Леви, десни, раз-два-три!

печат

Два принципа на сътрудничество

Човечеството съществува благодарение на сътрудничеството между хората. Ако не си сътрудничехме съзнателно, щяхме да приличаме на глутница вълци или стадо овце, но нямаше да бъдем хора.
Само че сътрудничеството, най-общо казано, може да се случва по два начина. Единият е на подчинението, при който едни хора властват над останалите и ги организират за обща дейност. Другият е на сдружаването, при който хората се договарят при равни условия за общата си работа. Анархистите отхвърлят първия начин като вреден и утвърждават втория, като отиват дори по-далеч – според тях естественото неравенство във възможностите на хората не бива да пречи на равенството в договарянето, защото сътрудничеството трябва да се случва според принципите на солидарността и взаимопомощта.
Анархизмът е философия, но и дело. Анархистите отричат властта, борят се срещу нея, но и живеят сред хора, които вярват, че властта по един или друг начин може да бъде оправдана. За разлика от различните видове фашисти, които признават правото на съществуване единствено на своите съмишленици, анархистите приемат моралното право на останалите хора да се доверяват на властта. Приемат и възможността за сътрудничество с такива хора.

Лeви и десни потисници

Има много неща, които сближават анархистите с хората, вярващи в принципа на властта. По-голямата част от нравствеността на анархистите се приема от мнозина по света. Днес всеки се кълне в свободата, дори онези, които най-брутално я потъпкват. Всеки твърди, че хората са равни, дори когато е готов да ги прати в затвора за кражба на хляб. Прието е да се казва, че хората, които защитават равенството, в по-голяма или по-малка степен са по-“леви“ от останалите. Често се случва анархистите, като защитници на най-пълното равенство сред хората, да намират сътрудници сред „левите“ и да бъдат поставяни „в най-лявата част от политическия спектър“.
Тук обаче ще заявим кратко и ясно – това е сериозна грешка. Опитите да бъдат позиционирани анархистите в някакъв „политически компас“, подобно на играчите в борбата за власт, са неадекватни. От гледна точка на анархизма политическата координатна система е едноизмерна, при това само с две стойности: „за“ и „против“ властта. Равенството и свободата са неразривно свързани. Не можем да говорим за равенство, ако едни хора решават вместо други.

Един въпрос, различни отговори

Разбира се, един политолог, антрополог, философ или обикновен политик може да си разпъва колкото иска политически измерения. Освен да дели хората на защитници и противници на властта, може да ги дели например на либерали и консерватори, примитивисти и прогресисти, фашисти и социалисти и др. Може да задава безброй въпроси – какво мислите за плоския данък, ще посетите ли гей-прайда, ще си сложите ли ваксина? За нас обаче основният въпрос е как да си сътрудничат хората – дали чрез властта, или въпреки нея.
Този принцип лесно може да ни даде различен отговор на един и същ въпрос в зависимост от конкретната ситуация. Един анархист може да реши да участва в акция в защита на хомосексуалните, ако се случва въпреки властта, но да отхвърли гей-прайда, когато е осъществен от правителствени организации. Затова можем да оставим политолозите да лепят на хората каквито си искат етикети, да им задават каквито си искат въпроси, но не можем да използваме етикетите за „ляво“ и „дясно“, за да определим доколко близо стои определен човек до анархизма.

Поуките от историята

Откакто съществува организираното анархистко движение, деленето на хората на „леви“ и „десни“ не е било от полза за него. Традиционно политолозите ни нареждат в „крайното ляво“ и очакват да си сътрудничим с „левите“ и да воюваме с „десните“. Привържениците на Франко, Хитлер или Тачър например обаче станаха врагове на анархистите, не защото са „десни“, а защото защитаваха привилегированите класи. Също такива – дори често по-опасни – врагове бяха и привържениците на Ленин и Сталин, въпреки че се обявяваха за безкрайно „леви“. Опитите за сътрудничество с „леви“ организации, като се започне от Първия интернационал, мине се през махновщината и CNT, и се стигне до Рожава и Окупирай Уолстрийт, обикновено завършват печално, ако не трагично за анархистите. Ако някъде сътрудничеството с „левите“ е било успешно, то е само доколкото идеите на двете страни наистина са близки, доколкото „левите“ не опитват да налагат партийната си линия на думите и делата на анархистите. Нещо повече, неведнъж, когато „левите“ са достигали висини в терора срещу политическите си противници, на анархистите се е налагало да потърсят помощ от „десни“ защитници на свободата.

Поуките за настоящето

Затова, когато търсим сътрудничество с някого, по-добре да не го питаме дали е „ляв“, или „десен“, а да гледаме дали неговите идеи съвпадат с нашите, поне по отношение на определено общо дело. Политическият ефир е изпълнен с лицемерна загриженост. Либералите се тръшкат от грижа за малцинствата, консерваторите – за мнозинството. Лесно можем да се наредим до всеки от тях,… докато не си припомним, че искат да наложат идеите си чрез закон и репресия. Няма значение с какво ще бъде оправдан законът – дали с нуждите на мнозинство гладни, или с изключителността на малцинство специални хора, – ние знаем, че той ще служи единствено на управляващата банда и нямаме работа със слугите му.
Още по-малко работа имаме с онези, които искат да превърнат собствения си произвол в закон, да използват безликото име на „народа“ като оправдание за безотговорната си власт. Параванът на буржоазната законност е сравнително кратък в историята на властта, която винаги се е стремяла към абсолютизъм, разбира се, „в името на народа/бога/отечеството“. Кълновете на такава абсолютна власт лесно никнат в раните на загиващия световен капитализъм – Ислямска държава е само един пример. Ако ги делим на „леви“ и „десни“, само ще помогнем на някой отровен бурен да избуи сред останките от българския народ. Вместо това, нека стоим твърдо на принципите на безвластието и да помагаме на цветята на солидарността да израстат от него. •

Златко


 

1 коментар

  • nihilismo o muerte

    На мен също ми се струва че повече хора могат да се привлекат към обща идея за човешко отношение и взаимодействие между хората , вместо идеологическо или политическо , ако анархизма не се нагърбва(и се очисти) с политически товари които вече отблъскват.Особено младите могат да видят в него това което липсва в днешната култура и живот , но засега те компенсират с наркотици , депресии и разврат…
    Което може да е забавно
    но за кратко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *