Из „Революционния катехизис“ на Бакунин

печат
» » » продължава от миналия брой

  1. m) Нацията не може да бъде нищо друго освен федерация на автономните провинции. Националният Конгрес се състои от делегати на всички провинции или от тях и от делегатите на цялото национално население, независимо от жителството им в провинциите. Този национален конгрес няма право да се намесва в управлението и вътрешния обществен живот на провинциите, но ще изработи основните принципи на националната харта, които, след като бъдат утвърдени от конгреса, трябва да станат задължителни за всички провинции, които желаят да участват в националната федерация. Основните принципи на функциониране на Конгреса са изброени в член II. Въз основа на тях националният конгрес ще изготви националната харта, от която провинциалните харти могат да се отклоняват във второстепенни точки, но не и в основните ѝ разпоредби. Конгресът ще разработи хартата за отношенията между провинциалните федерации, ще гласува всички закони, наредби и мероприятия, произтичащи от нуждите на целия народ, ще определи всички задължения и ще ги разпредели между провинциите, на които ще остави задачата да ги разпределят между общините. Най-накрая Конгресът ще контролира всички действия на националния изпълнителен съвет, който винаги се избира за времето между конгресите, и ще приеме или отхвърли неговите предложения. Конгресът сключва съюзи с федерациите на народите, решава въпросите на мира и войната и има право, винаги, за определения период, да се разпорежда с набирането на националната армия. Националният съвет ще бъде само изпълнителният орган на волята на Конгреса. Националният трибунал решава всички дела между отделните лица, асоциации, общини и провинции, както и споровете между провинциите. В случай на спор между провинциите и Конгреса, който се разглежда и решава от същия трибунал, провинциите могат да обжалват неговото решение пред интернационален съд, ако такъв е установен.
  2. n) Международната федерация ще обхване всички нации, които са се обединили във федерации на основата на изложените по-горе принципи. Много е вероятно и желателно, когато отново настъпи времето на великата революция, всички народи, застанали под знамето на народното освобождение, да си протегнат ръце един към друг, за да сключат траен и тесен съюз срещу коалицията от държавите, която ще застане под знамето на реакцията. Този съюз първо ще формира ограничена федерация, която всъщност ще бъде зародишът на всеобщата федерация на народите, за да обхване в бъдеще цялото земно кълбо. Международната федерация на революционните народи с конгрес, трибунал и управляващ съвет, които ще бъдат интернационални, естествено ще се основава на принципите на социалната революция.

Приложени към международната политика, тези принципи са следните:
1) Всяка страна, всеки народ, голям или малък, слаб или силен, всеки регион, провинция или община имат абсолютното право да разполагат със своята съдба, да определят съществуването си, да избират съюзи, които искат да сключат, да се обединяват и разделят по собствено желание и според своите нужди, без да се съобразяват с т. нар. исторически права и с политическите, търговските или стратегическите нужди на държавите. За да бъде обединението част от едно цяло, истинско, плодотворно и мощно, то трябва да бъде безусловно свободно. То трябва да бъде резултат единствено от местните, вътрешни нужди и взаимно привличане на частите; единствен съдник за тези потребности и за това взаимно привличане могат да бъдат само самите части.
2) Пълно премахване на така нареченото историческо право и ужасното право на завоеванието, тъй като те противоречат на принципа на свободата.
3) Абсолютно отрицание на политиката на разширяване, на слава и могъщество на държавата – политика, която превръща всяка държава в крепост, изключваща цялото останало човечество от своето обкръжение, и по този начин е принудена да гледа на себе си до известна степен като на цялото човечество. В резултат държавата става самодостатъчна, самоорганизира себе си като отделен свят, независим от човешката солидарност, и търси своето благоденствие и слава в злото, което причинява на други народи. Страната завоевателка задължително става вътрешно поробена страна.
4) Славата и величието на един народ се състои единствено в развитието на неговата човечност, а мярка на неговата сила, единство и на специфичната тежест на неговата вътрешна жизнеспособност може да бъде само степента на неговата свобода. Ако се вземе свободата за основа, тогава по необходимост се стига до единството, но от единството е трудно и може би невъзможно да се стигне до свободата. Когато в този случай стигнат до свободата, то това се случва само по пътя на унищожаване на образувалото се вътре в нея единство.
5) Благополучието и свободата, както на народите, така и на отделната личност, са абсолютно солидарни, откъдето следва и абсолютната свобода на обмяната, на деловите връзки и на придвижването в страните, обединени във федерацията. Премахване на границите, паспортите и митата – всеки гражданин на страна, влизаща във федерацията, трябва да се ползва с всички граждански и политически права във всички други страни, членуващи в същата федерация.
6) Тъй като свободата на всички – както на отделните личности, така и на колективите – е солидарна, никой народ, провинция, община или сдружение не могат да бъдат потискани, без това да застрашава свободата на всички останали и те да не усетят тази заплаха. Всеки за всички и всички за всеки – това е свещеният принцип на интернационалната федерация.
7) Никоя страна, влизаща във федерацията, не трябва да има постоянна армия и не трябва да има такава организация, в която войникът се отделя от гражданина. Постоянните армии и военщината са източник на разруха, разврат, тъпота и тирания във вътрешността на страната и са заплаха за независимостта и благосъстоянието на всички останали страни. Всеки здрав гражданин трябва, ако е необходимо, да стане войник, за да защити своето огнище или свобода. Националната отбрана трябва да бъде организирана във всяка страна по общини и провинции, приблизително както това е в Швейцария.
8) Интернационалният Конгрес се състои от делегати на всички народи или от тях и преки делегати на цялото население на световната федерация без разлика на националността им. Този федерален конгрес ще състави международна харта и той единствен е упълномощен да разработи и да допълва, в съответствие с изискванията на времето, конфедералното законодателство. Единствената цел на интернационалния съд е да разрешава споровете между страните и техните провинции като най-висша инстанция. Възможните разногласия между отделни национални федерации могат да бъдат разрешавани на първа и последна инстанция от международния Конгрес, който решава безапелационно и всички въпроси на общата политика, както и военните въпроси от името на революционната федерация срещу реакционната коалиция.
9) Никоя национална федерация не може да води война срещу друга национална федерация. След като Интернационалният Конгрес е взел своето решение, федерацията, за която се отнася това решение, трябва да се съобрази. Ако това не стане, всички останали национални федерации, които са членове на интернационалната федерация, трябва да прекъснат федералните връзки с нея, да я поставят извън федералното законодателство, солидарност и комуникация и в случай на нападение от нейна страна срещу тях, да се въоръжат срещу нея.
10) Всички страни, принадлежащи към революционната интернационална федерация, са длъжни да участват активно във всяка война, която една от тях ще бъде принудена да води със страна, която не принадлежи на федерацията. Преди да обяви война, всяка национална федерация трябва да я заяви в Конгреса и след това да я обяви, ако международният Конгрес е установил, че има достатъчно основание за война. В този случай изпълнителният интернационален федеративен съвет поема в свои ръце делото на нападнатата страна и изисква от името на цялата революционна федерация незабавно удовлетворение от страна на държавата нападател. Ако обаче Конгресът заключи, че в дадения случай няма нито нападение, нито реална провокация, той ще посъветва федерацията, подала жалбата, да не започва война, и ще я уведоми, че ако въпреки това е решила да воюва, ще трябва да води тази война сама.
11) Трябва да се надяваме, че с течение на времето страните, съставляващи федерацията, ще се откажат от разточителството да имат свои отделни представителни мисии във всяка страна и ще се задоволят с една обща такава мисия за всички национални федерации.
12) Ограниченията, които международната революционна федерация поставя спрямо народите, които по-късно биха поискали да се присъединят към нея, трябва да отпаднат, като тя остане отворена за тях въз основа на идеите и активната солидарност на революцията, както я изложихме тук. Никога, никому и при никакви обстоятелства обаче тя не трябва да прави отстъпки относно тези принципи. Само народите, които приемат принципите, изброени в член II, могат да влязат във федерацията.

ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА (член II): делегатите на конгресите и членовете на съветите и трибуналите отдолу-нагоре са изборни, подлежащи на смяна и отзоваване по всяко време от делегиралия ги въоръжен народ, който ги е снабдил с императивни мандати. Решенията по екзистенциалните въпроси се вземат с консенсус, а по второстепенните – с мнозинство. Малцинството, което не е съгласно с тях, има правото да напусне общността и да образува нова, с всички произтичащи от този му акт последствия.

13) Социална организация. Без политическо равенство не може да има истинска политическа свобода, но политическото равенство е възможно само тогава, когато се установи икономическо и социално равенство.
а) Равенството не означава нито изравняване на индивидуалните различия, нито интелектуална, морална и физическа тъждественост на хората. Това разнообразие от способности и сили, тези различия на раса, националност, пол, възраст сред хората не са социално зло, а напротив, представляват богатството на човечеството.

  1. b) Равенството и справедливостта изискват само едно: такава структура на обществото, при която всяко човешко същество, когато се роди, да намери в него, доколкото това не зависи от природата, а от обществото, същите средства за развитие в детството и юношеството си до пълна зрялост – първо във връзка с възпитанието и образованието му, а по-късно и за упражняване на силите си, с които природата го е надарила да работи. Това е равенство в началната точка, което изисква справедливост за всички, но последната ще бъде невъзможна, докато съществува правото на наследяване.
  2. c) Справедливостта и достойнството на човека изискват всеки да бъде син само на своите собствени дела. Ние отхвърляме с възмущение догмата за първородния грях, на наследствения позор и отговорност. Със същата последователност трябва да отхвърлим митичната наследственост на добродетелите, на фалшивото наследяване на почестите и правата, както и наследяването на имуществата. Наследникът на някаква собственост вече не е син на собствените си дела и по отношение на отправната точка е в привилегировано положение. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *