За днешните проблеми и характеристики на анархизма

печат
» » » продължава от миналия брой

Какъв отзвук предизвиква анархизмът с действията си в руското общество?

Руското общество е съпричастно с действията на смелите хора, насочващи атаките си срещу държавата и капитала, дори банковите обири получават обществено одобрение. Народните отмъстители по примера на Приморските партизани, които убиваха ченгета, получиха всеобщо одобрение от страна на народа за своите действия, да не говорим за крайния случай – постъпката на героя-анархист Михаил Жлобицки (самовзривил се в сградата на ФСБ в Архангелск – б. ред.). На места има опити за радикални действия като отмъщение от страна на отделни хора или малки групи. Случва се смелчаци да хвърлят коктейли Молотов по обекти на властта. Учили ли са се от нас? Ние не се наемаме да го твърдим или отричаме.
Протоанархистическите идеи имат много дълбоки корени в руското общество, ядрото на свободата и равенството винаги е било в селата, при което колкото по-далече е било то от града, толкова по-яростна е била омразата към държавата. Може би това се дължи на факта, че Русия, за разлика от други империи, никога не е била отделена от колониите си през океана. Цялото желание за свобода не е могло да се изрази в някакъв вид националнополитическа независимост като желанието за свобода на 13-е американски колонии от Великобритания. Единственият възпиращ фактор за тази стихия на селото беше православната религия и царят като „наместник божи“. В моменти на кризи, независимо какви, на глад, война или общо разочарование от властващия цар (като несправедлив) се е надигала страшна стихия, помитаща всичко по пътя си – стихията на анархията. Тя е искала пълно равенство, справедливост и мъст за мъките, причинени на народа в продължение на десетилетия от държавата, болярите и църквата. Такива са били например въстанията на Стенка Разин (1667–1671), на Емелян Пугачов (1773–1775) (наричано още Селска война) и дори революциите от 1905 и 1917 г. са все същите селски, анархистически, спонтанни бунтове срещу държавата, църквата и всички богаташи… Идеите, които четем у Бакунин и Кропоткин, по същество са просто смесица от руския селски анархизъм и европейското Просвещение.
Може би съвременното пробуждане на Русия е поредното въстание на анархичната провинция срещу авторитарната метрополия. Сега то може да бъде много по-мощно, защото Интернет е унищожил и осмял основата на основите – вярата на народа в бога и царя. Възможно е също така постиндустриалните социални промени, причинени от масовото разпространение на смартфони, социални мрежи и незабавни съобщения, принудителната прозрачност на вертикалата на властта с нейната корупция и идиотизъм (които също подкопаха вярата в царя) да намират своя израз в радикалните действия. Изглежда, че сега и двата процеса се извършват едновременно и в градовете, и в отдалечената провинция, като се усилват взаимно.
Повтаряме, днес атаките срещу властта се възприемат масово положително на всички нива на обществото.

Как повлия разпадът на СССР върху анархизма?

В много отношения разпадът на СССР беше самоцел за съветските анархисти. Тези от тях, които участваха в тогавашните събития (днес са останали само неколцина), заявяват недвусмислено своята позиция – нашата цел беше да унищожим СССР като абсолютно зло. Разбира се, резултатите от разпада на СССР разочароваха много анархисти, а някои от тези, които бяха сред най-активните, станаха първи лица на путинска Русия. Например Андрей Исаев, който до 1991 г. беше анархосиндикалист, след краха на „Съюза“ постепенно пое по пътя на реформизма и накрая стана член на Върховния съвет на управляващата партия „Единна Русия“. Общият резултат от разпада на СССР разочарова много анархисти, а някои решиха, че мисията им (отмъщение на марксистите) е изпълнена. Самото възраждане на анархизма стана възможно благодарение на кризата и колапса на червената империя, още от 1985 г. Тогава заради един позив щяха да ви хвърлят в затвора или – още по-лошо – в принудителна психиатрична болница. В Европа има достатъчно леви идиоти, които виждат СССР в романтична светлина, те са чели само за тоталитаризма на Оруел, а тук хората изстрадаха този кошмар.

Как се проявява солидарността в борбата по време на репресиите?

Основни прояви на солидарност са информационното отразяване на ситуацията, символичните живи вериги и шествия, фондовете за набиране на средства за адвокати, писмата за подкрепа. Солидарност под формата на нападения почти няма или те са съдба на самотници или автономни анархистки бунтовнически групи. Така например нападението на героя Михаил Жлобицки, освен отмъщението срещу ФСБ, беше и жест към анархистите. Да си припомним едно от последните му съобщения в социалните мрежи: Какво чакате? Тези думи бяха отправени към другарите, които не реагираха както следва на беззаконията на „органите за сигурност“, които измъчваха с електрошок арестуваните по делото „Мрежа“ и солидарните с тях. Също така може да припомним съобщението от Украйна на неформални анархисти, които със своите нападения срещу школата на МВР и обстрела на съда се опитват да кажат на своите другари в Русия и не само на тях, че отдавна е настъпил часът за бойна солидарност. Накратко анархистите все още не са възприели масово бойната солидарност.

Кои са последните случаи на репресии срещу анархистите в Русия?

Последните дела са на Кирил Кузминкин, 14-годишен анархист от Москва, който е следствен в затвора. Той е обвинен във връзки с Михаил Жлобицки и за притежаване на експлозиви (твърди се, че щял да бомбардира националистическия „руски марш“). Отрича всички обвинения.
Азат Мифтахов, анархист от Москва, дипломиран аспирант-математик, сега е разследван в затвора. Азат е бил измъчван, но не е казал нищо, така че полицията е трябвало да оттегли първото си обвинение (той е бил обвинен в изработка на бомби и планиране на бомбено нападение), тъй като не са могли да намерят никакви доказателства. Веднага обаче скалъпиха ново обвинение – за участие в нападението срещу офиса на партия „Единна Русия“.
Също така няколко души са под наказателно преследване за писане в интернет, че Жлобицки е герой. Това са различни хора и не всички от тях са анархисти. Обикновено съдилищата налагат много големи глоби (в размер на целогодишна заплата), но по едно от делата човекът получи реален срок, една година затвор. За положителна оценка на терористична атака всеки е заплашен с присъда до 7 години затвор.

По делото „Мрежа“ – как се движи, какви позиции заемат арестуваните другари?

Сега делото е в съда в Пенза и Санкт Петербург. Един от обвиняемите (Зорин) даде показания веднага след ареста и предаде другарите си. По време на разследването всички останали бяха жестоко измъчвани и принудени да говорят. По-късно обаче всички те (с изключение на Шишкин) се отказаха от своите показания. Шишкин сключи предварително споразумение със следствието, разказа всичко, което беше поискано от него, разкая се и получи относително лека присъда (3,5 години затвор). Друго изключение беше Бояршинов. Дълго време той не даваше никакви показания, но след като беше преместен в затвора за изтезания № 6 (където се измъчват активистите-затворници), той е признал, че е бил в терористична група и се е разкаял. Твърди, че помни малко и е участвал малко в каквото и да било. Всички останали отричат ​​всички обвинения. Те твърдят, че изобщо не е имало терористична организация, видеоклипът с тяхното „бойно обучение“ всъщност е игра с въздушно оръжие, текстът на устава, попаднал в ръцете на полицията, е просто поредица от несъществени фрази, тайната среща в Санкт Петербург е семинар по консенсус и пр. Пчелинцев, който е обвинен като организатор на групата и е работил преди това като инструктор по стрелба, дори твърди, че е против насилствените методи като такива и не се нарича анархист.
Поуките, които трябва да се извлекат:

  1. Преди делото „Мрежа“ беше ясно, че в случай на арест може да ви бият, заплашват, да ви държат часове наред с белезници и пр., но никой не беше готов за истински гестаповски (или НКВД-ейски) изтезания. Това вече е реалност. Нелегалните анархисти трябва да бъдат подготвени не само морално, но и организационно. В момента, в който някой бъде арестуван, всички, с които той е работил, трябва да изчезнат и всички схеми за комуникация да бъдат незабавно променени. В същото време трябва да разберем, че арестът или унищожаването на групата не е краят на света – в този случай трябва да има план за възможно най-бързо възстановяване на дейността.
  2. Двама другари от групата в Пенза също са обвинени в търговия с наркотици. Не знаем дали това е бил техен частен бизнес, дали другите са знаели за това и дали са искали да използват тези пари за финансиране на дейности. Именно тази търговия с наркотици обаче е привлякла вниманието на полицията. Ако сте замесени в революционната борба, не бива да имате нищо общо с наркотиците – както от морална, така и от практическа гледна точка: този „бизнес“ е строго контролиран от полицията и веднага щом влезете в него, сте закачени на куката.
  3. Линията на защитата подмени самата истина и сега абсолютното мнозинство от обществеността не вярва, че това наистина е била анархистическа бойна група, а само случайни антифашисти\“леви активисти“… Ако не се позиционираме като анархисти, случващото се не се възприема като акт на анархистическата борба и губи смисъла си.
  4. По време на разследването някои хора, без да дочакат процеса, публикуваха статия, в която нарекоха предатели онези, които не са се отказали от своите показания, дадени при изтезания по време на разследването. Арман Сагинбаев се оказа такъв човек. По-късно Арман оттегли показанията си и не се призна за виновен в съда. В същото време Юлий Бояршинов, обратно, призна вината си.

Трябва да разбираме, че не знаем всички обстоятелства по делото, нюансите в положението на арестуваните, тяхната тактика и преди процеса е невъзможно да се каже недвусмислено кой е прав и кой е подлец.
Също така, по време на разследването някои хора отказаха да приемат пари в помощ за конкретно арестувано лице с аргумента, че го смятат за предател. Впоследствие това не беше потвърдено. Как може да се погледнеш в огледалото след това? •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *