За днешните проблеми и характеристики на анархизма

печат
» » » продължава от миналия брой

Нелегалните

Решаващо влияние върху формирането на радикалните групи в Русия оказа въстанието на анархистите в Гърция през 2008 г. Почти веднага започнаха да се проявяват много бунтовни автономни групи, които публикуваха изявления първо в Indymedia, а след въвеждането на цензура започнаха да публикуват видеоклипове и репортажи за акции в специално създадените сайтове Black Blog (Черен блог) и From Russia with Love (От Русия с любов). С появата на Черния блог (ЧБ) анархистическите групи за действие получиха възможност да информират другите членове на движението за своята дейност и да предават своите мнения. Чрез него бяха публикувани радикалните действия на анархисти, като основното видео беше за палежи на офисите на управляващата партия Единна Русия, на скъпи коли и строителна техника.
Привържениците на неформалната организация и групите за действие започнаха радикална дейност в много градове на Русия. Периодът от 2010 до 2012 г. може да се счита за най-активната фаза на бунтовниците. През този период броят на акциите и групите, които ги извършиха, беше най-голям. Тук могат да се включат и дейностите на радикалните анархисти от Беларус, които чрез своите действия (например нападението срещу руското посолство) се солидаризираха с руското анархистическо движение и също допринесоха за развитието на бунтовническата тенденция на територията на Беларус, Украйна и Русия.
Така в Русия се появиха напълно нелегални и тайни анархистически групи. Те образуваха течение, което е различно както от Автономно действие (АД), така и от Народна самоотбрана (НС) и може да се нарече „въстанически анархизъм“. За разлика от идеологическото „бунтовничество“, бунтовниците от Беларус, Украйна и Русия никога не са изграждали организациите си на теоретична основа и към тях можеха да се присъединяват всякакви – от анархосиндикалисти до привърженици на идеите на Бонано и индивидуалисти. Основното за всички тях беше активното съгласие с принципа „Анархия – нелегална и атакуваща“. За бунтовниците останалите анархистически движения като „евролевица“ или „социални анархисти“ не бяха напълно ортодоксални, тъй като в една или друга степен бяха легалисти и реформисти. За бунтовниците анархизмът трябваше да бъде в непрекъсната конфронтация със системата на държавата и капитализма. Критерият за конфронтацията не беше философска абстракция, а практика, провеждана изключително вън от рамките на закона.
Въпреки голямото сходство и общия дух, тактиката на бунтовниците можеше да се различава в детайлите. Някои от тях насочваха нападенията си не само срещу техниката, но и срещу работници, които са участвали например в изсичането на горите, наричайки ги открито свои врагове, каквито са полицията и другите власти. От своя страна блогът ЧБ не споделяше това мнение и написа кратък текст по този повод. Може би има и някои други причини, поради които се появи другият блог „От Русия с любов“, като съдържанието на двата варираше.
От известно време AД публикува и комюникета на радикални анархисти (при това само тези от чужбина) – всичко това беше вдъхновено от гръцкото въстание. В същото време действията на местните бунтовници бяха остро критикувани (чак до обявяването им за полицейски провокации!), което разкри лицемерието на легалистите.
След упадъка на протестите през 2011-2012 г. радикалните анархистически действия също започнаха да намаляват, като някои анархисти бяха арестувани. Бунтовническото движение се активизира след украинския Майдан. В Киев редовно започнаха да се палят обекти на властта, тенденцията беше към нанасяне на максимални щети (а не символични атаки, както преди) и използване на огнестрелно оръжие. Също така опитът на Майдан и Рожава доведе някои от бунтовниците до идеята за изграждане на нелегални военизирани организации със сериозна бойна подготовка, за да се активизират при възникване на революционна ситуация. Видеоклипове от някои тренировъчни лагери бяха качени в интернет. Съдебното дело „Мрежа“ е само един от примерите за такава организация.
Като цяло, от 2013 г. движението е в криза и реорганизация. АД се опитва да продължи да действа легално, дневният им ред повече напомня на ляво-либералния. ЧБ и „От Русия с любов“ мълчат отдавна поради намалелия брой акции. Народната самоотбрана претърпя тежки загуби, като един от репресираните – Святослав Речкалов – замина за Франция и поиска политическо убежище, други също трябваше да бягат. В момента те управляват публично сайта си.
Наскоро в интернет заработи нашият проект Anarchy Today (Анархията днес), както и появилият се след нас Боец-анархист и младият медиен проект Ефект Монро (представен само в социалните мрежи). Тези проекти въвеждат/връщат в движението дебата за радикалния и въоръжен анархизъм.

Какви съвременни анархистически проекти и видове борба предлагат и водят другарите?

Съществени текущи проекти вероятно не съществуват (или ние не знаем за тях) или начинанията на другарите не са достигнали сериозно ниво. Дейностите на анархистите са повече епизодични, отколкото постоянни. Често това са приноси на малки групи или отделни участници, които се активират в зависимост от своите възможности. Някои проекти и инициативи са адресирани повече към самите анархисти. И така, анархистите продължават да експериментират различни тактики и видове борби, да участват в социалните протести и да провеждат информационна работа, най-вече чрез интернет.
Уличната активност на анархистите в Русия и Беларус се свежда до пропаганда на открито (окачване на банери, раздаване на листовки, шествия и пр.). Възможно е групи „под прикритие“ да узряват в движението и да видим отново качествен скок и нова вълна от присъствие на анархисти по улиците, но засега по-скоро може да се каже обратното. Освен отделни действия като това на Жлобицки и НАФ/ИРФ (анархобунтовници в Украйна) други опити да се разтърси застиналото в очакване анарходвижение не се забелязват.
На повърхността всичко се свежда до някои забележими практики. Първо, това са опити за участие в нарастващите народни протести, но изглежда, че дневният ред на анархистите е ограничен до приспособяване към умерени лозунги, макар че до преди няколко години те бяха привлекателни за някои от протестиращите със своята оригиналност. Има и такива, които участват в протестите, без да афишират своите възгледи и символи, опитвайки се да увеличат максимално радикализацията на лозунгите и тактиките на протестите. В условията на репресии срещу анархистическото движение този подход ни се струва най-конструктивен. Второ, това са опити за популяризиране на идеите ни чрез социалните мрежи, защото днес това е основният начин за довеждане на информацията до масите. Проблемът е в това, че анархистите не могат да създават толкова висококачествено съдържание, колкото противниците им и независимите блогъри.
Анархистическото движение в Беларус, Украйна и Русия се нуждае от обобщаваща дискусия и стратегически план, от обединяване на ресурсите и взаимна подкрепа, включително всички видове тактики за укрепване и засилване на анархистическото влияние. Дълги години анархистите от повечето групи изразходваха енергията си в разколнически действия и проповядване на морал в движението, в спорове кой е най-правилният път, забравяйки за борбата с външния враг. Двойните стандарти бяха станали повсеместни. В резултат анархистите останаха до голяма степен разпокъсани, донякъде непоследователни, с неподправена вражда между различните фракции и групировки, която се разгърна в определен период и породи много разцепления и битки под всякаква критика. Сега гръмките спорове са останали зад гърба, но „тихата“ омраза продължава да тлее на лично ниво.

Нелегалният анархизъм през последната част от 20-и век

Когато говорим за „нелегалния“ анархизъм през 1990-те години, е необходимо да споменем Новата революционна алтернатива (НРА) – нелегална бойна организация, действаща от 1996 до 2000 г. Тази тема обаче е проблематична, защото през онези години левият радикализъм беше широко разпространен. Човекът, който наричаше себе си анархист, можеше да бъде член на болшевишка младежка организация, която от своя страна беше свързана с националистите. Антисемитизмът беше характерна черта на постсъветските „комунисти“, повечето от които дори не бяха класически болшевики, а „червено-кафяви“. Това се отнасяше не само за по-старото поколение, но и за младежта. Национал-болшевишката партия не възникна на празно място. Имаше дори хора, които наричаха себе си анархисти – например Лариса Щипцова – и по-късно станаха „комунисти“.
НРА постави и взриви няколко бомби във военния комисариат, в синдикатите, в прокуратурата и в приемната на ФСБ. На заден план останаха някои „чисто червени“ бомбени атаки като взривяването на паметната плоча на царското семейство и статуята на последния император Николай II.
Важно е да се каже, че няма приемственост между НРА и следващите бунтовници, а малцина дори са знаели за тях. По делото на НРА трима участници бяха осъдени на 5,5, 6 и 9 години. Други членове на НРА също влязоха в затвора, по други дела, като анархиста Иля Романов, заловен в Украйна през 2002 г. в рамките на репресиите срещу червените бунтовници (по „делото Одеса“) и осъден на 10 години. След освобождаването му през 2013 г. той беше екстрадиран в Русия, където година по-късно пострада от експлозия на своя самоделна бомба. Романов претърпя ампутация и беше осъден отново на 10 години за подготовка за терористично нападение. През 2017 г. в затвора му бяха добавени още 3 години чрез вътрешна присъда. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *