За днешните проблеми и характеристики на анархизма

печат
» » » продължава от миналия брой

Какви са перспективите и практиките на анархистите на акциите, които се извършват автономно, от групи по интереси или отделни хора, които не са свързани с движението, и какви са целите, които те си поставят?

След 2013 г. акции на автономни групи дълго време не се провеждаха и затова беше доста трудно да се разбере и определи какви са перспективите и какви са целите, които другарите си поставят. Анархистическите автономни групи по интереси се появиха отново и потвърдиха решимостта си в Украйна едва през 2015 г., а в Беларус и Русия тази практика изчезна, макар че имаше изолирани случаи, когато в същата Беларус група анархисти атакуваха данъчната инспекция с коктейли Молотов. Може би е грешка да се каже, че автономните групи не са свързани с движението – те са анархисти, които по някакъв начин напуснаха движението, но сформираха свои групи по интереси и предпочетоха за себе си неформалната организация. Въпреки че действат автономно, те продължават да се интересуват от новини, да следят развитието на другите анархистически групи и да участват анонимно в дискусиите. Тук е важно да се разбере, че от няколко години единно анархистическо движение не съществува, всяка тенденция работи в собственото си информационно пространство, независимо от това дали става въпрос за автономни групи, или не.
Целите, които автономните анархисти си поставят в своите акции, могат да бъдат твърде различни. Някои се стремят към пряко увреждане на собствеността, за да се наруши функционирането ѝ, други – да разрушат символиката на атакувания обект, а трети изобщо не афишират действията си, считат ги за обучение. Това също са определени сигнали, насочени към другите анархисти, които са възприели тактика на изчакване и адаптиране към обществото, към анархисти, които се страхуват да се радикализират, преди да се е радикализирало обществото, или по някаква друга причина не използват целия си натрупан опит и потенциал. Възможният медиен ефект също се счита за второстепенна цел, но на първо място това са опити за радикализиране на движението с поглед към бъдещето и да се подтикнат анархистите да не се ограничават само до обичайния активизъм под формата на демонстрации, окачване на транспаранти, графити и пр. Може да се каже, че в контекста на движението целта е да се предизвика появата на нови автономни групи, усвоили опита с помощта на информационните ресурси на радикалните анархисти.

Какви са перспективите на въстаническия анархизъм в Русия?

Движението трябва да покаже зъбите си и да реагира по подходящ начин на репресиите и държавния терор. Именно бойците могат да съживят и да дадат увереност както на самите анархисти, така и на разгневеното общество. Днес повече от всякога подобна практика може да даде резултат.
Трябва да се отбележи, че в момента настроението на народа в Русия се доближава до анархизма, така че макар да е трудно да се оценят последиците от всякакви анархистически действия, те определено ще бъдат далеч по-ефективни, отколкото през миналите години. Почти всички политически сили (включително почти всички националисти) и политически наблюдатели в Русия вече са привърженици на идеята за радикална демократизация под една или друга форма. В целия YouTube се говори много за самоуправление, за пряка демокрация, за свеждане на ролята на държавата до минимум и за социална справедливост като за желание на народа. При такива тенденции е естествено много анархисти да си поставят за цел да увеличат своята численост за съпротива срещу реакцията и за социална революция в крайна сметка. В момента всяка форма на социален протест приема спонтанно и стихийно проанархистични форми, дори преди самите анархисти да са се проявили в тези действия. Особеност на всички протести е категоричният отказ от всякакви лидери, никой не може да бъде по-висок от всички останали, само самоуправлението може да бъде решение. Този феномен на антипартийност е много важен, той напомня за Жълтите жилетки – нещо, което не се е случвало преди. До 2018 г. това се говореше и практикуваше само от анархистите, а сега и от целия протестиращ народ. Вярно е и е важно да се отбележи, че идеите за самоуправление, за пряка демокрация, проникващи сред хората, все още не противоречат на идеите на парламентаризма, това е и една от причините либертарианците („анархо“-капиталистите) да са на мода.
В резюме: с всеки изтекъл месец насилието срещу протестиращите се засилва. Вярваме, че „атакуващата анархия“ има всички шансове, а и външната ситуация се развива именно в тази посока. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *