Китайски загадки-19

печат
Миналата година „другарят“ Си Дзинпин провъзгласи, че КНР съвсем скоро ще стане световен лидер. Конгресът бурно аплодира, партийната върхушка реши да впише избрани изказвания на лидера в книгата с цитатите на Великия кормчия Мао.
Тази година ще наблюдаваме как това обещание се изпълнява.
Да оставим настрана „конспиративните теории“ дали от прилеп е прилепчивата болест, или някой си е занесъл вкъщи колба да си запарва в нея чай. Не можем да ги докажем. Няма значение дали вирусът е лабораторен, или природен мутант. Причинената от него пандемия вече е яхната, вече е средство за преформатиране на света и най-добре борави с това средство именно китайската ръководна върхушка.
През последните десетилетия КНР претърпя голяма еволюция. Да не се заблуждаваме – там няма социализъм. Поначало маоистки Китай следваше пътеката на държавния капитализъм, начертана от великите контрареволюционери Маркс и Ленин. Съществени идейни различия нямаше и със Сталин, чисто империалистическа вражда за влияние. В Китай обаче има прекалено много хора, които живеят на прекалено малко място. В тази гъстота лесно и бързо се разпространяват както биологически, така и други зарази – епидемиите на бунта. Селските бунтове принудиха Дън Сяопин да допусне частен сектор първо в аграрната сфера. После – без никакви „демократизации“ на политиката – монополът на компартията е ревниво и свирепо охраняван – частен сектор се появи в промишлеността, услугите, финансите. КНР обаче продължава да бъде държавнокапиталистическа икономика. Прилича повече на нацистка Германия, отколкото на СССР. Частните компании съществуват, само ако спазват правилата на Партията и са дейно лоялни – тоест снасят пари и се намират в готовност да се подчинят както на преки заповеди, така и на пожелателни намеци.
Ваксината срещу бунтове и – не дай си боже! – революция е високият темп на икономически растеж. Повече производство, повече работни места, повече потребителски възможности за населението, така че то да не се изкушава да мре по барикади, след като му е дадено да обикаля из моловете.
Никакви „особености на източния манталитет“, никакви „конфуциански традиции“. Всичко е въпрос на задоволяване на консуматорските потребности и принизяване на същностните, каквато е потребността на човек да бъде свободен – наистина свободен, а не допуснат до благинките на „конституционно гарантираните граждански права“, които са гавра с понятието свобода.
Ето обаче, че напоследък китайската икономика взе да се задъхва. Бившите тартори на световната сцена се притесниха от нарастващата си зависимост от китайските стоки.
И ето го големият шанс – пандемия! Колкото патогенна, толкова и паникогенна. Важното е страхът да вилнее. Важното е да се каже „всички сме равни пред вируса“. Ето, заразиха се политици и престолонаследници. Бележити бизнесмени и друга сган. Но пък колцина от тях се гътнаха?
Пандемията, независимо от това дали е преувеличена като смъртност, или не, върши своето. В Канада и Франция закриват предприятия с повече от 50 души. Острието, „витрината“ на всяка развита икономика – космонавтиката, буксува навсякъде… освен в Китай. Там изстрелването на спътници – цивилни и военни – продължава по график, съставен преди години. Провинция Хубей вече не е в карантина. Китайските фабрики и заводи не уволняват, а наемат нови работници – по-малко от предвиденото, защото настъпват плодовете на роботизацията. Пазарите в Европа и Америка се оказаха ако не прочистени, то чувствително разширени. За справяне с бедствието доскоро „силни“ страни поръчват медицинска апаратура и консумативи пак от Китай.
Не казваме, че „тук нещо не е наред“. Напротив, съвсем наред е – за капитализма. Светът се променя. Свалянето на европейски знамена в Италия и издигането на китайски е показателен щрих в картината на възхода на КНР към безспорното световно лидерство.
А лидерът диктува и модата в много отношения. Включително модата на по-авторитарно от обичайното управление. Европейските политици няма да ритат срещу засилване на своите пълномощия и снижаване на отговорностите си на вълната на извънредните положения.
Мотото „първо да преборим вируса, после ще мислим за гражданските права“, както и „да спасим икономиката“ – това е като преведено от китайски инструкции как хем да уголемите властта, хем това да не стресне подвластните – а и да ги стресне, да не смеят да гъкнат под напоените с дезинфектант медицински маски.
И покрай потока увещания, как „можем да се задоволим с малкото“, възклицанията „ах, колко се оказахме уязвими и неподготвени“ (а какво пречеше да се подготвим? ами икономическата логика, печалбарството) не забравяйте да следите възхода на новия лидер.
И учете китайски.
Между другото, преводите на Бакунин и Кропоткин на мандарин, разправят, били добри.
Щом досега не сколасахте да ги прочетете на родния си език… •

Христо Николов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *