Контролът над медиите

печат

За влиянието на парите и ролята на гражданите

Повечето медийни организации в една капиталистическа система зависят от това всяка година да правят по-голям оборот от миналата. По това те не се отличават от други големи фирми, които също се намират в капана на вечния растеж, от който сякаш няма излизане. Тъй като печалбата е приоритет, е неизбежно да погледнем откъде идват приходите. Натам, откъдето идват парите, ще бъде насочено и цялото внимание на организацията, съответно ще бъдат изпълнени и дадените интереси на този „инвеститор“. „Инвеститорът“ може да има много форми, но частните медии в днешно време нямат голям избор, когато стане въпрос за такъв източник на пари. Ако масмедията няма богаташ-собственик, то тогава тя е почти напълно зависима от рекламодателите.
За медийните организации това робство не е нищо ново. Медиите от самото начало на своето съществуване са зависели от парите на рекламодателите. Никога не е било по-различно и заради това никога медиите не са работили по друг начин. През историята интересите на рекламната индустрия винаги са били по-важни от тези на читателите и зрителите, както и от моралните убеждения на самите журналисти, защото само с етика и без пари не може да се издържа една масмедия, а откакто интернетът навлезе в живота ни, ние колективно решихме, че всякакъв вид информация – включително новини, анализи, репортажи, документации – трябва да бъде безплатно достъпна за всеки гражданин. Оттогава за частните масмедии не сме нищо повече от обикновени консуматори.
Ключът за едно демократично общество, което иска достъпна информация за всеки гражданин, но също така си поставя за цел да не бъде само консуматорско, а да бъде и по-образовано и постоянно да развива собствената си демокрация, може би е в друг тип медийна организация. В една демокрация освен частни масмедии има и обществени медии. Тези обществени медии коренно противоречат на един основен принцип на капитализма – свободният пазар. Какво означава това? Изхождайки от основния капиталистически въпрос, а именно откъде идват парите, обществените медии са в състояние да избягат от тъй наречения „свободен“ пазар, защото получават по-голямата част от своите приходи от гражданите. Това може да се случи по два различни начина. При единия вариант финансовият министър на една страна определя колко данъчни/публични средства ще получат обществените медийни организации. При втория вариант гражданите пряко и без посредник плащат такса на обществените медии. Таксата обаче е определена от законодателната власт.
И при двата варианта плащането не се случва доброволно, а по закон задължително. Така и при двата варианта на публично финансиране се получават ситуации, при които въпреки че парите идват от гражданите, не техните интереси са приоритет за обществената медия, а интересите на политиците в министерския съвет и парламента. Гражданите виждат това и недоволството започва да расте. Даже в държави като Германия, Великобритания, Швейцария и Австрия, където обществените телевизии, радиостанции и вестници се следят и ползват с голямо доверие от масовото население, недоволството заради липса на граждански контрол расте. На всичкото отгоре влиянието на политическите партии и министри в ръководството на тези медийни организация достига такива нива, че много хора започват да се съмняват в безпристрастната журналистика и смъкват доверието си от тези медии. Резултатът на този процес е ситуация, при която гражданите са принудени да плащат за нещо, което се използва от политиците за техни лични цели.
Какъв може да е изходът от това положение? Как може да постигнем медийни организации, от които се нуждаем в едно демократично общество? Най-простото решение би било премахването на партийното и политическото влияние в обществените медии и заместването му с пряк контрол от страна на гражданите. Един такъв модел може да позволи на журналистите в обществените медии да самоуправляват своите медийни организации, съответно и да определят размера на собствения бюджет и как ще се разпределят средствата от него, а гражданите да имат право на вето върху този бюджет, в случай че не са съгласни какво се случва с техните пари. Това ще позволи на гражданите да имат демократичен контрол над обществените медии, въпреки че няма да разреши проблема със задължителното плащане към тези организации. Също така това все още по никакъв начин не би гарантирало, че съдържанието на тези медии ще има примерно образователен характер, а няма да се състои от жълти статии и развлекателни програми.
За да има едно общество образователна, разследваща, безпристрастна, етична и професионална журналистика, то трябва да награждава такъв вид журналистика. Без въвеждане на необходимия допълнителен стимул, очакването журналистите да бъдат с изброените качества ще бъде напразно. Доказателство за това е положението днес, където морални и съвестни журналисти съществуват, но тъй като други качества се ценят и награждават, тези журналисти много често не могат да пробият. Наградата (която може да е парична, но може да има и други измерения) за такъв вид журналистика трябва да бъде тясно свързана с ясно определени критерии. Един елементарен пример в областта на разследващата журналистика би било въвеждане на гаранция, че за всяка разкрита корупционна афера в политиката или икономиката отговорният журналист ще бъде повишен или по някакъв начин оценен.
Заедно с въвеждането на граждански контрол над масмедиите, стимулирането на качествената журналистика е първа необходимост за едно демократично общество. Това трябва да бъдат двата основни приоритета на всеки гражданин, който желае да превъзмогне капиталистическите медийни организации, монополизацията на техните парични източници и опасността масовото население да се забавлява до смърт (за което Нийл Постман ни предупреди още 1985 г.). •

Пика пика


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *