КОРОНАВИРУСЪТ И РЕВОЛЮЦИЯТА

Най-измамното клише за коронавируса вече стана твърдението, че той заплашва еднакво всички хора. Това обаче далече не е така нито от медицинска гледна точка, нито от икономическа, социална или психологическа. Всъщност COVID-19 засилва старите проблеми с неравенството навсякъде, където те съществуват. В крайна сметка това ще доведе до социални катаклизми, които могат да прераснат в безредици и революция, съобщава Bloomberg. Изданието пише, че бунтовете зачестяват по целия свят, още преди SARS-CoV-2 да се появи. Според някои оценки, от 2017 г. насам е имало около 100 големи протеста срещу правителствата: от „жълтите жилетки“ в богата Франция до демонстрациите срещу диктаторите в бедни страни като Судан и Боливия. 20-тина от тези протести водят до сваляне на властта, няколко са брутално смазани, а останалите продължават да тлеят до следващия голям пожар.
В краткосрочна перспектива COVID-19 спря всички форми на неподчинение, тъй като и демократичните, и авторитарните правителства поставиха под карантина своето население, като му забраниха да се събира на улиците или в групи. Зад затворените врати на карантинираните домове обаче, на местата, където се раздава храна на бедните, в затворите, в гетата и бежанските лагери, където хората са гладни, болни и разтревожени, трагедията се беше разразила преди пандемията. Така или иначе, това налягане ще предизвика експлозия. Коронавирусът създаде своего рода „лупа“ за неравенствата между страните и вътре в тях. В Съединените щати някои много богати хора се „самоизолираха“ в своите имения или на разкошните си яхти. Магнат от Холивуд побърза да изтрие снимките на яхтата си за 590 милиона долара от страницата си в Instagram след публично възмущение. Онези, които печелят достатъчно за добър живот, също могат да се чувстват сигурни, като работят от къщи чрез Zoom или Slack. Много други американци обаче нямат такъв избор. Колкото по-малко пари имате, толкова по-малка е вероятността да работите дистанционно. Без здравно осигуряване и спестявания тези непостоянно заети работници са принудени да се вкопчват в непълното работно време или в неквалифицираната работа, ако им е провървяло да я намерят, за да свържат двата края. Така те рискуват да се заразят и да отнесат вируса у дома, на семействата си, които, както всички бедни хора навсякъде, сега има много по-голяма вероятност да се разболеят и да бъдат по-малко способни да преминат през сложните лабиринти на здравните системи – пише изданието.
Така в САЩ коронавирусът бързо напредва през тесните, тревожни и мрачни райони. На първо място, той убива непропорционално афроамериканците. Дори в страни без история на продължителна расова сегрегация вирусът предпочита „определени пощенски кодове“ (квартали). Това се „случва“, защото множество фактори формират от всеки регион отделно социологическо и епидемиологично „блюдо на Петри“ (за посявка на бактерии). Сред тези фактори са средният доход, образованието, гъстотата на населението, хранителните навици (и възможности), динамиката на домашното насилие и жилищната площ. В еврозоната например семействата с високи доходи имат средно два пъти повече жизнено пространство от тези, които са на дъното на скалата: 72 квадратни метра срещу 38. Разликите между страните са още по-големи. Дискусии дали да носите маска, или не, никой не води. Защото маски няма. Честото миене на ръцете е добър съвет, но само ако има течаща вода.
Така е навсякъде, където се появи SARS-CoV-2. Международната организация на труда предупреждава, че коронавирусът ще унищожи 95 милиона работни места по целия свят и ще намали рязко доходите на 1,25 милиарда души. Повечето от тях вече са бедни. Те страдат, а старите им проблеми се влошават още повече: от алкохолизъм и злоупотреба с наркотици до домашно насилие и тормоз на децата. По този начин цялото население става травмирано, вероятно необратимо.
В такъв контекст би било много наивно да се очаква, че след края на тази извънредна ситуация всяка отделна страна или целият свят ще могат да се върнат към стария ред. Яростта и огорчението ще намерят нов израз. Ранни вестители на това станаха бразилците, които блъскаха тенджери и тигани в прозорците на апартаментите си, за да изразят протестите си срещу правителството, или ливанските бунтове в препълнените тюрми.

Превод от френски
Статията е от сборника Un virus très politique (Един твърде политизиран вирус)


print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *