За днешните проблеми и характеристики на анархизма

печат
» » » продължава от миналия брой

Често в новините думите „активисти“ или „антифашисти“ се използват вместо думата „анархисти“. Тези термини взаимнозаменяеми ли са?
Тези термини се използват от определени „легалистични“ колективи, смисълът на тяхното използване до голяма степен е неясен. Това се дължи на сътрудничеството с различни неанархистки движения (правозащитници, либерали, роднини на арестуваните) и желанието да се угоди на апетитите на медиите и „обществеността“. Например терминът „антифашист“ е относително популярен в обществото и историческият фон е очевидно положителен. Всъщност използването на тези термини като взаимнозаменяеми намалява и маскира анархистическото участие. Като цяло „легалистите“ все повече имитират леви либерали, така че подобни лингвистични тактики съвпадат със състоянието на нещата.
Нашият колектив се опитва да не използва термините „активист“, „антифашист“ като взаимнозаменяеми, освен ако не се отнася за хора, които са се обявили именно за социални активисти или антифашисти. Срамът или нежеланието да се наричат анархисти може да крие подсъзнателен страх от анархистките идеи. Анархисти, които се страхуват от анархията, вероятно ще има навсякъде.

Как се отнасяте към анархистическата борба в Русия в миналото и настоящето?
Истинската борба от страна на анархистите в Русия е незначителна и слабо интензивна. Причините за това обаче са в броя и качеството на участниците в движението, а не в социалната ситуация. Очевидно анархическата борба в настоящето отстъпва качествено на миналото. Символичната дейност, приспособяването на чисто анархисткия дневен ред в угода на масовите изисквания, липсата на практически примери и проекти, близки до анархисткия идеал, правят нашето влияние незабележимо.
Анархистическата борба от последните години обаче е най-доброто нещо в живота ни. Тя ни извади от блатото на филистерското отношение към живота, даде ни незабравими страници на преживявания, приятелство, любов, страст, смелост и надежди. Черната звезда освети пътя към познанието на света, закали ума, направи го упорит, търсещ, критичен. Дори ако движението преживява възходи и падения, ние никога не бихме заменили този опит с клетката на безопасността. Ние сме верни на идеалите на младостта!
Руският анархизъм от миналото се превърна във важен източник на вдъхновение за нас. Примерът на анархистите-революционери от ерата на царизма не може да не ни омагьосва; тези хора са се превърнали в ненадминат пример за морал, доблест и чест.

Какви са границите на анархистическата борба в съвременна Русия? Какви трябва да бъдат приоритетите?

  1. В Русия определено няма граници за борбата. За разлика от подобни случаи на криза на авторитарния режим, ние имаме слаби либерали и бизнес, които едва ли ще успеят да завземат властта върху цялата територия на страната в случай на нейния колапс. Ситуацията напомня много на 1917 г., когато няма еднозначно доминираща алтернативна политическа сила, а народът става все по-разгневен. Това открива най-широки възможности.

Има различни мнения относно приоритетите и е трудно да се разбере какво ще бъде по-ефикасно. Някои смятат, че е необходимо да се действа с целенасочени атаки срещу символите на режима и с такава пропаганда на дело да се донесе анархизъм до съзнанието на възмутения народ. Други мислят, че има смисъл (в случай на социална експлозия) да се опитаме да завземем отделна територия и да създадем там, поне временно, анархистическа конфедерация, за да я използваме като нагледен пример и основа за разширяване. Съществува и мнение, че е необходимо да се разклати обществото чрез участие в социалните конфликти, но не толкова с цел резултат, колкото с цел радикализиране на протестиращите, придобиване на опит за самоорганизация и увеличаване на напрежението в конфронтацията с властта.
Важното е да се изясни, че витаещият във въздуха общоруски бунт все още не носи ясна икономическа окраска, това предстоящо въстание е насочено срещу идеята за управление на обществото с помощта на авторитарни методи, а много хора просто не могат да си представят неавторитарна държава.
Смятаме, че е задължително да се достигне точно до точката на подкопаване на самата идея за държавност и да се позиционираме върху идеите за пряка демокрация като алтернатива. Ако хората могат да разтопят този леден блок в съзнанието си, тогава ще се отворят перспективи и за други идеи

  1. За определена граница на анархистическата борба – въпреки че всъщност тя няма граници (тя се разгръща винаги, когато несправедливостта се прояви отново) – можем да считаме спонтанния масов бунт, когато има атака срещу съществуващото правителство, след което за нас ще бъде трудно да повлияем по някакъв начин на революцията. Народът може в пристъп на гняв да свали едно правителство, което му е станало омразно, но хората най-вероятно няма веднага да се откажат от властта и държавата като такава. Исканията на народа може да са радикални, но недостатъчни, за да приеме анархизма в най-чистата му форма тук и сега. Човечеството трябва да премине през много повече бунтове, за да приеме най-накрая анархистическия възглед за световния ред и да преразгледа отношенията между хората.

Следователно анархистите трябва да дават своя принос, където е възможно, да декларират присъствието си и да бъдат последователни борци, редом с въстаналия народ, докато въстанието е насочено срещу властта и институциите ѝ, но ако хората започнат да се страхуват от дадената им свобода и да се оттеглят обратно към старите форми на организация на живота, анархистите трябва да продължат своя бунт сами. Да обобщим: приоритет на анархистическата борба трябва да бъде въстаническата перспектива – такъв е случаят, когато борбата е насочена към разкриване на противоречията и несправедливите форми във всяко от съществуващите общества и политически режими, за да продължим атаката срещу враговете на човешката свобода. Без значение как се променя животът в Русия след свалянето на режима на Путин, ще дойде време, когато врагът отново ще стане осезаем и видим за анархистическа атака срещу него.

Според вас какви са границите на борбата на социалните движения и какви са границите и перспективите на анархистическото участие в неанархистически борби?
Границата на борбата на социалните движения, дори когато са свръхрадикални, е в реформаторските искания на тези движения. Не се случва социално движение да стане революционно, без да си изработи идеали, които надхвърлят основите на социалната и политическата структури на днешното общество. Анархосиндикалистката идея, че борбата за частично подобрение ще доведе до социална революция, е опровергана от историята на 20-и век. Подобряването на социалноикономическите условия доведе работническата класа до това да бъде добре охранена и нищо повече. Ранните успехи на анархосиндикалистите се дължат на факта, че капиталистите просто не можеха да изпълнят техните искания, икономиките все още не бяха толкова продуктивни. Когато обаче капиталистите успяха да си го позволят, те създадоха „социалната държава“ и подкупиха работниците.
Когато се стигне до точката, когато истинската свобода започне да се очертава на хоризонта, да очарова и блазни със своите безкрайни простори, обикновеният човек започва да се страхува, защото в представите му няма такава идея, която да служи като навигатор в новото пространство на несигурност и бунтарство. В този момент на арената на борбата се появяват отново водещите реакционни сили, организират и подреждат всичко според своите възгледи. Чистата и свята свобода се отстранява, налагат се ограничения, настъпва известен компромис, чиято граница е опортюнизмът.
От този момент нататък ние, анархистите трябва да се интересуваме от онези, които са успели да преодолеят бариерата на страха и са пристъпили в света на утопиите. Що се отнася до останалото, дори обикновеното поражение вече е наша победа, защото несбъднатите очаквания на хората таят гняв срещу властта, който ще се усети в бъдеще. Парадоксално е, че победите на социалните движения са по-склонни да се превърнат в поражения за анархизма, тъй като илюзията за отклика на властта към техните искания нараства сред хората. Именно затова либералните режими са много по-стабилни от авторитарните. В допълнение към скептицизма спрямо властта, в хода на социалната борба хората придобиват и умения за самоорганизация и за социализация като цяло, което е особено важно в раздробеното общество.
Днес в Русия анархистите се присъединяват към социалните протести, като не се идентифицират като анархисти, но популяризират елементи на анархистките идеи (пряка демокрация, недоверие към партиите, преки действия). Преди щеше да бъде различно, анархистите щяха да дойдат със собствените си символи в отделен блок, наподобяващ другите партии. Сега обаче е опасно да бъдеш наричан анархист поради преследването от властта, в този контекст репресиите изиграха положителна роля. Смятаме, че анонимният формат на участие е най-доброто решение, но окончателните изводи могат да се направят след известно време, когато ще бъде възможно да се оценят резултатите. Може би това мнение е погрешно. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *