Колумбия изгуби страха си

печат

Народното въстание продължава въпреки репресиите

» » » продължава от миналия брой

Правителството обаче също натрупа опит в насилието, особено с паравоенните групировки. Започнаха да задържат, убиват, отвличат и изнасилват млади хора, но това обаче само ожесточи съпротивата по улиците.
Докато ограничителните мерки все още бяха в сила за някои колумбийски градове, държавата въведе полицейски час от 20:00 часа на 28 април в опит да осуети мобилизацията. Улицата отвърна с отпор и още в 10 часа на следващата сутрин мярката вече беше променена с оправданието, че това било необходимо, за да няма задръствания.
На 30 април – третият ден от стачката – властите за пореден път прибягнаха до държавния терор, който толкова често са използвали, за да парализират хората. Под претекста на ограничителните мерки за пандемията и общинските разпоредби полицейският произвол се развихри с пълна сила – убийства, побои, заплахи, задържания без повод, унищожаване на имущество на протестиращи и сексуално насилие.
Въпреки това на 1 май многочислеността на протестите надмина всички очаквания. Включиха се много други градове – демонстрации се проведоха в повече от 500 града по цялата страна. Заветът на нашите и техните родители от толкова тежки борби през годините винаги ще ни напомня, че когато народът е сплотен, нищо не може да го спре.
До 11 часа на 1 май, през своята платформа GRITA за сигнали за полицейско насилие правозащитната организация Temblores е получила 940 сигнала с 92 жертви на физическо насилие, 21 убити, четири жертви на сексуално насилие и 12 души, ослепени със сълзотворен газ от полицията.

Кали – столицата на съпротивата

Протестът заля улиците на Кали, хората се организираха спонтанно на основните сборни пунктове с прекрасни пъстри прояви – навсякъде имаше храна, най-различни вкусни ястия, раздавани от общите казани. Младите хора от съпротивата бяха на предната линия и на другите отбранителни линии и пунктове за помощ. Много забележителности на града бяха преименувани – Хълма на Разпятието стана Хълма на Достойнството, Търговската улица стана Улицата на Твърдостта, Моста на Хилядата дни вече е Моста на Хилядата борби, а Вратата към морето е Вратата към свободата.
Репресиите обаче продължаваха с всеки изминал ден на ожесточена съпротива, през който хората отбраняваха поне седем постоянни барикади из града. Лозунгът „Няма да забравя как хвърлих камък разгневен и държавата отвърна с шрапнел“ беше по-жив от всякога. Още от първия ден на мобилизацията хората в Кали протестираха масово и решително. На повечето сборни пунктове те бяха провокирани от силите за борба с безредиците (ESMAD) и се стигна до сблъсъци между полицията и протестиращите. Кметът Хорхе Иван Оспина прехвърли задачата за справянето с демонстрациите на специалните сили (GOES) на националната полиция.
Редица правозащитни организации съобщаваха постоянно за полицейските безчинства във всеки ден от стачката:
– 28 април. Осем души са тежко, а 50 – леко ранени от патрони със сълзотворен газ и шокови гранати, хвърлени от ESMAD. В квартал Мариано Рамос полицията прострелва в гърба 17-годишния Марсело Агредо Инчимад, който умира в болницата Вайе дел Лили. Полицията убива 13-годишния Хаисон Гарсия, който пристига мъртъв в болница Карлос Холмс Трухильо в квартал Република Израел. Шестима души са отведени в полицейски участъци и са освободени с глоби за нарушаване на полицейския час, въведен от кмета Хорхе Иван Оспина. На много видеозаписи, направени от протестиращи, се вижда как полицията използва неправомерно неогнестрелно оръжие и стреля с огнестрелно оръжие по демонстранти.
– 29 април. Полицаи убиват 23-годишния Мигел Анхел Пинто на сборния пункт Пуерто Ресистенсия. Полицията задържа 106 протестиращи в полицейски участъци, където са бити, изтезавани и са им отнети личните вещи и аудиовизуална техника. Съобщени са най-малко 31 случая на безследно изчезнали. Протестиращ е тежко ранен в окото от патрон със сълзотворен газ. 16-годишният Мишел Давид Лора, венецуелски гражданин, е обявен за безследно изчезнал. След като е арестуван заедно с майка си, той е отведен на място за временно задържане. Когато майка му пристига там, ѝ е съобщено, че синът ѝ го няма.
– 30 април. По време на протестите Едуин Вия Ескобар, търговец, и Айнер Александър Ласо Чара, пенсионер, са убити в квартал Ел Диаманте. Ховита Осорио, учителка в детска градина, е убита в квартал Търговска улица, а трима души с неизвестни имена са убити в квартал Ел Побладо в източен Кали. Случаите са записани на видео. Анхели Вивас Ретрепо е простреляна в левия крак в квартал Хулио Ринкон близо до сборен пункт Калипсо. Междувременно две жени и мъж са ранени в квартал Лас Америкас. Други 105 души са ранени от полицията. Даниела Каиседо и Хосе Куельо от правозащитната организация Исайас Сифуенте са арестувани на сборен пункт Самеко. Полицията им отнема документите, с които се идентифицират като членове на организацията. Полицията отвежда 94 души от протеста в различни участъци из града, където мнозина от тях са бити и изтезавани. Хосе Мигел Обанд, Диего Алехандро Боланьос и Джон Анер Муньос са обявени за безследно изчезнали.
– 1 май. Към момента още нямаме данните от 1 май, но голям брой протестиращи се събират на сборните пунктове в центъра на града. Полицията атакува безогледно демонстранти на Улицата на Твърдостта, Калипсо и Пуерто Ресистенсия. През нощта са атакувани най-уязвимите барикади. От целия град прииждат съобщения за въоръжени цивилни, които обстрелват кварталите около тези места. През нощта е обявено положение на „Военно съдействие“, за да се узакони милитаризирането на градовете, в които продължава мобилизацията и гражданската съпротива срещу данъчната реформа.

Оръжията на врага – военен отговор на един социален протест

Официалните източници крият истината за държавните разходи за въоръжаване. В момента Колумбия харчи около 40 трилиона песос (10,5 милиарда щатски долара) годишно за своето министерство на отбраната. Военният бюджет от край време е висок, тъй като вътрешният въоръжен конфликт продължава и ескалира от десетилетия. Въпреки усилията за започване на мирни преговори, в много райони на страната конфликтът се разраства и ожесточава. Разходите за отбрана за момента възлизат на около 11% от държавния бюджет на Колумбия, което е много за една страна със слаба икономика. Тя се нарежда на 25-о място в света по този показател, далеч над държави като Франция (3,3%), Испания (2,9%) и дори Бразилия (3,86%).
Силите за борба с безредици ESMAD са създадени като поделение на националната полиция през 1999 г., за да смазват протестите в страната. Сформирани уж като временна мярка, те вече имат 20-годишна история и стават все по-силни с всяко поредно правителство. Днес наброяват 3876 полицаи с бюджет от 490 милиарда песос (131 милиона щатски долара). През времето на своето съществуване са убили най-малко 20 цивилни граждани с „неправомерна употреба на сила“.
Днес омразното правителство на Дуке-Урибе очаква силно народно негодувание срещу описаните по-горе мерки и налива милиони в силите за сигурност. Държавата от доста време се подготвя за репресии срещу размириците. През март 2020 г., в началото на социалната и икономическа криза от COVID-19 тя купува пет бронирани машини за 8 милиарда песос (2,1 милиона долара) и оръжие и боеприпаси за 9,5 милиарда песос (2,5 милиона долара) за ESMAD. Бюджетът за 2021 г. е увеличен с още близо милиард песос. Накратко държавата отговаря на социалния протест като на война.
Въпреки всичко нито ESMAD, нито полицията не успява да спре общата стачка. Затова президентът Дуке обявява „Военно съдействие“ за градовете, където е необходимо – мярка, която разрешава армията да реагира при масови безредици и природни бедствия. Присъствието на въоръжените сили по улиците ограничава гражданските права като в обсадно положение и също така повишава опасността от военни действия срещу демонстрантите, тъй като държавата подхожда към ситуацията като на бойно поле.

Море от хора по улиците

Колумбийците се събират на всеки ъгъл и блокират всеки град. Хората излизат на улицата, за да отхвърлят данъчната реформа под лозунга „Ако не сме единни, потъваме“. Колумбия се превърна в море от хора. Бушува огромен пожар от сплотени сърца в чест на загиналите в борбата. Ние скърбим дълбоко за тях, но тяхната смърт не трябва да бъде напразна. Гласът на съпротивата ехти, подет от стотиците шествия.

Колумбия се отърси от страха. Вече няма какво да губим.
¡A PARAR PARA AVANZAR! ДА ГИ СПРЕМ, ЗА ДА ВЪРВИМ НАПРЕД!

crimethinc.com


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.