Из „Революционния катехизис“ на Бакунин

печат
» » » продължава от миналия брой

  1. j) Още по-лесно е да се определи злото, от което днес страда народът; той работи за другите и работата му – без свобода, без време за отдих и умствена дейност – става недостойна и унизителна, като го потиска и убива. Той е принуден да работи за другите, защото, роден в нищета, без възпитание и разумно обучение, морално поробен от религиозни предразсъдъци, той е захвърлен в живота, невъоръжен, лишен от авторитет, без инициатива и без собствена воля. Принуден от глада, за да се сдобие с жалък къс хляб, от най-ранна възраст той трябва да продава физическата си сила, своя труд при най-сурови условия, без да помисля и без да има материалната възможност да поиска по-добри.

Под натиска на нуждата и на отчаянието понякога той вдига въстания, но без единството и силата, съобщавани чрез мисълта, лошо ръководен и в по-голямата си част предаван и продаван от своите вождове, почти винаги в пълно неведение как да тръгне срещу страданията си, често нанасяйки удари в лъжлива посока, поне до този момент той винаги се е провалял в негодуванието си и уморен от безплодната борба отново е попадал в предишното робство. Това робство ще продължава дотогава, докогато капиталът експлоатира работните сили и докато образованието, което в едно добре организирано общество би трябвало да бъде за всички, ще развива само интелекта на привилегированата класа, с което ще предава в нейни ръце цялата умствена сфера на труда, оставяйки за народа само грубото използване на неговите поробени физически сили, обречени винаги да осъществяват идеи, които не му принадлежат.
Благодарение на това несправедливо и пагубно извращение, трудът на народа става чисто механичен, напомнящ труда на добитъка и – обезчестен и презрян – естествено губи всякакви права. Оттук произтича огромното зло за обществото, както в политическо, така и в психическо и морално отношение. Малцинството, ползващо се от монопола над науката, в резултат на това си предимство, бива поразено както в ума, така и в сърцето си до такава степен, че оглупява от излишък на знания, защото няма нищо по-вредно и по-безплодно от патентована и привилегирована интелигентност. От друга страна, народът, напълно лишен от наука, потиснат от ежедневния механичен труд, който по-скоро го затъпява, отколкото развива неговите естествени интелектуални способности, лишен от светлина, която би му показала пътя към неговото освобождение, напразно ще се разкъсва от принудителния си труд и тъй като численото му превъзходство е на негова страна, той винаги ще бъде заплаха за съществуването на обществото на властта и капитала. Ето защо е необходимо да се премахне сегашното несправедливо разделение на умствения и физическия труд и те да бъдат организирани по различен начин. От това разделение на труда страда силно самата икономическа производителност на обществото: интелектът, откъснат от физическия труд, става невъзможен, изсъхва, дегенерира, докато физическата работа, отделена от ума, става скучна и тъпа и при такова изкуствено разделяне нито една от двете страни не може да произведе и половината от това, което биха могли и трябва да произведат двата вида труд, когато са комбинирани в един нов социален синтез, за да се превърнат в единна производствена дейност. Когато човекът на науката ще работи и човекът на труда ще мисли, интелигентният и свободен труд ще се почита, като най-добрата украса и възхвала на човешкия род, основана на неговото достойнство, на правото му, на проявата на неговата човешка мисъл, тогава човечеството ще намери своето освобождение.

  1. k) Интелигентният и свободен труд по необходимост ще бъде задружен. Всеки ще има свободен избор да се обедини или не с другите в труда; няма съмнение обаче, че с изключение на работи, свързани с въображението, чиято същност изисква концентрация на интелекта на индивида, във всички индустриални и дори научни и художествени начинания, които позволяват сътрудничеството, всички ще предпочетат да работят колективно по простата причина, че такъв труд повишава производителността на всеки отделен човек по най-удивителен начин, поради което всеки член и сътрудник на производственото сдружение ще заработва много повече с много по-малко време и труд. Когато тези производствени сдружения не са съставени вече от роби, а ще станат стопани и собственици на средствата за производство, от които се нуждаят, те ще видят в средата си, наред с работническите сили, освободени благодарение на универсалното образование, и сътрудници от всички специални сили на интелекта, необходими за всяко предприятие; когато те, обединени, винаги свободно, в съответствие с нуждите си и по най-подходящия начин, прекосяват рано или късно националните граници, ще образуват огромната интернационална икономическа федерация; когато ръководещият я Конгрес ще разполага с един толкова всеобемащ, колкото и подробен и точен статистически материал, какъвто днес не може да съществува, комбиниращ нуждите и разпределението, ще насочва, установява и разпределя производството на световната индустрия между отделните страни, така че да няма никога повече напреднали и изоставащи народи, да няма икономически, индустриални или финансови кризи, нито принудително спиране, бедствия, нужди и загуби на производството – тогава човешкият труд, източник на свобода за всички, ще възроди света за нов живот.
  2. l) Земята с всичките си природни богатства – собственост на всички – ще бъде пазена от тези, които я култивират.
  3. m) Жената по своята природа е различна от мъжа, но не му отстъпва по нищо, трудолюбива и свободна като него тя ще бъде обявена за равна нему във всички политически и социални права, както и във всички политически и социални функции и задължения.
  4. n) Премахване, но не на естественото, а на узаконеното семейство, основано на гражданското право и на правото на собственост. Църковният и гражданският брак ще се заменят със свободния брак. Двама възрастни от различен пол имат правото по собствено желание и собствена свободна воля, съгласно своите интереси и сърдечни чувства, да се събират и разделят, без обществото да има правото да възпрепятства техния съюз или да ги задължава да го продължават против волята им. Предвид отмяната на правото на наследяване и осигуряването на възпитанието на децата от обществото, всички аргументи, които все още често се цитират в полза на политическото и гражданско освещаване на неразтрогвания брак, ще изчезнат и на съюза на половете трябва да бъде предоставена пълна свобода, която и в този случай, както във всички останали, е предпоставка за искрена нравственост. В свободния брак мъжът и жената трябва да се радват еднакво на безусловна свобода. Нито силата на страстта, нито по-рано доброволно предоставените права, не трябва да служат като оправдание за посегателството на едната страна срещу свободата на другата – всяко насилие в тази посока трябва да се счита за престъпление.

о) През целия период на бременността до раждането на детето жената има право на издръжка от страна на обществото, която се дава не за сметка на майката, а за сметка на детето; майка, която храни и отглежда децата си, има също правото да получава от обществото възстановяване на нейните разходи за отглеждането и издръжката им и възнаграждение за труда, който тя полага за тях.
р) Родителят получава правото да задържа децата си и да ги възпитава под най-внимателното наблюдение на обществото, което винаги ще има правото и задължението да ги отнеме от родителите им, ако последните деморализират децата си с лошия пример, неправилното възпитание или жестокото и нечовешко отношение, които могат да попречат на тяхното развитие.

  1. q) Децата не принадлежат нито на родителите, нито на обществото, те принадлежат на себе си и на бъдещата си свобода. Като деца, докато достигнат възрастта на свободата, те са само в състояние на потенциална свобода и затова трябва да се подчиняват на режима на авторитета. Родителите са техните естествени настойници, това е вярно, но все пак техният легитимен и върховен настойник е общество, чието право и задължение е да се занимава с тях, тъй като тяхното бъдеще зависи от интелектуалните и морални напътствия, които то ще им предаде, а на възрастните обществото може да даде свобода само ако спазват условията за възпитанието на малолетните и непълнолетните.
  2. r) Училището трябва да замени църквата с тази огромна разлика, че докато църквата със своята религиозно-образователна дейност има само една цел – да увековечи режима на човешкото непълнолетие и на така наречения божествен авторитет, възпитанието и образованието, дадено от освободеното от държавата и капитала училище, напротив, има единствена цел да даде на децата до достигане на пълнолетие действително освобождение, така че възпитанието и образованието да не бъдат нищо повече от постепенното и последователно посвещение в свобода чрез трикратно развитие: на физическата сила, на ума и на волята на децата. Разумът, истината, справедливостта, уважението към човека, съзнанието за собствено достойнство, солидарно и неразривно свързано с човешкото достойнство на другите, любовта към свободата за себе си и за всички останали, култът към труда като основа и условие за всяко човешко право, презрението към робството и безделието, безсмислието и лъжата, несправедливостта и малодушието – това са принципите, които трябва да бъдат положени в основата на общественото възпитание. Първо трябва да се образоват и възпитат хората, след това да се обучат работниците, специалисти и граждани. Когато децата наближат зряла възраст, началото на авторитета трябва да отстъпи естественото си място във възпитанието на принципа на свободата, така че юношите, които са достигнали зрялост по времето, когато училището ги е направило свободни, да са забравили, че като деца са били насочвани и ръководени от нещо друго, освен от свободата. Уважението към човека, този ембрион на свободата, трябва да остава, дори при най-строгите и безусловни прояви на авторитета. Цялото морално възпитание се заключава в следното: внушете това уважение у децата и вие ще направите хора от тях.

В края на основното и средното образование децата, в съответствие с техните способности и наклонности, ще изберат по съвета и пояснението, но не по принуда на по-възрастните, висше или специално учебно заведение. В същото време всеки трябва да изучава на теория и практика най-привлекателния за него отрасъл, като срещу труда си в него ще получи от обществото издръжка за университета.

  1. s) Младият човек, навършил пълнолетие, се обявява за свободен и става отговорен и безспорен господар на своите действия. За да се отплати за грижите, които обществото е положило за него през детството му, последното ще изисква от него три неща: той трябва да остане свободен, да живее от труда си и да уважава свободата на другите. Тъй като престъпленията и пороците, от които страда съвременното общество, са изключителен продукт на лошата му социална организация, можем да бъдем сигурни, че с революцията и образованието, основани на разума, справедливостта, свободата, уважението към хората и пълното равенство, доброто ще се превърне в правило, докато злото ще бъде болезнено изключение, което под всемогъщото влияние на нравственото обществено мнение ще се среща все по-рядко. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *