Колонизация или колониализъм?

печат
През октомври 2020 г. учени, обединени в работна група, наричаща себе си Група за равенство, разнообразие и приобщаване, изпращат в комитета на NASA, отговарящ за изготвянето на редовното десетгодишно проучване на тема Планетарни науки и астробиология, манифест, озаглавен Етично изследване и ролята на планетарната защита за прекъсването на колониалните практики. Авторите целят тезите от техния манифеста да бъдат включени в проучването за периода 2023–2032 г.
Тук ще предадем накратко съдържанието на манифеста и неговите твърдения:

  1. С навлизането на частния сектор в аерокосмическите изследвания и започването на нова надпревара за усвояване на космоса и планетите, започва и нова ера на колониална инвазия. Този път инвазията е извън границите на нашата планета.
  2. Доминиращата политико-икономическа система на Земята е капитализъм и неминуемият стремеж на капитализма към максимална печалба ще доведе до колонизация на планетите и експанзия с цел добив на ресурси.

Манифестът прави директни паралели между колониалните практики от миналото и някои тенденции в съвременното усвояване на космоса:
Биологично замърсяване и екологично унищожение: по време на колониалната експанзия внасянето на външни биологични видове и унищожаването на местните екосистеми поставя коренното население на колонизираните райони в робска зависимост, като им отнема всички възможности за препитание. Отново наблюдаваме тенденция за безхаберно внасяне на външни видове и планове за варварска експлоатация на полезните изкопаеми. Според авторите е необходима добре обмислена стратегия за свеждане на ефекта от присъствието на човечеството на чужди светове до минимум.
Расистка наука: дълги години научните среди се опитват да оправдаят колониалната експанзия на бялата раса. Правят се опити за научно обосноваване на нейното превъзходство над останалите раси. Съвременната наука не е лишена от подобни залитания. Отново се възраждат идеите на евгениката за селекция на хора с желателни характеристики. Предлага се промяна в генома на човечеството. За съжаление подобни статии се пробутват именно в контекста на колонизирането на космоса и създаването на човешки колонии на Марс.
Превръщане на земята в стока, добив на ресурси: по времето на колониализма придобиването на земя и извличането на природни ресурси унищожава местните общества и екосистеми. Днес отново се говори за придобиване на собственост и добив на ресурси. Авторите на манифеста пишат: най-пресният пример са картите на лунните ресурси, които дават възможност на публични и частни участници в минното дело да планират добив на воден лед и други ресурси. Съществуват подобни предложения за добив на полезни изкопаеми от астероидите. Тези и други планове се представят под прикритието на термини като „устойчивост“, но всъщност възпроизвеждат практиките на добивния капитализъм, допринесли за съсипването на околната среда на Земята.
Публично частно партньорство като колониална структура: авторите напомнят за Източноиндийската компания и алармират, че отношенията на днешните частни играчи в космоса напомнят на тези между Компанията и британското правителство.
Освен етичните, авторите изтъкват и определени естетически съображения. Манифестът съдържа две конкретни предложения:
Нашата основна препоръка е комитетът да призове всички органи, участващи в разработването на политики за защита на планетите, да се включат в процес на обществени обсъждания, за да установят стабилен процес на преоценка на етиката на бъдещите пилотирани и автоматични мисии до Луната, Марс и други планети с цел прекратяване на бъдещи колониални практики.
Нашата втора препоръка е общността на учените в областта на планетарните науки и астробиологията да спомогне за установяването на правила за планетарна защита чрез процеси, които са интердисциплинарни, междукултурни и включват множество епистемологии.
За какво всъщност призовават авторите? Призовават за обединяване на научната общност и създаване на международен регулаторен орган, подкрепен с евентуално международно споразумение, който да ограничи варварската колонизация в търсене на лесни печалби на всяка цена, и също така за включване на учени от хуманитарните науки в работните колективи на бъдещите регулаторни органи.
За съжаление подобна идея е толкова утопична, че в сравнение с нея идеята за общество, изградено на базата на взаимно разбирателство и взаимопомощ, звучи съвсем реалистично. Казано по-просто, по-лесно ще превъзпитаме мнозинството от хората да защитават свободата, равенството и братството, отколкото да убедим враждуващите капиталистически лидери (на държави и държавни обединения) и техните задкулисни господари – собствениците на капиталистически предприятия – да прекратят дивашкото си преследване на максимална печалба.
Регулациите никога не са ограничавали експлоатацията, през цялата човешка история. Те биват заобикаляни и се използват най-вече за недопускане на нови играчи до вече заетите икономически хоризонти. Дори съществуващите споразумения космосът и междупланетното пространство да не се използват за военни цели не са приети от всички страни с космически програми, а камо ли да се постигне ново споразумение, което да се обедини около антикапиталистическа програма и ценности.
Авторите на манифеста определят себе си като марксисти, но нека не забравяме, че марксизмът предполага завземане на държавата и нейното използване за изграждане на материално-техническата база, необходима за „светлото“ бъдеще. По време на предишните опити за построяване на подобна система никой не е отчитал културни и естетически съображения при изграждането на промишлени съоръжения и експлоатацията на природни ресурси. Просто на никого не му е пукало за гледката, като се е вземало решение за изграждане на огромен металургичен комбинат, преработвателен завод или обогатителна фабрика. Комини, превръщащи околността в отровена пустиня, се срещаха под път и над път. Когато решението се взема не от хората, чиито деца ще дишат отровния дим, а от бюрокрация, отдалечена на 300 километра от замърсената зона, няма и как да се получи друго. При вземане на общи решения, разглеждани в макрорамка, животът, здравето и гледката от прозореца на отделните хора са нищожни фактори пред подобряването на живота на мнозинството и приближаването към идеала на светлото бъдеще. За всеки един от нас обаче няма по-важно нещо от здравето и добруването на нас и нашите деца. Какъв смисъл има – справедливо и равнопоставено – да живеем в отровена пустиня?
Този недостатък при вземането на решения не е характерен само за провалилия се опит за изграждане на безкласово общество. Подобни грешки повтаряме и в наши дни. Под предлог, че търсим възобновяеми енергийни източници, покриваме малкото неразорана за земеделие земя със соларни панели, строим грозни вятърни турбини, произвеждащи през целия си живот по-малко енергия от изразходваната за построяването им. Всеки път, когато поставим интереса на мнозинството над този на малцинството, всъщност се завръщаме към принципите на колониализма. Една малка прослойка овластени лица поема контрол над масите и под прикритието на общото благо налага собствения си интерес над останалите.
Това ще се повтаря, отново и отново, докато решението за добиването на шистов газ не е в ръцете на пиещите отровената вода, докато дишащият отровния дим не е този, който трябва да даде разрешително за строежа на завод, и всички ние, които гледаме луната, не сме тези, които трябва да разрешат строежа върху повърхността ѝ.
Ако не искаме да гледаме новите преработвателни съоръжения на повърхността на Луната при всяко пълнолуние, не желаем да пием отрови и да ядем изкуствени храни, а искаме цялото човечество да има шанс да оцелее без принудителен геноцид над огромна маса от хора, ако искаме да стигнем сред звездите, да намерим нови светове и да ги изучим, а не да ги превърнем в отровени пустини, както сме на път да превърнем собствения си дом, то време е да си почистим къщата.
Първо трябва да оберем паяжините от собствения си мозък, да приемем, че всички сме равни – не еднакви, но еднакво важни. Да започнем да отчитаме мнението на малцинството, да взимаме решения, максимално задоволяващи цялото общество, а не отделни групи, раси, нации или икономически прослойки. Тогава полека-лека ще се появят „регулации“, които не могат да се заобиколят. Защото те ще бъдат въвеждани и защитавани от хората, които се заинтересовани, а не от тълпа бюрократи. Ще има възможност да се отчита и друго, освен максималната печалба, при вземането на решения. Ще може човечеството да изследва космоса, а не да го ограбва. Необходима е революция, социална, икономическа, политическа, но и нравствена. Регулатори и бюрократи няма да свършат нашата работа, те винаги ще обслужват елита. Време е да се захванем ние, обикновените хора, на които им пука за света около тях. •

Петър


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.