Как да превърнем синдикалната слабост в сила

печат
Мнозина от нас са били изправени пред такава ситуация. В предприятието или фирмата, в която работим, има проблеми, предстоят реорганизация, съкращения, идват уволнения, шефовете възнамеряват да намалят заплатите и пр. Нещо трябва да се направи и да се окаже съпротива. Първото нещо, което идва на ум, е след разговор с колегите да се отиде в профсъюзния комитет. Тук най-често е краят. В най-добрия случай секретарят на Профкомитета ще се опита да „поговори“ с администрацията или със собственика, а най-често няма, защото всички мерки вече са били договорени с профсъюзния комитет зад гърба ни. Синдикалният бос ще оплаква „липсата на солидарност“ сред работниците, ще казва, че нищо не може да се направи и ще ни изпрати… при адвоката на профсъюза.
Не ни остава друго, освен да стиснем юмруци в джобовете и да се чудим за какъв дявол плащаме членски внос. Можем да отидем при адвокат и без да членуваме в профсъюза. Във всеки случай става ясно: да се чака помощ от официалния синдикат е вятър работа, той няма да ни помогне и дори може да се обърне срещу нас.
Ако все още не мислиш да се оттеглиш, ще трябва да измислиш нещо ново, от категорията на „прякото действие“. Обаче какво? Напълно е възможно твоите колеги да са се отказали от всичко и да са се „кротнали“ с надеждата, че ти ще опереш пешкира, а не те. Ако имаш късмет обаче, може да намериш още няколко души, които са също толкова непримирими, колкото и ти, и ще обединят усилията си с твоите. Ако не сте много обаче, тогава силата да организирате реален и открит натиск може да не е достатъчна. Говорейки открито, ще попаднете не само под репресиите на администрацията, но и под огъня на синдикалния комитет, който ще ви възприеме като конкуренти, подкопаващи „нормалния“ ход на нещата.
Тук ще ви потрябва помощ отвън. По две причини. Първо, ще се нуждаете от прикритие от към тила, докато все още сте относително слаби и изолирани. Второ, трябва да се упражни натиск върху администрацията и върху собствениците там, където това е най-неприятно за тях. За да направите това, можете да се опитате да им повлияете чрез техните клиенти и партньори.
На вашия шеф вероятно няма да се понрави, ако му се обадят, да речем, от магазина и кажат, че в стоките, които доставя, в последно време все по-често започват да намират бележки и листовки с надписи като: „Не купувайте стоки от тази фирма. Тя произвежда лайна“ или нещо такова. Или ако пред магазина внезапно се появят хора, които раздават листовки с информация за безобразията, които се вършат в неговата фирма. Или ако клиентите му често се обаждат и се интересуват кога най-накрая ще премахнат от магазините „отвратителните продукти“ на тази „гадна фирма“? Всичко това със сигурност ще разгневи клиента, който ще каже на шефа ви, че не иска магазинът му да носи отговорност за вътрешните проблеми в неговата фирма.
По същия начин можете да си „поиграете“ с доставчиците на шефа ви. Вярно е, че това не е толкова ефективно, защото е невъзможно да се упражнява силен натиск върху тях чрез крайния клиент. Все пак можете обаче да се опитате да се обадите, да разпространявате листовки, да информирате местните служители за ситуацията.
Най-добре е да се докарат възможно най-много главоболия на собствениците и на началниците, не само в самата фирма или в предприятието, но и навсякъде, където те се появяват. Трябва да научите в какви асоциации, инициативи, клубове членува вашият шеф, къде обядва. Напишете лозунги и срамни надписи по стените на сградите, където се намират тези „обекти“. В какви съвещания ще участват скоро? Къде ще прекарат свободното си време, къде почиват, с кого се забавляват? Накратко, фантазията тук не познава граници. При такива преки действия приятно е и това, че приятелите ви, които не работят заедно с вас, но биха искали да ви помогнат, могат да вземат творческо участие в тях.
Разбира се, ще трябва да извършите предварителна работа във вашата фирма, предприятие, служба и пр.: да разберете кои са техните клиенти, откъде фирмата получава части и компоненти, как живее шефът ви. Това обаче няма да бъде много трудно и си заслужава да помислите как да използвате чувството на „тайна радост“, което неизбежно ще се прояви в колегите ви при вида на неприятностите на началствата. В края на краищата, действията „отвън“ ще заздравят позицията ви „отвътре“. Те ще дадат пример за алтернатива на разочарованието, което винаги остава след „легалните“ опити на синдикалистите да защитят правата си „по закон“. Трябва внимателно да се използва този шанс, за да се пристъпи към създаване на устойчива и ефективна организация на работното място.
Нужно е ясно да се разбере: това, което сме описали тук, е стратегия на слабост, породена от настоящата ситуация, когато сме относително изолирани и постоянно се сблъскваме с умората и разочарованието на нашите колеги по работа. Въпреки това, тези методи често работят успешно. Разбира се, по-добре е да се говори открито и мощно в предприятието или в самата фирма, да се обяви стачка и т. н. Днес обаче за това често не ни достига сила и много от нас могат да прибягват само до отделни действия на съпротива – например симулиране на болест или дребен саботаж. В дългосрочен план така няма да спечелим борбата.
Докато ситуацията остава такава, каквато е, само описаните методи на действие ще ни позволяват да обединим усилията си „отвън“ и „отвътре“ и да постигнем максимална ефективност с минимална опасност за работниците на самата фирма. Вярно е, че те са по-лесни за прилагане в малки предприятия и фирми, където клиентите и доставчиците са добре известни. В големите предприятия с голямо количество информация и по-обширни бизнес връзки това е по-трудно, но пак е възможно. Самият принцип на „пряко действие“ е приложим почти навсякъде, трябва само да се приспособи към конкретната ситуация. •

В. Д.
ПРЯМОЕ ДЕЙСТВИЕ, 1995. №5


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *