За днешните проблеми и характеристики на анархизма

печат
» » » продължава от миналия брой

Какво мислите за значителното използване на социалните медии от анархистите?
Анархистите от Беларус, Украйна и Русия не само използват социалните мрежи активно, но те са един от основните методи за пропаганда сред широката общественост. Там развиват сайтовете си не само легалисти, но и бунтовнически групи. Най-популярната социална мрежа ВK обаче е под пълния контрол и надзор на специалните служби, алтернативните социални мрежи също не гарантират сигурността и хората непрекъснато са съдени за свои публикации в тях. Нашият колектив умишлено отказа да поддържа каналите си в социалните мрежи. Отчасти това се дължи на липсата на безопасност и на нашето нежелание да създаваме доброволно бази данни за разузнавателните служби, които несъмнено разработват връзките на всеки, който ги използва. По искане на специалните служби и полицията администрацията на всяка социална мрежа може да блокира незабавно достъпа на публиката до нашите сайтове.
Освен за сигурността, сме загрижени от тенденцията на информационното общество да възприема повърхностно съдържанието. Вместо да четат сериозни аналитични статии и книги, анархистите (следвайки примера на обществото) все повече живеят с новинарския поток. Нивото на теоретична подготовка намалява, идеите се заменят с емоционалност, символика, естетика. Анархистите се увличат от създаването на крехка инфраструктура в социалните мрежи в ущърб на развитието на уебсайтовете и печатните медии. Освен това властта получи възможност да унищожи по-голямата част от анархистическото информационно пространство и колкото по-скоро това се случи, толкова по-добре. Може би това ще вразуми другарите.
Ще отбележим, че държавата губи контрол над интернет. Например властта не успя да блокира платформата за съобщения Telegram и тя се превърна в ключова за алтернативните медии. Броят на хората, които критикуват и хулят властта, нарасна дотолкова, че дори репресиите не могат да спрат тази критична маса на неуважение към властите, макар че за споделяне на съобщения хората се изпращат в затвора, от няколко месеца до 5 години.
Нашата критика се свежда до следното:
Тук и сега
Все по-често потребителите четат само заглавията и няколко реда, форматът на статия с 3-5 абзаца стана повсеместен. По-рано това създаваше възможност за новини, но не и за анализ или теория. Пороят от информация кара хората само да преглеждат по диагонал новите публикации. Те четат само „новини от последния час“. Ако пишете за нещо друго, все едно ви няма. Самият формат на социалните мрежи не е подходящ за структуриране и организиране на информация. Почти е невъзможно да се намери нещо съществено в тази кочина.
За повече лайкове
С разгръщането на групите в социалните мрежи задачата да просвещаваш отстъпи място на желанието да набереш възможно най-много посещения, „лайкове“ и „следовници“. Запитайте се доколко това отразява реално задълбочения прочит в една система за картечно подаване на информация?
Телеграфната реалност
Събитията по света се възприемат през призмата на новинарския поток, което тотално изкривява възприемането на реалността. Опитайте да проследите да речем войната в Сирия по новините в социалните мрежи, а след това прочетете за същите събития в статии в списания и книги. Ще получите коренно различна представа, ще видите съществени – и общоизвестни – събития, останали зад кадър в информационния поток.
Последиците
Вместо плеяда от анархически сайтове, предоставящи качествено, филтрирано от плявата съдържание, имаме купища групи и канали, които направо те отвращават от четенето. Читателите на подобни „публични групи“ обикновено си нямат хабер дори от основите на анархизма, което личи както по съдържанието, така и по самото ниво на дискусиите. Вместо качествен и организационен ръст, с времето се легитимира повърхностното. Начинаещите смятат, че това е нивото. Количеството не преминава в качество. Гонитбата за бройки „следовници“ завъртя главата на много анархисти, които започнаха да отъждествяват бройката на „абонатите“ на своите канали с реалното влияние и сила на групата.
Дългоочакваното нажежаване на ситуацията в Русия на практика протича без анархистите. Тук няма място за оправдания: това е пълен провал. Обърнете внимание, че трите най-шумни събития – „Мрежата“, Жлобицки и Мифтахов, – благодарение на които в най-новата руска история за анархизма за пръв път чуха милиони, десетки милиони хора, се оказаха основани на насилието или свързани с насилие (съответно взрив, създаване на нелегална въоръжена организация, изработка на детонатор).
Уязвимост
Освен присъщите недостатъци на „публичните групи“, ситуацията се утежнява от тяхната въпиеща уязвимост. На администрацията на социалните мрежи нищо не ѝ коства да блокира групата – дългогодишен труд може да отиде на вятъра във всеки един момент. Така в Беларус блокираха групите във ВК на Прамень („Лъч“ на белоруски – б. ред.) и Революционно действие (РД), поради което те – напълно логично – изобщо се отказаха да ги правят.
Дори прехваленият Telegram блокира. На 31.03.2019 г. администрацията на „телеграмката“ блокира чата на РД. Основният проблем с уязвимостта за нас обаче не е блокирането, а това, че социалните мрежи са прозрачни за репресивните органи – те могат за нула време да получат IP адреса на ползвателя.
Възможните стъпки
Социалните мрежи и платформите за съобщения имат неоценим принос за пробуждането на обществото, новото сплотяване на хората след коматозното постсъветско отчуждаване. Трябва да се научим действително да ги използваме, а не да подражаваме на тоя и на оня. Вместо да правим свои анархистки публични групи, предлагаме за пропагандата да използваме съществуващите масови такива. Там има много по-голяма аудитория и няма нужда да губим време и сили в поддържане на ресурса. Като анализираме репликите на ползвателите, можем да ги привличаме към своя сайт и програма с лични съобщения. Сайтът, а не групата, трябва да бъде мястото за привличане на нови хора. Когато има шумни събития, е много важно да се мобилизираме и да ги коментираме. Няколко десетки съобщения в анархистки дух се набиват в очи, дори сред няколко хиляди „коментара“. Ефектът рязко се засилва, ако се коментира на живо в излъчвани предавания. Не става дума само за новини, а и за лекции, дебати, гледани от стотици хиляди хора – не е трудно да се следят обявите. Днес едно от най-важните умения за използване на интернет е информационната хигиена. Това означава съзнателно ограничаване на честотата на четене на новини, внимателен подбор на източниците на информация, отделяне най-много време на четенето на книги и съдържателни статии. Трябва да създаваме само качествено съдържание (а не плява от ден до пладне), за да се откроим в информационния поток.
Русия се революционизира. Недоволството от властта расте именно поради социалната несправедливост. На народните протести се чуват лозунги за пряка и електронна демокрация, даже либералите разсъждават за „остър дефицит от демокрация“. Навлизаме в период на дълбоки сътресения, но в явния дефицит от анархия самите анархисти никакви не се чуват. През 1917 г. идеите за Съветите и обобществяването на икономиката успяват да завладеят народа за няколко месеца. Трябва да представяме анархизма в съвременна форма за всяка социална група, на достъпен за нея език, за да фокусираме естествения народен стремеж към свобода и справедливост.

Има ли анархистки вестници (в печатен вид), които се разпространяват сред другарите? Какви позиции заемат?
По едно време имаше много, но вече практически не останаха. От оцелелите периодични издания можем да отбележим старото списание Автоном, което излиза вече 20 години. Електронните издания бързо изместват печатните – за цели социални групи печатните издания изглеждат архаично. Съдържателни брошури още се издават за използване вътре в движението, но и това затихва. Обективно погледнато електронният формат е по-оперативен, по-безопасен (ако се спазват мерките за сигурност), по-евтин и не може да се изземе при обиск (ако дискът е шифрован). При днешното раздробено движение за мнозина анархисти друг път вече няма, откритото поле за дейност силно се сви, периодичните издания няма къде да се разпространяват, а малцина ще си дадат адреса за разпращане по пощата.
В обществото тече процес на изместване не само на печатните периодични издания, а на периодиката като цяло. Тя се заменя от каналите на социалните мрежи, които ретранслират непрекъснат новинарски поток. Дали тази тенденция ще продължи, или ще настъпи някакъв обрат, засега не е ясно. Това явление смъкна летвата за влизане в политиката, каналите в интернет се четат редовно от огромен брой хора от най-широки социални кръгове. Това обаче смъква и качеството, шири се така нареченото „цифрово изпростяване“.

Има ли анархистки книгоиздатели и ако има, на какви теми?
Да, има неколцина и ни радва, че броят им расте. Публикуват както руски автори, така и преводи на чужда литература – тяхното количество нарасна многократно. Някои от тях са РТП (Радикална теория и практика), Lixoy-Star, Черный Квадрат, Самоопределение.
Тематиката е най-различна: класика и съвременност, история и теория, практика и анализи.

Как се разпространява анархистката пропаганда?
99% се разпространява през сайтовете, социалните мрежи и каналите в Telegram. Идеите също така се разпространяват практически по канали в YouTube, много интелектуалци в своите видеоклипове декларират открито съпричастност и даже подкрепа за една или друга форма на анархизъм. За момента идеи на анархизма особено активно разпространяват в YouTube така наречените либертарианци – „анархокапиталистите“. Те разбира се са идеологически противници за останалите анархисти, но въпреки това, благодарение на интернет, влиянието на идеите за общество без държава вече достига до почти всички слоеве на руското общество.

Има ли анархистки библиотеки или места за разпространение на печатни материали?
Малко са и не са много популярни – такива места обикновено се наблюдават, а книгите се намират в интернет. За една група е голяма сполука, ако намери принтер – печатането на листовки например е постоянен проблем. Оставянето на следи на домашния или служебния принтер е опасно, при обиск полицията може да „идентифицира“ принтера. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *