Из „Революционния катехизис“ на Бакунин

печат
» » » продължава от миналия брой

  1. t) Старите хора, неспособни за труд или болните, заобиколени от грижите и уважението, запазвайки всички политически права, ще се ползват от пълната издръжка и грижи за сметка на обществото.
  2. Революционна политика. Основното ни убеждение е, че тъй като свободата на всички народи е солидарна, то отделните революции в отделните страни също трябва да бъдат солидарни; че отсега нататък в Европа и в целия цивилизован свят вече няма да има място за национални революции, а само за една социална и всеобща революция, точно както има само една европейска и световна реакция; че всички специални интереси, цялата национална гордост, претенции, дребна завист и вражди трябва да отстъпят и усилията ни да се слеят в един всеобщ интерес на революцията, която да осигури свободата и независимостта на всеки народ чрез солидарността на всички народи; че свещеният съюз на световната реакция и конспирацията на царете, на духовенството, на аристокрацията и на буржоазията, основан на огромните бюджети, постоянните армии и чудовищната бюрокрация, разполагащ с всички ужасни средства, които съвременната централизация му предоставя с рутинността на техните трикове и правото им да конспирират и да основават всичките си действия на закона, че всичко това има един страховит, разрушителен резултат и че за да се борим с него, за да победим и унищожим тази конспирация и този съюз, е необходимо да му противопоставим друг, не по-малко мощен революционен съюз, обединяващ и организиращ действията на всички народи в цивилизования свят.

Срещу световната реакция изолираната революция на един отделен народ не може да успее; такава революция би била лудост и следователно грешка за самия този народ и измяна и престъпление по отношение на всички останали. Оттук нататък въстанието на всеки народ трябва да се осъществява не от гледната точка на неговите интереси, а от тази на интересите на целия свят. За да може обаче един народ да въстане в името на целия свят, той трябва да има и една световна програма, която е достатъчно всеобхватна, дълбока и истинска – накратко, достатъчно общочовешка програма, която да обхване интересите на всички народи и да възбужда страстите на народните маси в Европа, без разлика на тяхната националност. Такава програма може да бъде само програмата на световната социална революция.
Целите на такава революция могат да бъдат формулирани само с две думи.
От политическа гледна точка, това е премахване на историческото право, на правото на завоюване и на дипломатическото право. Това е пълното освобождаване на хората и техните сдружения от игото на божествената и човешката власт. Това е пълното унищожаване на принудителните сдружения и обединения от общини в провинции и на провинциите и завладените страни и държави. Накрая това е пълното изкореняване на централистичната авторитарна държава с всичките ѝ милитаристични, полицейски, бюрократични, правителствени, административни, съдебни и граждански институции. С една дума, това е връщането на свободата за всички – хора, колективи, сдружения, общини, провинции, региони, нации – и взаимното гарантиране на тази свобода чрез федерацията и конфедерацията.
От социална гледна точка това е укрепване на политическото равенство чрез икономическото. В началото на жизнения път на всеки човек трябва да залегне равенството в изходната точка. Това не е дадено от природата, а може да бъде резултат от въвеждането на социално равенство за всички, тоест на равенство в средствата за съществувание, образование и обучение на всяко дете от двата пола до неговата зряла възраст. Това е премахване на експлоатацията и на капитализма във всичките му разновидности и стадии.

Програма на обществото на международната революция

Първа част
Теоретически основи

  1. Отрицание на бога и на принципа на властта, човешка и божествена, както и на всяко попечителство на едни хора над други, дори ако такова попечителство се установява над възрастни, но лишени от образование лица или над невежествените маси – в името на висшия разум или на научната истина, представена от група признати интелигентни и оправомощени лица или от една или друга класа, което би довело в единия или другия случай до формирането на своего рода умствена аристокрация, най-отвратителната от всички и най-вредната за свободата.

Забележка 1. Позитивната и рационална наука е единствената светлина, която може да доведе човека до познаване на истината и която може да осигури мярка за личното му поведение и за неговото отношение към обществото. Науката също обаче може да бъде източник на грешки; дори да не ги е извършила, то и в този случай тя не трябва да си присвоява правото да управлява хората против тяхното убеждение и тяхната воля. Обществото, което е наистина свободно, може да признае на науката само двоякото право, чието упражняване е в същото време и нейно задължение: първо, възпитанието и образованието на лица от двата пола, еднакво достъпно и задължително за всички деца и юноши до навършване на пълнолетие, когато въздействието на всяка власт трябва да се прекрати, и второ, разпространение и въвеждане на своите научни заключения и изводи в умовете посредством напълно свободна просвета.
Забележка 2. Отричайки безусловно попечителството над хората (под каквато и форма да се проявява), което учените, практиката и опита биха искали да установят над невежествените маси, ние сме далеч от това да отричаме естествения и благотворен ефект на знанието и опита върху тези маси, но само при условие че това влияние се упражнява по пътя на естественото влияние на по-развития интелект върху по-неразвитите, стига то да не бъде облечено в някакви официални форми и да не се придружава от някакви специални привилегии – политически или социални, – понеже тези две неща неизбежно водят от една страна до поробване на масите, а от друга до поквара и оглупяване на самите представители на ума и науката.

  1. Отрицание на свободата на волята и на правото на обществото да наказва поради факта, че всеки човек без изключение не е нищо повече от неизбежен продукт на естествената и социална среда, в която е роден, израснал и живее. Има четири основни причини за човешката безнравственост:

1) липсата на разумна хигиена и рационално възпитание;
2) неравенството на икономическите и социалните условия;
3) невежеството на народните маси, което е естествен резултат от техния икономически и социален статус и
4) робството като неизбежна последица от тези явления.
Възпитанието, образованието и организацията на обществото в съответствие с изискванията на свободата и справедливостта трябва да заменят наказанието. През целия повече или по-малко дълъг преходен период, който неминуемо ще последва социалната революция, обществото – в интерес на самозащитата от непоправими лица, които не са престъпници, но са социално опасни – няма да има нужда да прилага някакво наказание спрямо тях, освен да ги лиши от гаранции и солидарност, тоест да ги отстрани, като ги изключи от себе си.
III. Отрицанието на свободата на волята в никакъв случай не е отрицание на свободата. Напротив, свободата е неизбежна последица и резултат от естествената и социална необходимост.
Забележка 1. Човекът не е свободен по отношение на законите на природата, които са основа и необходимо условие за неговото съществуване. Той зависи от тези закони, които властват над човека по същия начин, както управляват всичко съществуващо. Нищо не може да спаси човека от съдбовната неизменност на тези закони; всеки негов опит да се разбунтува срещу тях би го довел единствено до самоунищожение. Поради способността, присъща на човешката природа като такава, която неизбежно го подтиква да се бори за съществуването си, обаче човек може и трябва постепенно да се освобождава от тежкото подчинение и от естествената и непреодолима враждебност на външния свят, който го заобикаля, независимо дали това е в чисто физическата, или в социалната област – с помощта на мисълта, на науката, посредством прилагане на знанието към инстинкта на желанието, тоест с помощта на своята рационална воля.
Забележка 2. Човекът е последното звено, най-висшата степен в непрекъснатата редица от същества, които, започвайки от най-простите едноклетъчни и завършвайки със самия човек, съставят познатата ни фауна. Човекът е животно, което благодарение на по-високото развитие на своя организъм и особено на мозъка си има способността да мисли и да изразява мислите си с думи. В това е цялата разлика, която отделя човек от всички останали видове животни – от неговите старши по време братя, но по-млади по отношение на умствените им способности. Разликата обаче е огромна. Тази разлика е единствената причина за всичко, което ние наричаме наша история, същността и смисълът на която може да се изрази накратко със следните думи: човекът идва от животинското, за да стигне до човечността, тоест да построи своето социално съществуване върху основите на науката, съзнанието, рационалния труд и свободата.
Забележка 3. Човекът е обществено животно, подобно на много други животни, появили се на земята преди него. Човекът не създава общество чрез свободния договор: той се ражда в недрата на обществото и вън от него не би могъл да живее като човек, нито дори да стане човек, да мисли, да говори, да иска или да действа рационално. Поради факта, че обществото формира и определя човешката му същност, човекът се намира в същата абсолютна зависимост от обществото, както и от самата физическа природа, и не съществува такъв велик гений, който би бил напълно освободен от влиянието на обществото.

  1. Социалната солидарност е първият човешки закон, свободата е вторият закон на обществото. Двата закона се допълват взаимно и неотделими един от друг съставляват цялата същност на човечността. По този начин свободата не е отрицание на солидарността, а напротив, тя представлява развитие и един вид очовечаване на последната.
  2. Свободата не е независимост на човека по отношение на неизменните закони на природата и обществото. Свободата е преди всичко способността на човека за постепенно освобождаване от гнета на външния физически свят с помощта на науката и разумния труд; накрая свободата е правото на човек да разполага със себе си и да действа в съответствие със собствените си възгледи и убеждения – право, противопоставящо се на деспотичните и властнически претенции от страна на друг човек, на група или класа хора, или на обществото като цяло.

Забележка 1. Не бива да се смесват социологическите закони, които са също толкова задължителни и неизбежни за всеки човек, колкото физическите (защото по същество и те са физически), с политическите и наказателните закони, които в една или друга степен изразяват нравите, обичаите, интересите и възгледите на отделна социална класа, доминираща в определена епоха в обществото или части от него. Съвсем естествено е, че – признати от повечето хора или поне от господстващата класа – тези закони оказват голямо влияние върху всеки човек – благотворно или вредно – в зависимост от своя характер. За самото общество обаче не нито справедливо, нито полезно тези закони да бъдат предписвани някому по властнически или насилствен начин, против собственото му убеждение. Това е посегателство върху свободата и личното достойнство, самата човешка същност на членовете на обществото. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *