Как да постигнем общество без власт?

печат
Ще започнем с кратка дефиниция на понятията, използвани в текста по-долу.
Крайната цел на анархокомунистите е коренната промяна на социалната и икономическата система в целия свят – ще наричаме тази промяна революция. В желаното общество не трябва да съществува власт нито на индивиди, нито на организации. То трябва да се основава на доброволно сътрудничество между свободни индивиди. Крайната цел показва, че това общество не може да бъде постигнато, ако поне мнозинството от хората не са убедени в него.
Според мен най-важното условие за постигане на анархокомунистическото общество следва директно от дефиницията по-горе. Основната цел на желаещите да постигнат описаното общество трябва да бъде да убедят мнозинството от хората, че обществото без власт е в техен интерес.
Доколкото ми е известно, в момента има две основни теории/стратегии – изглежда и двете са вдъхновени от трудовете на Бакунин за това как да бъде постигната революцията. По-долу ще се опитам да обясня защо смятам, че те двете не са достатъчни, за да постигнат трайна промяна, ако не е изпълнено условието, описано по-горе.
И двете предполагат създаването на организация от напълно отдадени на делото хора. От тях се изисква да поставят революцията над личния си живот във всичките му аспекти. Основната цел на тези революционери трябва да бъде намирането и приобщаването на нови членове към организацията. Освен това се предполага организацията да бъде тайна, с цел защита от властта, срещу която тя се бори.
След създаването на такава организация се предлагат два подхода за революция. Първият подход предполага пряка борба срещу властта, въоръжена или мирна. Вторият подход предполага изчакване, без да се прекратява укрепването и разширяването на организацията, до момента, в който революционната ситуация ще се появи сама. След като революцията бъде започната от народа, тайната организация трябва да се постарае да я насочи в правилната посока.
Какъв е основният проблем на тайна организация от апостоли, отдали изцяло живота си на делото?
Според мен всяка организация, разчитаща на действията на малко количество индивиди, дори от най-високо качество, е прекалено податлива на преки удари от страна на властта. Смазването на един или няколко души не представлява никакъв проблем за огромния репресивен апарат. Последствията са толкова по-тежки, колкото повече отговорности и задължения има революционерът. Добър пример за този проблем е може би случващото се с революционната организация след залавянето и обесването на Левски. Цялата огромна работа, извършена от апостола, се разпада почти напълно и така и не се намира човек, достоен да заеме мястото му.
Привържениците на теорията за малката организация веднага ще кажат: Но тя е тайна, там влизат само проверени и доказали се другари, именно това ще я предпази от ударите на властта! Да, дълбоката конспирация може да помогне на подобна група да избегне репресиите, поне за известно време, но този подход има и значително количество проблеми. Поддържането на дълбока конспирация постоянно изисква много сериозни усилия, тоест остава по-малко време и ресурси за основната дейност на революционера. Дори строгото спазване на конспиративните практики не гарантира пълна сигурност. Доколкото знам, повечето, ако не и всички организации от този тип са били инфилтрирани от агенти на властта. Още по-трудно става това в наши дни, когато нови и все по-мощни средства за тотално следене на всичко и всички са на разположение на държавната машина. Освен това днешното общество е със значително по-ограничени свободи, дори от това в условия на фашистка диктатура.
Нелош пример за това можем да намерим в спомените на Христо Колев (Големия). Когато бива подгонен от царско-фашистката репресивна машина в София, той решава да се скрие на… Витоша! Прекарва там почти година, като успява да си осигури дори работа с цел препитание. В същата книга се вижда, че смяната на документите става буквално без подготовка, а преместването в друг град или дори само на друго работно място е достатъчно за измъкване от полицейско преследване. Оставям на читателя да си представи доколко това би било ефективно или дори възможно в условията на съвременното общество, дори да допуснем, че властта все още не разполага с технология за масово автоматично разпознаване на лица от поставени навсякъде камери. Освен сериозните ресурси, поддържането на конспирация значително забавя и темпа на нарастване на организацията. Първо, членовете на такава организация не могат открито да заявяват идеите си и да търсят директно съмишленици сред възможно най-много хора. Второ, дори да намерят подходящи кандидати, конспирацията изисква тези хора да бъдат проверени най-щателно, преди да им бъде дори разкрито съществуването на такава организация. Високите изисквания към кандидатите силно намаляват броя на потенциалните такива, дори да допуснем че някак ще попаднем на тях, въпреки всички ограничения, наложени от самото естество на организацията.
Всички изброени до тук проблеми водят до извода, че когато дойде моментът, в най-добрия случай ще разполагаме с – макар и сплотена и добре работеща – много малка група от апостоли, чиято задача ще бъде да насочат събитията в посоката на пълната социална революция.
Ето какви проблеми виждам в този план:
Започването на истинската революция, а не просто поредният протест за цената на тока, въпреки че и той може да постави началото на такава, изисква разпадането на съществуващите обществени норми и механизми на властта. В тази ситуация, дори да допуснем, че не започне открита гражданска война, веднага се появяват хиляди малки и големи, желаещи да поемат властта в свои ръце. Тези кандидат-сатрапи ще обещаят на народа всичко – от изтърканото светло бъдеще, през ред, законност, справедливост, до общество на пълното равенство, дори истински комунизъм и власт на народа.
И така, в условията на обществен хаос и несигурност, революционната организация ще трябва да се справи със задачата да попречи на жадните за власт тирани да наложат властта си чрез сила върху всички останали, както и на популистите да подведат хората с празни обещания да им дадат властта. Поне една част и от едните, и от другите вероятно ще дойде от редиците на властимащите до революцията. Това означава, че те ще имат много повече ресурси, отколкото всички останали организации, включително и тайната революционна организация, за която говорим. Тоест още от самата постановка излиза, че тази тактика ще постави революционерите в крайно неизгодно положение за осъществяване на целите им.
Все пак се сещам за поне един исторически пример за малка, но добре организирана група, която успява да завземе властта в условията на спонтанна революция. Болшевишката партия е наистина малобройна в мащаба на Руската империя, но първо, тя се ползва със сериозна подкрепа от външни сили и второ, успява да наложи властта си чрез брутална сила и терор срещу почти цялото население на страната. Именно примерът за шайката на Ленин може да ни даде нелоша представа за това срещу какви противници ще се изправи нашата организация. Не смятам, че подобна стратегия е оправдана и от чисто прагматична гледна точка – няма начин чрез насилие да се постигне свободно общество. Подобен подход ще настрои голяма част от обществото срещу упражняващия го и ще даде път за концентрация на власт в ръцете на използващите го. Все пак една нелоша дефиниция за държава е: „Организация, притежаваща монопол над насилието на дадена територия“.
Друг подход би бил революционерите да се опитат чрез пропаганда да привлекат по-голямата част от населението на страната на революцията. Това отново би било много трудно във вече описаните условия. Основен проблем е краткото време, което ще имат за пропаганда, преди властта да бъде завладяна от някоя контрареволюционна група, която да прекрати свободата на словото чрез репресии. Освен това, в революционната ситуация ще има огромно количество други задачи, изискващи действия от страна на организацията като осигуряване на производството на продоволствие и предмети от първа необходимост, отбиване на външни заплахи – силови или други, – организацията на новото общество и т. н. Добър пример за това е гражданската война в Испания – анархистките колони се хвърлят към фронта, за да спрат напредването на фашистките войски, с много малко или дори никаква подготовка и въоръжение. В същото време в тила остават властнически организации, които веднага се заемат с разрушаването на комуните и подготовката на войска, с която отново да наложат властта си над народа.
И така, ако приемем, че подходът на малката тайна организация има сериозни недостатъци, каква е алтернативата?
Аз смятам, че основните сили на организацията трябва да се насочат към разпространяване на идеите на анархизма до максимално количество хора, без значение дали тези хора ще станат в последствие революционери, отдали живота си на идеята за революцията, или не. Също така не е необходимо да се очаква, че всички тези хора ще се включат в организацията. Дори смятам, че създаването на една много голяма организация има ред недостатъци като уязвимост за атаки от страна на властта, трудности при организирането на съвместни действия, груповото вземане на решения, междуличностни конфликти и т. н.
Децентрализираната организация има ред преимущества на своя страна. Тя предлага на всеки заинтересован от идеите на анархизма да се опита да ги разпространи по начин, максимално близък до собствените му възможности и умения. Явно не всеки ще има дарбата, желанието и възможността да пише дълги и сложни трудове относно същността на собствеността и властта или дълги исторически трактати за произхода на капитализма. Всеки човек, притежаващ известен авторитет сред определена група от хора, роднини или просто споделящи същите интереси, може да разпространява идеите на анархизма сред тях.
Единственото важно в случая е да се разпространяват именно основните принципи на анархокомунизма. На всяка цена трябва да се избягва специфичното интерпретиране, например защитаването на определена група от хора, подбрани по полов, етнически, социален или какъвто и да било друг признак. Анархизмът трябва винаги да защитава интересите на огромната маса от всички хора, по съвпадение в момента това е класата на хората, продаващи труда си, за да осигурят съществуването си.
И така, преди организацията да предприеме някакво действие, тя трябва да си отговори на основния въпрос: колко нови хора ще бъдат посветени в идеите на анархокомунизма с това действие? Ако балансът е негативен, действието е по-скоро вредно, отколкото полезно. •

Федерико де Соя


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *