Из „Революционния катехизис“ на Бакунин

печат

Флоренция, 1866 г.

Принципите и организацията на международната революционна федерация:

  1. Отрицание на съществуванието на какъвто и да е извънземен, обективен или личен бог, а следователно и на всякакво божествено откровение и намеса в делата на вселената и на човечеството.
    Унищожаване на богослужението и на неговия култ.
  1. Ние заменяме култа към божеството с уважението и любовта към човечеството и провъзгласяваме:
    – човешкият ум е единственият критерий за истината
    – човешката съвест е основата на справедливостта
    – индивидуалната и колективната свобода са единственият съзидател на реда в човешкото общество.
  1. Свободата е абсолютното право на всички възрастни жени и мъже да не искат разрешение от никого за своите действия, с изключение на разрешението на собствената им съвест и собствения им разум, да определят действията си само съобразно собствената си воля и следователно да бъдат отговорни само пред тях и след това – пред обществото, към което принадлежат, но само дотолкова, доколкото са дали свободно съгласието си да принадлежат към него.
  2. Не е вярно, че свободата на един е ограничена от свободата на всички останали. Човекът е наистина свободен само дотолкова, доколкото неговата свобода е призната от всички. Отразена и излъчвана от него, тя намира – като в огледало – потвърждение и разширение до безкрайност в свободата на другите. Човекът наистина е свободен само сред еднакво свободни хора и тъй като е свободен само като личност, робството на един е отрицание на свободата на всички и е нарушение на самия принцип на човечността.
  3. Свободата на всеки може да намери осъществяване само при равенството на всички. Упражняването на свободата в условията на юридическо и фактическо равенство е справедливостта.
  4. За нас съществува само една единствена догма, един единствен закон, една единствена морална основа – свободата. Уважението към свободата на ближния е задължение; да го обичаш, да му служиш е добродетел.
  5. Безусловно изключване на всеки принцип на власт и държавна необходимост.

Човешкото общество в началото си е било естествен факт, предшестващ свободата и пробуждането на човешката мисъл, и по-късно се е превърнало в религиозен факт, организирано според принципа на божествената и човешката власт. Днес то трябва да получи нов образ на основата на свободата, която отсега нататък следва да се превърне в единствения формиращ принцип на неговата обществена и икономическа организация. Редът в обществото трябва да бъде резултат от всички местни, колективни и индивидуални свободи, достигнали своята най-висока възможна степен на развитие.
Следователно обществената и икономическата организация на социалния живот повече не трябва да се изгражда отгоре надолу и от центъра към периферията, както е бивало досега, по силата на принципа на единоначалието и принудителната централизация, а отдолу нагоре и от периферията към центъра, според принципа на свободното сдружаване и федерализма.

  1. Политическа организация. Не е възможно да се създаде всеобщо, конкретно, универсално и задължително правило за вътрешното развитие и обществената организация на всички нации, тъй като съществуването на всяка отделна нация е подчинено на много различни исторически, географски и икономически фактори, които не позволяват създаването на модел на организация, който да бъде еднакво подходящ и приемлив за всички. Такова начинание, безусловно лишено от всяка практическа полезност, би било намеса в богатството и непосредствеността на живота, който обича безкрайното разнообразие, и което е още по-важно – би влязло в рязко противоречие със самия принцип на свободата.

Има обаче съществени, абсолютни условия, без които практическото осъществяване и организация на свободата винаги ще бъдат невъзможни. Тези условия са следните:
а) Изкореняване на всяка официална религия и всяка привилегирована или дори само охранявана, плащана и подкрепяна от държавата църква. Безусловна свобода на съвестта и на пропагандата за всяка и всеки с неограничената възможност да издигат даже свои богове – каквито и да са те, с колкото храмове искат – и да издържат и подкрепят поповете на своята религия.
б) Църквите, разглеждани като религиозни корпорации, не се ползват с нито едно от правата, предоставени на производствените сдружения, не могат нито да наследяват, нито да притежават каквото и да било имущество, принадлежащо на общността, с изключение на своите молитвени домове или учреждения, не могат в никакъв случай да се занимават с възпитанието на децата, защото тяхната единствена житейска цел – като свърталища на доходоносното магьосничество – е систематичното отрицание на морала и свободата.
в) Премахване на държавата в нейната монархическа, републиканска, „народна“ или диктаторска форма.
г) Премахване на класите, ранговете, привилегиите и на всякакъв род социални различия. Безусловно изравняване на жените и мъжете по политически права. Всеобщо право на глас.
д) Премахване, унищожаване и морален, политически, съдебен, бюрократичен и финансов банкрут на опекунството на доминиращата, централистична държава, която е двойникът и другото „аз“ на църквата – постоянният източник на обедняването, затъпяването и поробването на народите. Като естествено следствие – премахване на всички държавни университети. Грижата за общественото образование следва да се възложи изключително на общините и на свободните сдружения. Премахване на държавния съд – всички съдии следва да се избират и намират под контрола на народа. Премахване на всички действащи в момента граждански и наказателни кодекси в Европа, тъй като всички те са вдъхновени от един и същи култ към Бога и държавата, към религиозно или политически узаконените семейство и собственост, и противоречат на общочовешкото право, а кодексът на свободата може да бъде създаден единствено от самата свобода. Премахване на банките и всички останали кредитни учреждения на държавата. Премахване на всяко централно правителство, бюрокрация, постоянна армия и държавна полиция.
е) Пряко и непосредствено избиране от народа на всички обществени, съдебни и граждански служители, както и на всички национални, провинциални и общински делегати или съветници, тоест избирането им чрез предоставяне правото на глас на всички пълнолетни жени и мъже.
ж) Вътрешна реорганизация на всяка страна с безусловна свобода на индивидите, на производителните сдружения и на общините като изходна точка и основа.
з) Индивидуални права:
1) Право на всяка отделна личност да се ползва от деня на раждането си до навършване на пълнолетие от пълната поддръжка, защита, възпитание и обучение за сметка на обществото във всички обществени училища – нисши, средни и висши, професионални, обучаващи по изкуствата и науките.
2) Равно право на всяка и всеки да получават съвети и – доколкото е възможно – помощ от обществото в началото на своя житейски път, какъвто всяка и всеки, навършили пълнолетие, избират свободно. След това обществото, което е обявило личността за абсолютно свободна, няма да има никаква по-нататъшна власт и контрол върху нея и снема от себе си всякаква по-нататъшна отговорност за нея, като има само задължението да уважава и – ако е необходимо – да защитава нейната свобода.
3) Свободата на всяка пълнолетна личност – жена или мъж – трябва да бъде пълна и безусловна; свобода на движение, свобода на изразяване на мнение, свободата да бъде мързелива или старателна, неморална или морална – с една дума, да се разпорежда със себе си и имуществото си по собствена преценка, без да дава никому отчет за това;
4) Свободата да живеем честно от собствения си труд или от срамното възползване от благотворителността или личното доверие, след като те са доброволни и се оказват не само на деца, но и на пълнолетни.
5) Неограничената свобода за всякакъв вид пропаганда чрез изказвания, преса, обществени и частни събрания. На тази свобода не се налага никакво друго ограничение, освен благотворното и естествено влияние и сила на общественото мнение.
Безусловна свобода на всякакви съюзи и споразумения, без да се изключват и онези, които по своята цел биха били аморални или изглеждащи така, и дори тези, чиято цел е да извратят и унищожат индивидуалната и обществената свобода.
6) Свободата може и трябва да се защитава само чрез свободата. Опасно и безсмислено противоречие е да се посяга на нея под мнимия претекст, че я защитават, тъй като моралът няма друг източник, друга мотивация, друга причина и друга цел освен свободата. Моралът не е нищо друго освен свобода и затова всички ограничения, налагани на свободата в защита на морала, се превръщат във вреда за морала. Психологията, статистиката и цялата история доказват, че индивидуалната и социална аморалност винаги са били следствие от лошото обществено и домашно възпитание и отсъствието или извращенията на общественото мнение. Последното съществува, развива се и се морализира само благодарение на свободата. Злото е резултат преди всичко от престъпната организация на обществото. Опитът ни учи, казва известният френски статистик Кетле, че обществото винаги подготвя престъпленията, а престъпниците са само необходимите инструменти за тяхното извършване. Затова е безполезно да се противопоставяме на социалната аморалност и на престъпленията със строгостта на законодателството, посягащо върху свободата на личността. Опитът, напротив, ни учи, че авторитарната репресивна система не само не ограничава престъпността, но я развива по-дълбоко и по-широко в заразените от нея държави; че общественият и личният морал винаги е падал или се е издигал в зависимост от ограничаването или разширяването на личната свобода и че следователно, за да направим съвременното общество морално, трябва да започнем най-напред с изкореняването на всичко, което се основава на неравенството, на привилегиите, на божествения авторитет и на презрението към човечността и човечеството, на днешната политическа и социална организация, и когато я разрушим и преустроим отново въз основа на най-пълно равенство, справедливост, труд и образование, основани върху разума и вдъхновявани единствено от уважението към човека, трябва да я поставим под закрилата на общественото мнение, като го изпълним с духа на безусловната свобода. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *