Концентричните кръгове в анархистическите организации

Идейната анархистическа организация* използва за своето вътрешно и външно функциониране онова, което наричаме „концентрични кръгове“, и то е вдъхновено от организационния модел на бакунистите. Основната причина да приемем тази логика на работа е, че в анархистическата организация е необходимо да се поддържат различни видове дейности. Тяхната комбинация подобрява нейната работа, като в същото време ѝ позволява да обединява обучени активисти с високо ниво на ангажираност към идеите и симпатизанти, които харесват теорията или практиката на организацията, но може да бъдат по-малко активни или идейни. Накратко, концентричните кръгове са призвани да разрешат важен парадокс: анархистическата организация трябва да бъде достатъчно затворена, за да има обучени, идейни и организационно обединени активисти, и достатъчно отворена, за да привлича нови активисти.
Много от проблемите, които изпитват анархистическите организации, са породени от факта, че те не функционират според логиката на концентричните кръгове и не прилагат двата горни принципа. Трябва ли хора, които казват, че са анархисти и се интересуват от работата на организацията, да бъдат в нея, дори ако не знаят стратегическата ѝ линия на развитие в подробности? Трябва ли обикновените граждани, които се интересуват от анархистическите идеи, да бъдат членове на организацията? Как се отнасяте към „либертарианците“ – в най-широкия смисъл на думата, – които не се определят като анархисти? Трябва ли те да бъдат членове на организацията? А онези, които само понякога могат да отделят време за активизъм? Има много въпроси. Други проблеми възникват, защото има съмнения относно осъществяването на социалната работа. Трябва ли една анархистическа организация да бъде представена в социалните движения? Може ли в своята социална работа да се обединява с други индивиди, групи и организации, които не са анархисти? Ако е така, какво общо имат помежду си? Как провеждаме социална работа сред хора с различни идеологически възгледи и поддържаме анархистичната си идентичност? Как гарантираме, че анархизмът няма да се размие в контакт със социалните движения? От тази гледна точка също изникват много въпроси.
Концентричните кръгове са създадени, за да осигурят възможности за всеки активист на организацията и за симпатизантите ѝ. Освен това тази концепция има за цел да улесни и засили социалната работа на анархистическата организация и в крайна сметка да създаде канал за привличане на нови активисти.
На практика логиката на концентричните кръгове е следната: идейната анархистическа организация се състои само от анархисти, които в по-голяма или по-малка степен са в състояние да разработват, разпространяват и прилагат стратегията на организацията: вътрешно, външно и в обществената си дейност. Също така, повече или по-малко, активистите трябва да могат да съдействат за развитието на стратегическата и тактическата линия на организацията, както и да могат да я изложат и прилагат. Активистите поемат вътрешните функции на организацията – независимо дали те са изпълнителни, съвещателни, или извънредни, – както и външните функции във връзка с агитационната работа.
Функциите, изпълнявани от активистите в рамките на организацията, се основават на самоуправление и федерализъм или на хоризонтални решения, където всички активисти имат еднакво право на глас и вето и където в специални случаи делегирането се извършва с императивни мандати. Функциите, изпълнявани от делегатите, трябва да бъдат много ясно дефинирани, така че те да не могат да действат от името на асоциацията, освен ако не са били упълномощени от нейните членове; те трябва да правят само това, което членовете са решили, а не да диктуват на асоциацията пътя напред (Луиджи Фабри. „Анархистическата организация.“ В: Италианският анархистически комунизъм. стр. 124). В допълнение длъжностите трябва да бъдат сменяеми, ротационни, за да се разширят възможностите на всички участници и да се избегне узурпирането на постове и функции.
Идейната анархистическа организация може да има само един кръг активисти, всички от които ще бъдат на еднакво положение/ниво, или повече от един кръг – критерият за членство ще се определя колективно. Например това може да бъде срокът, през който човекът е в организацията, или способността му да разработи тактико-стратегическата линия. Така че новобранците или онези, които имат по-малко възможности да действат в организационното ядро, могат да бъдат във външния (по-далечен) кръг, а по-опитните активисти с по-големи способности за прилагане на стратегията на организацията ще бъдат във вътрешния (по-тесен) кръг.
Това не е йерархия между кръговете, защото идеята е „колкото по-дълбоко“ или по-близо са активистите, толкова по-добре те могат да формулират, разбират, възпроизвеждат и прилагат стратегията на организацията. Колкото „по-дълбоко“ са активистите, толкова по-идейни и активни са. Колкото повече активистът дава на организацията, толкова повече тя изисква от него. Активистите избират нивото си на идейност и приемат или не приемат да участват в дискусии въз основа на своя избор. И така, колкото по-идейни са активистите, толкова повече те взимат решения. Колкото по-малко са – толкова по-малко ще решават.
Това не означава, че мнението на по-идейните участници има повече тежест. Това означава, че те участват в органи за вземане на решения. Например тези, които са по-идейни, имат право на глас и вето на Конгреси, които определят стратегическата линия на организацията; по-малко идейните не участват в конгреси или участват като наблюдатели. Те участват в месечните събрания, на които се решават локалните тактически и практически въпроси в рамките на стратегията.
По този начин в рамките на идейната анархистическа организация можем да имаме един или повече кръгове, които винаги се определят от идейното ниво на активистите. Ако има повече от един кръг, това трябва да бъде известно на всички и критерият за промяна на кръга трябва да бъде достъпен за всички активисти. Така активистите ще могат да избират в кой кръг искат да бъдат. (Този принцип се осъществява трудно в конспиративните групи.)
Следващият, външен и най-отдалечен от ядрото на организацията кръг вече не е част от нея, но е от основно значение: той отразява броя на поддръжниците. Тази част или кръг се стреми да групира всички хора, които са идейно близки до анархистическата организация. Поддръжниците са отговорни за подпомагането на организацията в практическата ѝ работа – издаване на брошури, периодични издания или книги; разпространение на агитационни материали; помощ при разработването на теоретични въпроси или контекстуален анализ; организиране на практическите дейности и социалната работа: социални дейности, подпомагане на академичната работа, логистиката, организационната работа и др. В тази подкрепа хората, близки до анархистическата организация и нейната работа, контактуват с други активисти, могат да задълбочат познанията си за идейната линия на организацията, по-добре да научат за нейните дейности и да задълбочат познанията си за анархизма и т. н.
По този начин този тип подкрепа играе важна роля за подпомагане на анархистическата организация в нейната дейност на практика, привличане на хора, проявили интерес към нея. Това сближаване има далечна цел: някои от тези симпатизанти ще станат активисти на организацията.
Идейната анархистическа организация се стреми да събере възможно най-много привърженици и чрез практическа работа да идентифицира заинтересованите да се присъединят към организацията и да проучи съответните характеристики за членство. Предложение за присъединяването към организацията може да бъде инициатива както на активисти, така и на поддръжници. Въпреки че всеки активист избира своето ниво на ангажиране в организацията и своето място в нея, целта на анархистическата организация е винаги да има най-голям брой от най-идейните активисти в по-вътрешните кръгове.
Ще приведем пример: да речем, че една организация реши да работи с две вътрешни нива на доверие – или с два кръга. Активистите, като новодошли, са приети на ниво „новобранци“. Когато останат там 6 месеца и станат подготвени и идейно, те преминават към нивото на „съратници“. Нека си представим сега, че тази организация реши да създаде кръг от симпатизанти. Целта на организацията е да събере възможно най-много симпатизанти, да ги прехвърли на ниво новобранци и след нови шест месеца, след подготовката им – да преминат до нивото на „съратници“. Илюстрираме как това може да работи на практика.

Целта е потокът, показан със сивата стрелка, преминаваща от С към A и от A към Б. Тези, които се интересуват, могат да се движат в този поток, а тези, които не са заинтересувани – остават там, където се чувстват по-добре. Например, ако човек иска да оказва подкрепа само от време на време, той може да иска винаги да остане в кръга на С. Резултатът е, че желанията на всички хора да помагат на движението ще бъдат удовлетворени от организацията. Това е така, не защото човек има малко време или защото предпочита да помага, когато помощта не е нужна, а защото в рамките на идейната анархистическа организация трябва да има място за всички, които искат да участват. Критерият за подбор, който никога не се проваля, са успехите. Способността и ефективността на активистите по същество е мярка за ентусиазма и усърдието, с които те ще изпълнят своите задачи. (Хуан Мечосо. Acción Directa Anarquista. p. 199.)
Логиката на концентричните кръгове изисква всеки активист и организация като цяло да имат ясно определени права и отговорности за всяко ниво на идейност. Това е необходимо, за да няма хора, вземащи решения, които няма да спазват. Например един симпатизант, който посещава мероприятия веднъж месечно и от време на време прави своя принос, не може да взема решения относно правилата и мероприятията, които трябва да се спазват или провеждат ежедневно, както и да решава нещо повече за другите активисти, отколкото за себе си.
Това е много често срещана практика в либертарните групи, когато хора с нередовен принос вземат решения по въпроси, които се следват и в крайна сметка се изпълняват от по-постоянните членове. За активистите, които се проявяват от време на време, е много лесно например да установят стратегическата линия на организацията, защото не те ще я следват през по-голямата част от времето. Това са непропорционални форми на вземане на решения, при които в крайна сметка някои вземат решения, а други ги следват. В модела на концентричните кръгове се стремим към система от права и задължения, в която всеки взема решения, които може и трябва да следва. По този начин е напълно нормално за симпатизантите да решават само онези въпроси, в които те участват. Нормално е и активистите да решават само това, което ще следват. Така че ние взимаме решения и поемаме съответните задължения към тях и това предполага, че в организацията има ясен критерий за влизане в нея, който определя добре кой участва в нея и кой не и на какво ниво на идейност се намират активистите.
Важен критерий за влизане е това, че всички активисти в организацията трябва да се съгласят със стратегическата линия. За това една анархистическа организация трябва да има теоретични материали, изразяващи тази линия – по-малко подробни за тези, които все още не са членове на организацията, и по-подробни за тези, които са. Когато някой се интересува от работата на организацията и проявява интерес към сближаване с нея, трябва да го накараме да се заинтересува и да стане привърженик на активиста. И в двата случая привърженикът трябва да получава постоянни инструкции от анархистическата организация, която му предоставя теоретични материали, уточняващи нейната стратегическа линия. Един или повече активисти, които са добре запознати с тази линия, ще обсъдят с него съмненията му и ще ги изяснят.
След като се осигури съгласието на привърженика със стратегическата линия на организацията и съгласието на двете страни, активистът се присъединява към организацията. Много е важно през изпитателния период всеки нов активист да получава инструкции от по-опитни другари, които да го насочват и подготвят за работа. Във всеки случай анархистическата организация трябва винаги да се занимава с обучението и с ръководството на привърженици и активисти, така че да им позволи да променят нивото на своята ангажираност, ако решат да го направят.
Същата логика на концентричните кръгове се прилага и в социалната работа. Чрез нея анархистическата организация ще започне да извършва социалната работа по най-подходящия и ефективен начин. Както вече видяхме, анархистическата организация е вътрешно разделена на слоеве за практически дейности. Има организации, които предпочитат да установят пряка връзка със социалните движения, и такива, които предпочитат да се представят чрез посредническа социална организация, която можем да наречем група по направление. Участието в групите по направление предполага приемането на набор от идеи, които могат да се споделят от другари с различна идеологическа насоченост, но които са съгласни с необходимите изключения (за реформистите например), ако се стремят към минимално ниво на оперативна съгласуваност. (…) Групите по направление, които се координират помежду си и са се утвърдили сред най-активните хора (…), са от по-високо ниво [от нивото на масите]. (Пак там. стр. 190, 192.)
Групите по направление се намират между социалните движения и идейната анархистическа организация, обединяват активисти с различни идеологии, които имат близки гледни точки по конкретни практически въпроси. Както вече подчертахме, съществуват организации, които предпочитат директно да се представят в социалните движения, без да имат нужда от групи по направление, и други, които предпочитат да се представят чрез тях. И в двата случая има отрицателни и положителни страни и всяка организация трябва да определи най-добрия начин на действие. Тъй като възгледите, които поддържаме в социалните движения, са повече практични, отколкото теоретични, може би е интересно да се работи с групи по направление, включващи хора, които са съгласни с някои или с всички позиции, които поддържаме в социалните движения (сила, класов подход, автономия, решителност, преки действия, революционна перспектива и пряка демокрация) и които ще ни помогнат да увеличим социалните сили в защита на тези позиции. По същия начин, както на схемата по-горе, идеята е конкретната анархистическа организация да се стреми да се интегрира в това междинно ниво (на групи по направление) и да се представя чрез него, докато провежда своята работа в социалните движения в търсене на социална интеграция. Отново ще илюстрираме как става това на практика.

Имаме два потока. Първият е влиянието на КАО – стреми се към ГН и оттам – към СД. Да разгледаме няколко практически примера. Анархистическа организация, която е решила да действа в синдиката, може да формира групи по направления с други активисти от синдикалното движение, които застават зад конкретни призиви (революционна перспектива, пряко действие и пр.), и в тези направления може да повлияе на синдикалното движение или синдиката, в който работи. В друг вариант анархистическата организация може да избере да работи с движението на обезземлените и да обедини хора, които застават на същите позиции (автономия, пряка демокрация и пр.) в социалното движение, в съответните групи по направления. С помощта на тези групи по направления конкретната анархистическа организация въздейства вътре върху движението на обезземлените и следователно се стреми да влияе върху него.
Тази форма на организация решава един от най-често срещаните проблеми на активизма. Познаваме много доказани активисти, революционери, които се застъпват за самоуправление, автономия, демокрация за масите, пряка демокрация и пр., с които обаче не си взаимодействаме, защото не са анархисти. Тези активисти могат да работят с анархисти в групите по направления и заедно да защитават своите позиции в социалните движения.
Втората стрелка в схемата показва посоката на потока от активисти. Тоест в тази схема целта е да се привлекат хората от социалните движения, които имат обща практика с анархистите в групите по направления, и оттам да се приближат до анархистическата организация онези, които имат идейни сходства с анархистите. По същия начин, както в предишната схема, ако активистът на практика е много близък до анархистите, но не е анархист, той трябва да бъде член на група по направление и да участва в социалната работа. Ако е идейно близък, тогава той може да се сближи с организацията или дори да се присъедини към нея.
Целта на анархистическата организация не е да превърне всички активни хора в анархисти, а да се научи как да работи с всеки един от тези активни хора по най-подходящия начин. Докато съществуват общи интереси, активистите могат да променят мястото си в кръгове (от социални движения към групи по направление или от тях към анархистическата организация). Без тези общи интереси всяка група действа там, където смята, че е най-подходящо. •

Превод от руски
revbel.org
Авторите на текста са от Федерацията на анархистите в Рио де Жанейро по брошура, издадена от Анархокомунистическия фронт на Забалаза (Южна Африка)

БЕЛЕЖКИ:

* Идейната анархистическа организация – според Федерацията на анархистите в Рио де Жанейро – е от стратегическо значение. Анархистическото движение е представено от масови организации (социални движения) и от конкретни анархистически организации. Последните включват само анархисти с ясно определени цели, обединени, за да работят заедно и да ги постигат. Като цяло концепцията е доста близка до платформизма. Повече подробности можете да намерите в Социален анархизъм и организация. Federação Anarquista do Rio de Janeiro – FARJ.