархисти се поддадоха на патриотичното чувство и подкрепят войната (в армията има дори анархистки доброволци). В допълнение значителна част от анархистите подкрепят синтеза с националноосвободителните идеи (подобно на ирландските, баските или кюрдските движения). Като цяло украинското анархистко движение по-вероятно прилича на левите либерали и е изгубило революционната си физиономия. Изключение правят анархистите-интернационалисти, които продължават да се борят в анархистически дух.
Мненията по въпроса за националистите също се разминават, малцината маргинали, които все още крещят „Хайл Хитлер“, безспорно трябва да бъдат бити безмилостно. Какво да правим обаче с тези, които мимикрират като анархисти? Едни казват, че е необходимо да се сключи с тях съюз при определени условия, други – че трябва да бъдат игнорирани и изчаквани, докато рано или късно тези „национал-анархисти“ напълно изоставят остатъците от национализма и заемат позицията на интернационализма. С червено-кафявия, национал-патриотически съюз разбира се трябва да се води борба в случай на революционни събития в Русия.
Като цяло анархистите в Русия приеха изчаквателната тактика и почти никога не предприемат открити действия. Струва си да се повтори още веднъж: анархистическото движение претърпя съкрушителен спад след поражението на съпротивата срещу автократизацията в страната, а в последно време беше отслабено от безпрецедентни репресии. Последиците от репресиите сами по себе си се превърнаха в основно поле на усилията ни.

Руското анархистическо движение: кои са различните тенденции, които го характеризират? Как се отнасят една спрямо друга?

Руското анархистическо движение може условно да бъде разделено на три независими едно от друго течения: легални, полулегални и нелегални.

Легални

Типичен представител на легалната тенденция е организацията „Автономно действие“ (АД). Тази организация е основана през 2002 г. и е някаква сплав на всички неавторитарни левичари, от анархисти до всички видове анархистващи марксисти и други. АД избра като основни методи на дейност митингите, демонстрациите и отпечатване на списания или общо – всякакви действия, които не противоречат на закона. Преди нея в продължение на почти 10 години в Русия нямаше голяма асоциация на анархисти. Допреди няколко години организацията беше събрала стотици, може би дори хиляди участници, беше изключително активна, ползваше се с добро име в гражданското общество, но разочарованието, последвало поражението на антипутинските протести, и затягането на законодателството (което засегна и легалните методи за борба) почти унищожиха организацията. Независимо от това, АД успя да поддържа и да разработва своя уебсайт, който си остава най-посещаваният и превърнат в информационна платформа за всички желаещи да се изкажат. Той функционира активно, свързан е с филиал AД АЧК-Москва и с някои други проекти. Да мобилизира хора за протести обаче АД вече не е в състояние.

Полулегални

В същото време имаше много участници в АД, които се придържаха към класическите възгледи (на анархокомунизма в духа на Бакунин и Кропоткин) и не считаха АД за достатъчно радикална организация. Това течение живееше в духа на традициите на махновизма, на старата трудова теория и с историята на руската и испанската революции. Важна роля за формирането на тази тенденция изиграха групи от анархосиндикалисти (KРАС-MAT и MПСT), които въпреки малкия си брой развиват активна журналистическа дейност, преоткриват за младите хора революционната романтика от началото на 20 век. Течението нарече себе си социален анархизъм, загърби всички практики на западните анархисти от следвоенния период (скуоти, феминизъм, контракултура, ЛГБТ, защита на животните и др.) с изключение на антифашизма и считаше всички идеи, които означават неприемане на насилието, за неефективни, вредни, реформаторски, „хипарски“. Противниците им ги нарекоха „класови редукционисти“.
По време на политическата криза през 2011–2012 г. в Русия, която беше свързана с президентските избори, в страната започнаха мащабни протести и демонстрации. АД не успя да съвмести толкова противоречиви течения и се разцепи. „Социалните анархисти“ продължиха дейността си в организацията, известна днес като „Народна самоотбрана“ (НС). Тя се превърна в полулегална организация, защото понякога не отказваше да използва насилието и да провежда нелегални действия. Народна самоотбрана се стараеше да участва в профсъюзни дейности, местни социални протести – например извоюваха от капиталистите (чрез преки действия) неплатените заплати на работниците и предотвратиха нападенията за изземване на квартири. Такива нападения за изземване на жилища са много разпространени в Русия. Те купуват стая, например в тристаен апартамент, заселват се там и създават непоносими условия за живот на останалите жители, за да ги принудят да им продадат евтино своята част от апартамента.
С ожесточаването на държавата и общия упадък на анархистическото движение НС се ориентира към пропагандата в интернет. Успяха да наберат аудитория от 30 хиляди абоната във ВКонтакте и още 5 хиляди в Telegram, но след атаката на Жлобицки (през есента на 2018 г.) общността в Telegram беше превзета от ФСБ, а редица участници в НС и техните абонати бяха задържани, като някои след преследванията и мъченията трябваше да напуснат Русия.
Отношенията между AД и НС са на ниво нетърпимост, включваща конфликти от личен характер, завършващи понякога с насилие. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *