Из „Революционния катехизис“ на Бакунин

печат
» » » продължава от миналия брой

  1. Естественото общество, в недрата на което се ражда всеки човек и извън което той никога не би могъл да се превърне в разумно и свободно същество, се очовечава само когато всички хора, които съставят това общество, стават все повече и повече индивидуално и колективно свободни.

Забележка 1. Да бъде индивидуално свободен означава за човек, живеещ в обществена среда, да не се предава нито умствено, нито волево пред каквато и да е власт, освен собствения му разум и разбиране за справедливост; да не счита за истина нищо друго, освен това, в което сам е убеден, и да не се подчинява на друг закон, освен на този, който е приела неговата съвест. Това е задължителното условие за запазването на човешкото достойнство, което е безспорно право на човека и признак за неговата човечност.
Да бъде колективно свободен означава да живее сред свободни хора и да бъде свободен чрез тяхната свобода. Човекът, както вече казахме, не би могъл да се превърне в разумно същество със съзнателна воля и следователно не би могъл да завоюва индивидуалната си свобода вън от обществото и без неговото съдействие. Следователно свободата на всички е необходима за моята свобода; от тук следва, че не е вярно твърдението, че свободата на всички е предел и ограничение на моята свобода, че тя е равносилна на пълното ѝ отрицание. Напротив, общата свобода на всички е необходимото условие за безкрайното разширяване на личната свобода.
VII. Личната свобода на всеки човек става реална и възможна само благодарение на колективната свобода на обществото, от която човек е част по силата на природните и неизменни закони.
Забележка 1. Свободата – както човечността, чийто най-чист израз е – не е началото, а напротив, завършващият момент на историята. Човешкото общество, както вече казахме, започва с животинството. Примитивните хора и диваците толкова малко съзнават своите човешки качества и естественото право на човека, че започват с взаимното изяждане един друг; за съжаление и до днес съвременните диваци не спират да правят това. Вторият период по пътя на историческото развитие на човешкото общество е робството. Третият период, в средата на който живеем в момента, е епохата на икономическа експлоатация на наемния труд. Четвъртият период, към който се стремим и се надяваме, че се приближаваме, ще бъде епохата на справедливостта, епохата на свободата в равенството и на взаимната солидарност.
VIII. Първобитният човек става свободен, очовечава се и става нравствен, осъзнава все повече и повече своята човешка същност само когато започне да признава тези човешки права и за другите хора. Следователно, в интерес на собствената си личност, на собствената си нравственост и лична свобода всеки човек трябва да се стреми към свобода, към нравственост и към човечност за всички хора.

  1. Следователно уважението към свободата на другия е най-висш дълг на всеки човек. Да обичаш и да служиш на тази свобода е единствената добродетел. Това е основата на всеки морал; друга не съществува.
  2. Тъй като свободата е резултат и най-висш израз на солидарността, тоест на взаимността на интересите, тя може да бъде реализирана напълно само при условие на равенство. Политическото равенство може да се основава само на икономическото и социалното равенство. Осъществяването на свободата чрез равенство е справедливост.
  3. С оглед на факта, че трудът е единствения източник на всички ценности, ползи и социални богатства, човекът, който е предимно социално същество, не може да живее, без да се труди.

XII. Само сдруженият труд може да поддържа съществуването на голямото и повече или по-малко цивилизовано общество. Всичко, което се нарича цивилизация, не би могло да бъде създадено по друг начин, освен чрез такъв сдружен труд. Цялата тайна на безкрайната производителност на човешкия труд се крие най-вече в използването на повече или по-малко научно развития ум (който от своя страна е продукт на трудовата дейност на предишни и настоящи поколения), а след това в разделението на труда, но при задължителното условие за съчетаване или сдружаване на този разделен труд.
XIII. Всички исторически несправедливости, всички войни, всички политически и социални привилегии са имали и имат за своя основна причина и цел заграбването и експлоатацията на всеки сдружен труд в полза на по-мощните народи-завоеватели, класи или отделни личности. Такава е истинската историческа причина за робството, крепостничеството и системата на наемния труд, тоест, обобщавайки всичко това накратко, причината за така нареченото право на частна и наследствена собственост.
XIV. От момента, в който правото на частна собственост се приеме и утвърди, обществото се разделя на две части: от една страна – привилегировано малцинство на собственици, експлоатиращо насилствено сдружения труд на масите, и от друга страна – поробените милиони пролетарии: роби, крепостни или наемни работници. На първите поради свободното време, произтичащо от липсата на необходимост да се трудят за задоволяване на своите нужди, се „падат“ всички блага на цивилизацията, възпитанието и образованието, а другите, тоест многомилионните маси, се оказват осъдени на постоянен принудителен труд, на пълно невежество и на безнадеждна нужда.
ХV. Цивилизацията на малцинството от човешкия род се основава по този начин върху варварско насилие над огромното мнозинство.
Привилегированите от всички политически и социални нюанси, всички собственици по силата на своето положение се оказват естествени врагове, експлоататори и потисници на милионните народни маси.
XVI. Поради свободното време – това ценно предимство на господстващите класи, толкова необходимо за развитието на умствените способности, така както известен просперитет и някаква свобода на дейност са необходими за развитието на характера – е съвсем естествено, че господстващите класи поначало са по-цивилизовани, по-развити, по-очовечени и в известна степен дори по-нравствени от народните маси. От друга страна обаче безделието и всевъзможните привилегии отслабват физически и психически представителите на малцинството и насочват ума им по лъжовен път, принуждавайки ги да защитават измамата и несправедливостта, които са от полза за частните интереси на малцинството. Съвсем ясно е, че рано или късно привилегированите класи трябва да изпаднат в корупция, тъпота и разложение. Това наистина наблюдаваме понастоящем.
XVII. От друга страна, пълната липса на свободно време и ежедневният принудителен труд естествено и неизбежно обричат народните ​​маси на състояние на варварство. Трудът сам по себе си не би могъл и не може да допринесе за развитието на умствените им сили, тъй като благодарение на принудителното наследствено невежество цялата рационална част на труда – прилагането на научните постижения в работата, комбинирането и управлението на производителните сили – се е предоставяла и се предоставя почти изцяло на представителите на буржоазната класа, докато само мускулната, неразумна и механична част от работата, станала още по-тъпа с въвеждането на машините, поради разделението на труда е предоставена на народа, който в буквалния смисъл на думата се убива от ежедневния принудителен труд.
Въпреки всичко това, благодарение на огромната морализираща сила, присъща на труда като такъв, благодарение на това, че изисквайки справедливост, свобода и равенство за себе си, работникът ги иска за всички, защото в света няма човешко същество – с изключение на жените и децата, – с което да са се отнасяли толкова зле, колкото с работниците; накрая, отново благодарение на това, че съвременният работник се ползва малко от благата на живота и все още не е успял да се поквари до степента на господстващите класи, а също и поради факта, че при липса на образование работникът има огромното предимство, че е съхранил недокоснати ум и сърце, че не е бил развратен от егоистични интереси и користни лъжи, като е запазил цялата си неизползвана природна енергия, докато всички привилегировани класи се израждат, отслабват и загниват, благодарение на всичко това само работникът не е загубил вяра в живота, той има реална представа за истината, свободата, равенството и справедливостта и се стреми към тяхното осъществяване. Затова бъдещето му принадлежи.

Втора част
Нашата социалистическа про­грама

XVIII. Работникът иска и трябва да изисква:

1) Унищожаване на всички класи чрез осъществяване на икономическото, политическото и социалното равенство за всички хора, живеещи на земята.
2) Експроприация на частната, държавната и наследствената собственост.
3) Предаване на земята за ползване от земеделските сдружения и на всички средства за производство – на индустриалните сдружения на работниците.
4) Унищожаване на бащинското и семейното право, тоест на деспотичната власт на бащата и съпруга, основаваща се единствено на правото на наследяване на собствеността, както и изравняване на жените и мъжете по политически, икономически и социални права.
5) Поддръжка, възпитание и образование на всички деца от двата пола за сметка на обществото, до достигане пълнолетие, като научното и промишленото обучение и всички отрасли на висшето образование трябва да бъдат равностойни и задължителни за всички.
Училището трябва да замени църквата и да направи ненужни наказателните кодекси, наказанията, затворите, палачите и жандармите.
Децата са ничия собственост – нито на родителите, нито дори на обществото; те принадлежат само на собствената си бъдеща свобода. При децата обаче тази свобода все още не е реализирана, за тях тя е само потенциална, защото истинската свобода, тоест нейното пълно осъзнаване и осъществяване във всяка личност, изразена главно в самочувствието и в истинското уважение към свободата и достойнството на другите хора – този вид съзнание за свободата може да се развие у децата само благодарение на рационалното възпитание на техния ум, характер и воля.
От това следва, че обществото, чието бъдеще изцяло зависи от правилното образование и възпитание на децата, поради което то не само има правото, но и задължението да следи за това, е естественият настойник на всички деца от двата пола; а тъй като обществото, поради предстоящото унищожаване на личното наследствено право, ще продължи да бъде единственият наследник, то естествено ще счита за едно от първите си задължения осигуряването на всички необходими средства за издръжка, възпитание и образование на децата от двата пола без разлика, независимо от произхода на децата и на техните родители.
Правата на родителите ще бъдат сведени до това да обичат своите деца и да бъдат естествен авторитет за тях, тъй като последният няма да противоречи на нравствеността и да възпрепятства умственото развитие и бъдещата им свобода. Бракът като граждански, политически и религиозен акт, както и всяка намеса в интимните дела, ще трябва да изчезне. Децата ще принадлежат естествено, а не по право, главно на майката, при разумния контрол на обществото. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *