Какво е и защо празнуваме Първи май?
На 1 май 1886 г. в Чикаго полицията стреля по работниците, излезли на митинг с искане за 8-часов работен ден. След това, по изфабрикувано обвинение са екзекутирани работниците-анархисти Парсънс, Шпис, Фишер и Енгел, а Линг умира в затвора. В памет на тези „чикагски мъченици“ в целия свят започва да се чества денят на международната солидарност на трудещите се.
Солидарност е това, от което се нуждаем днес повече от всякога. Собствениците на „фабрики, вестници, параходи“, разчитайки на силата на държавната машина, се опитват да ни разделят, да ни насъскат един срещу друг, за да могат да по-лесно да ни ограбят. Принуждават ни да се конкурираме помежду си за работните места и за по-изгодна продажба на ръцете и мозъците си – и така да работим в недостойни за човека условия, за грошове и докато не станем непотребни на собственика.
Подложени сме на всевъзможни нови издевателски реформи: отнемат ни последните социални гаранции, удължават пенсионната възраст, така че по-голямата част от населението изобщо не стига до нея, повишават данъците, цените, сметките, пътните такси, унищожават общественото образование и здравеопазването.
Управляващите все по-открито и нагло ни се подиграват. Твърдят, че „държавата не ни дължи нищо“ и че трябва да останем „на хляб и зъби“.
На нас, хората на труда – работещи, студенти, пенсионери, безработни – е обявена война „от горе“. За да окажем достойна съпротива, трябва да се обединим в свободни организации на трудещите се по месторабота, учение и жителство, без политически партии, лидери, началници и бюрократи.
В такива съюзи решенията се вземат равноправно от всички на общи събрания. Тези организации ще започнат да работят с преки действия, без партийни и профсъюзни чиновници и без да се съобразяват с несправедливите закони. Такива сдружения не само ще ни позволят да защитим своите права и интереси, но и да поемем курс към постигане на справедливо общество, основано на всеобщо самоуправление и принципа „от всеки според способностите, на всеки според потребностите“.
Не забравяйте: системата е страхлива. Страхува се дори от най-малките протести, ако участниците в тях са решени и готови да се борят. Езикът на стачките и протестите е единственият, който тя разбира.
Само в борбата ще спечелим правото си! •
Солидарност е това, от което се нуждаем днес повече от всякога. Собствениците на „фабрики, вестници, параходи“, разчитайки на силата на държавната машина, се опитват да ни разделят, да ни насъскат един срещу друг, за да могат да по-лесно да ни ограбят. Принуждават ни да се конкурираме помежду си за работните места и за по-изгодна продажба на ръцете и мозъците си – и така да работим в недостойни за човека условия, за грошове и докато не станем непотребни на собственика.
Подложени сме на всевъзможни нови издевателски реформи: отнемат ни последните социални гаранции, удължават пенсионната възраст, така че по-голямата част от населението изобщо не стига до нея, повишават данъците, цените, сметките, пътните такси, унищожават общественото образование и здравеопазването.
Управляващите все по-открито и нагло ни се подиграват. Твърдят, че „държавата не ни дължи нищо“ и че трябва да останем „на хляб и зъби“.
На нас, хората на труда – работещи, студенти, пенсионери, безработни – е обявена война „от горе“. За да окажем достойна съпротива, трябва да се обединим в свободни организации на трудещите се по месторабота, учение и жителство, без политически партии, лидери, началници и бюрократи.
В такива съюзи решенията се вземат равноправно от всички на общи събрания. Тези организации ще започнат да работят с преки действия, без партийни и профсъюзни чиновници и без да се съобразяват с несправедливите закони. Такива сдружения не само ще ни позволят да защитим своите права и интереси, но и да поемем курс към постигане на справедливо общество, основано на всеобщо самоуправление и принципа „от всеки според способностите, на всеки според потребностите“.
Не забравяйте: системата е страхлива. Страхува се дори от най-малките протести, ако участниците в тях са решени и готови да се борят. Езикът на стачките и протестите е единственият, който тя разбира.
Само в борбата ще спечелим правото си! •
Руска секция на Международната асоциация на трудещите се
1 май 2019 г.
