Из „Революционния катехизис“ на Бакунин

печат
» » » продължава от миналия брой

7) Обществото обаче не трябва да остане напълно невъоръжено пред лицето на паразитиращите, злонамерени и вредни субекти. Тъй като трудът трябва да стане основа на всички политически права, то обществото, нацията, провинцията или общината могат, в рамките на своята компетентност, да отнемат тези права от онези възрастни индивиди, които, без да са инвалиди, болни или стари, живеят за сметка на обществената или частна благотворителност, със задължението да ги възстанови в правата им, веднага щом отново започнат да живеят със собствения си труд.
8) Тъй като свободата на всяко човешко същество е неотменима, то обществото никога няма да толерира човек, който законно продава свободата си или по друг начин я делегира по договор в полза на което и да е друго лице, освен на основата на пълното равенство и реципрочност. То не може да попречи на мъж или жена, напълно лишени от лично достойнство, да влязат без договор с друго лице в отношения на доброволно робство, но ще счита такива хора за живеещи за сметка на частната благотворителност и следователно ще ги лиши от ползването на политически права за цялото време на тяхното робство.
9) Всички лица, загубили политическите си права, губят еднакво и правото да отглеждат децата си и да ги имат при себе си.
10) В случай на нарушение на свободно поетите задължения или на открито и доказано посегателство върху личността, личното имущество и особено върху свободата на гражданин от неговата страна или на чужденец, обществото налага наказание на местния или чужд гражданин, извършил престъплението, според местните решения и обичаи.
11) Безусловно премахване на всички позорящи и жестоки наказания, на смъртното и телесните наказания, ако законът ги е одобрявал и прилагал. Премахване на всички наказания с неопределен или твърде дълъг срок, които не оставят никаква надежда у осъдения, нито възможност за реабилитация, тъй като престъплението трябва да се разглежда като болест, а наказанието по-скоро като лечение, отколкото като възмездие от страна на обществото.
12) Всеки осъден съгласно разпоредбите на обществен съюз, нация, провинция или община ще получи правото да не се подчини на наложеното му наказание, ако декларира, че не желае повече да принадлежи към това общество. В този случай последното има правото от своя страна да го изгони от средата си и да го обяви извън неговата гаранция и защита.
13) Упоритият, рецидивистът, който при тези условия попада отново под удара на естествения закон: око за око, зъб за зъб, може да бъде ограбен, оскърбен и дори убит на територията, заета от осъдилото го общество, при което то няма да се интересува от неговата съдба. Всеки може да се отърве от него като от вредител, но в никакъв случай не може да го поробва и използва като роб.

  1. i) Право на сдружаване. Кооперативните сдружения на работници представляват ново явление в историята; ние присъстваме сега на тяхното раждане и в настоящия момент можем само да предугаждаме огромното развитие, което им предстои, както и новите политически и социални отношения, които ще възникнат въз основа на тях, но отсега не можем да ги дефинираме по-точно. Възможно е – и дори е много вероятно – един прекрасен ден те да прекосят границите на общините, провинциите и дори на съвременните държави, за да дадат на цялото човешко общество нова система, при което то вече няма да бъде разделено на нации, а на различни промишлени групи, организирани според нуждите на производството, а не на политиката. Това е въпрос на бъдещето. Що се отнася до нас, то ние можем само да прокламираме следния безусловен принцип: всички сдружения, независимо от тяхната цел, както и всички индивиди, трябва да се ползват с безусловна свобода. Нито обществото, нито която и да е част от него – община, провинция или нация – нямат право да възпрепятстват свободните хора да създават свободни сдружения с каквато и да било цел – научна, промишлена, художествена, политическа, религиозна или дори с цел развращаване и експлоатация на нехайните и глупави хора, при условие че последните вече са навършили пълнолетие.

Борбата срещу шарлатаните и вредните сдружения е въпрос изключително на общественото мнение. Обществото обаче има задължението и правото да отказва своите гаранции и признаването на политически и граждански права на всяко сдружение или колектив, които със своите цели, програми и устав противоречат на принципите, залегнали в основата на неговата структура, както и на всички членове, които не са в положение на пълно равенство и реципрочност. Обществото няма право да лишава самите членове от гаранции и права само поради участието им в неузаконени сдружения. Следователно разликата между узаконените и неузаконените сдружения ще бъде следната: сдруженията, признати като колективни правни субекти, ще имат правото да подават жалби до всички обществени съдилища срещу всички други узаконени сдружения в случай на нарушаване на поетите от тях задължения. Сдруженията, които не са признати юридически, няма да имат това право като колективи, но в този случай те не носят и никаква правна отговорност, тъй като всичките им задължения следва да бъдат признати за невалидни в очите на обществото, което не е санкционирало тяхното колективно съществувание, при което обаче нито един от членовете им не се освобождава от поетите от него индивидуални задължения.

  1. j) Делението на страната на региони, провинции, окръзи и общини или на департаменти и комуни, както това е във Франция, естествено ще зависи от ситуацията, от традициите, от нуждите на дадено време и особените обстоятелства, в които се намира една или друга страна. Тук са необходими само две общи и задължителни основни разпоредби за всяка страна, която иска да организира сериозно своята свобода. Първо, всяка организация трябва да функционира отдолу нагоре, от общината към съюзното единство, от провинцията към страната, чрез федерацията. Второ, между общината и страната трябва да има поне един автономен посредник: департамент, регион или провинция. В противен случай общината, в тесния смисъл на думата, винаги ще бъде твърде слаба, за да се защити и съпротивлява на равномерния и деспотично централизиращ натиск на държавата, доколкото държавността непременно води до деспотичен режим, както видяхме на два пъти в случая с френската монархия, защото деспотизмът винаги е имал своите корени по-скоро в централизиращата организация на държавата, отколкото в постоянната и присъща наклонност на кралете към деспотизъм.
  2. k) Основа на политическата организация на дадена страна трябва да бъде безусловно автономната община, винаги представлявана от общото събрание с мнозинство от гласовете на всички пълнолетни жители, мъже и жени, при равни условия. Никаква власт няма право да се намесва във вътрешния ѝ живот, в нейните действия и в управлението ѝ. Тя назначава и заменя, чрез гласуване, общински съвет с всички служители, управляващи и съдии и се разпорежда с имуществото и финансите си без какъвто и да е „по-висш“ контрол. Всяка община има безусловното право да създава, независимо от каквото и да е по-висше одобрение, своя харта и своя собствена вътрешна система. За да влезе обаче в провинциалната федерация и да стане неразделна част от провинцията, тя трябва безусловно да съгласува собствената си система с главните основи на провинциалната система и да получи санкцията от конгреса на тази провинция. Тя следва да се подчини на мерките, предписани от провинциалния конгрес по отношение на нея, щом веднъж те са санкционирани с вота на провинциалния конгрес, в който и тя е взела участие с делегатите си. В противен случай тя ще бъде лишена от помощта, гаранцията, солидарността и комуникацията и ще остане извън защитата на провинцията.
  3. l) Провинцията няма право да бъде нищо друго, освен свободна федерация на автономни общини. Провинциалният конгрес, състоящ се от делегати на всички общини, или от тези на общините и делегатите на цялото население на провинцията, независимо от общините – този провинциален конгрес, който няма право да се намесва във вътрешното управление на общините, ще установи основните разпоредби на провинциалната харта, които трябва да бъдат задължителни за всички общини, които желаят да участват в провинциалната федерация. Тези основни разпоредби, които са предмет на този катехизис, са изброени в член II. Въз основа на тези принципи конгресът ще разработи провинциалното законодателство, което обхваща задълженията и правата на лицата, сдруженията и общините, както и санкциите за нарушаването им, при което общинното законодателство запазва правото си да се отклонява от провинциалното законодателство по второстепенни клаузи, но не и от неговите основи; в същото време, стремежът към истинско, жизнено единство, а не към еднаквост, и вярата в това, че опитът, времето, развитието на съвместния живот, собственото разбиране и нуждите на общините, с една дума животът в условия на свобода (и в никакъв случай не с принуда или насилие от страна на провинциалната общност/федерация, защото, ако са наложени насилствено, дори истината и справедливостта се превръщат в лъжа и неправда) ще внася нужните корекции в структурата и функционирането на системата.

Провинциалният конгрес ще установи хартата на провинциалната федерация на общините, техните права и задължения като такива и по отношение на конгреса, трибунала и провинциалния федеративен съвет. Той гласува закони, наредби и мероприятия, произтичащи от нуждите на цялата провинция или свързани с решенията на националния конгрес, като не губи от поглед автономията на провинциите и на общините. Без да се намесва във вътрешното им управление, конгресът установява дяла на тяхното участие в националните и провинциалните ангажименти и заделените средства и ресурси за общите нужди и дела. Самата община разпределя тези повинности между всички свои трудоспособни и пълнолетни жители. Конгресът контролира действията, одобрява или отхвърля предложенията на провинциалния съвет, който е изборен. Провинциалният съд, или трибунал, който също е избран и подчинен на нормите на член II, постановява безапелационни решения по всички дела между отделните лица и общини, между сдруженията и общините и е първата инстанция по всички дела между общините и провинциалния конгрес и съвет. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *