Легендата за „великия съветски народ“ – доносник – и за КГБ – неговият пастир

печат

Всички ние излязохме изпод сталинския шинел, така както голямата руска литература излезе изпод „Шинел“ на Гогол.
Делягин

В навечерието на революцията доносничеството процъфтява, както никога дотогава. Файтонджията, портиерите, момичетата от публичните домове, дори „порядъчните“ хора  – всички се надпреварват да сътрудничат с царската полиция и да ѝ доносничат. Преди революцията в Русия само професионалните полицейски шпиони и доносници са около четиридесет хиляди. Това е огромна цифра за онова време. Парадоксалното е, че те са значително повече от всички революционери, за които четиридесетте хиляди трябва да слухтят и следят.
Самата императрица Екатерина Велика не се гнуси да отваря и чете писмата на поданиците. Самодоволно тя признава: Любопитно ми е какво Новиков пише на Радишчев или обратно.
Да, това е простата, доверчива, открита, любвеобилна и щедра руска душа! И ти, страна на предатели, на доносници и шпиони!
Дори в непосредственото обкръжение на Ленин е пълно с информатори. През 1912 година, на VI Общоруска конференция на РСДРП (болшевики) в Прага, в атмосферата на най-дълбока конспирация Ленин провежда своята партийна конференция и сред избраните 28 най-верни и проверени участници четирима са доносници. Директорът на полицейското управление, вече в изгнание, казва, че е знаел всяка стъпка, всяка дума на Ленин до най-малките подробности.
Вашият Ленин – великият и мъдрият ваш вожд – и той е бил под лупата на агентите, благодарение на своите „съратници“!
Вече в изгнание, сътрудниците на Охранката си припомнят за своите агенти-информатори Луначарски и Каменев. Старите болшевики сподавено ръмжат, че и Сталин известно време изглежда е бил информатор. Инкриминиращите го документи са предадени по едно време на Хрушчов. Той обаче, казват те, забранил да бъдат публикувани: Това е невъзможно. Ще излезе, че в продължение на 30 години страната ни е била ръководена от агент на царската тайна полиция.
През февруари 1917 г. какво прави възмутеният народ най-напред? Втурва се да унищожава списъците на полицейските информатори! Православният народ – богоносец, рогоносец и предател – внезапно събуден, решава да унищожи компроматите за себе си! Знае, че много човешко месо са изяли обладаните от бесовете негови свини! Още през февруари 1917 година, когато за миг свободата проблясва над Русия, „свободният народ“ започва да доносничи един за друг на новото правителство: за да погуби другите, да оправдае себе си, да се очисти от калта и да се превъзнася в очите на новите властници! По-късно, когато на свой ред болшевиките идват на власт, те окончателно изземат и унищожават списъците с доносниците.
Един от лидерите на Трудовата партия оставя поучителна скица за нравите на свободните руски хора през лето 1917-о: Бяхме изтормозени от доносници. Стоиш в тълпата, а някой те дърпа настрани и шепне, че еди-кой си поп изнесъл контрареволюционна проповед. Друг самоволно връчва списък на домове, в които имало спекулантски запаси. Трети многозначително пъха в ръцете ти хартия, в която пише, че… Понякога, когато се връщах през нощта у дома, вадех от джобовете си цели пакети с такива доноси.
Кой подбуждаше тези хора да доносничат? Бяха ли дошли на този свят от родители потомствени доносници, или животът ги беше направил такива? Та и легендата за покръстването на Киевска Рус: всички съгласни – в речна водица, а несъгласните – в собствената им кръвчица.
Из спомените на Троцки: Информатори идваха при нас от всички посоки, идваха войници, офицери, социалистически юнкери, работници, слуги, съпруги на дребни чиновници, портиери. Някои даваха сериозни и ценни сведения.
Менжински: Вземете мерки за насаждане на осведомители навсякъде във фабрики, заводи, центрове на губернии, совхози, кооперации, лесничейства, наказателни отряди, села – НАВСЯКЪДЕ!
Тайният отдел на ЧК предлага да се увеличи максимално неговият агентурно-информационен апарат
 – болшевиките така идват на власт и така решават да я запазят!
Павлик Морозов: дете-предател, дете-герой – прототип на зверче: Павлик не пощадява никого: баща му попада пред зорките му очи – Павлик го предава, дядо му попада – Павлик го предава. Павлик е отгледан и възпитан от пионерската организация.
Пионерская правда брой след брой публикува доноси на деца за възрастни – за родители и учители. С въодушевление разказва за последователите на доблестния млад информатор. При доноса на един от тях двамата му родители са арестувани. Съпругата е осъдена на 10 години в лагерите, а съпругът ѝ – разстрелян. За този свой „сигнал“ Митя получава подаръци – поименен часовник, пионерски костюм и годишен абонамент за местния вестник Ленински внучета.
Читатели, деца и възрастни, заливат редакцията с писма, в които се възхищават и поздравяват героя. Обикновените хора в по-голямата си част искрено почитат доносниците като свои герои и при случай самите те не биха имали нищо против да доносничат.

Подбудите за „шпионството“

  1. Страх. Доносничат с надеждата да защитят себе си и близките си, вярват, че сътрудничеството им с КГБ ще бъде гаранция за неприкосновеност.
  2. Идеологически. Пропагандната преса налива в съзнанието на мнозинството съветски хора, че „донесението“ е справедлива кауза.
  3. Компрометиращи доказателства. Смята се, че до 70 процента от агентите на КГБ са вербувани на тази основа. Най-често резидентите са помагали на потенциалния информатор да избегне наказание за престъпленията си и по този начин, в замяна, той сам започвал да окачва хора със своята кука на агент.
  4. Заплаха за разправа с близките на вербувания.
  5. Лична враждебност. Уреждането на сметките с неугодни хора с помощта на донос е от лесно по-лесно. Така се решават всякакви проблеми – лични, битови или служебни. Има случаи на „донесения“ за съседа заради освобождаване и „усвояване“ на стаята му в общата комунална квартира.
  6. Материална облага. Този мотив се среща рядко. В СССР се смята, че помощта за куките от КГБ е граждански дълг. Ако са им плащали, то е било крайно малко. Понякога са се покривали сумите, изразходвани за оперативни разходи. Имало е подаръци: за успешно „донесение“ са давали бурканче с разтворимо кафе за 6 рубли за празника или радиоприемник Спидола.
  7. Повишение. Органите са помагали на доносниците си в служебното им „израстване“ или за получаването на разрешение да пътуват в чужбина.

Още през 1935 г. вече има пирамида от такива „наградени“ агенти, достигаща милион души!
Игнатиев, който по едно време става министър на МГБ (Министерството на държавната сигурност – едно от множеството преобразувания на КГБ), дава друга цифра – около десет милиона информатори, както платени, така и „доносничили по зова на сърцето“.
Хрушчов, разобличавайки дейността на Берия, заявява, че всеки пети е секретен информатор, доносник, шпионин.
Казват: за другаря е постъпил сигнал. Щом става известно, че за някого се планира повишение или – не дай Боже – пътуване в чужбина, за него веднага потичат доноси от колегите му – наследената от предците завист покой не дава! Неумиращият червей и неугасващият пожар продължават да гризат и изгарят живите им потомци!
Черненко казва: Партията има армия от доброволни информатори. Ние имаме пълна картина за всеки, за всички.
За другаря в органите е постъпил сигнал от гражданите! означава, че някой „приятел“ го е „наклепал“ пред куките, а казват, че в Съветско време човек за човека е приятел, другар и брат!
Микрофоните се инсталират тайно в апартамента ви, докато сте на работа или на гости. Обикновено за това е необходимо да се пробие специално някоя стена, а след това да се събере бетонният прах, което създава проблеми. Затова от един момент нататък, в бетонните конструкции, от които са сглобени стените и таванът, започват да оставят незапълнени места специално за целта. Бетонните конструкции се произвеждат на конвейер, подслушването – също.
Юрий Нагибин пише: Навред и наоколо има щастливи хора. Винаги имат много водка, имат достатъчно хляб и картофи. Отиват да избират, могат да изпратят жалба до вестника или донос до където трябва. Изобилие от права! Те наистина са щастливи!
В епохата на пазарната демокрация, на реда за подслушване е посветена специална заповед на министъра на съобщенията от 31 януари 1996 г. В нея черно на бяло пише, че за подслушвателните системи, които се инсталират в телефонните станции за даден наблюдаван абонат от всяка телефонна мрежа, трябва да се получи от прокуратурата една от следните категории разрешения за контрол… – следва изброяване.
След победата на Елцин, когато същият министър става шеф на КГБ, той бързо попарва надеждите. По неговите думи: Разсекретяване на архивите на агентите? – Само през трупа ми! И толкоз. Тогава Сергей Степашин заявява на всеослушание: Агентура имаше, има и ще има!
И като за капак, народе, за n-ти път избираш малкия подполковник от КГБ за свой пастир, заедно с целия му чекистки антураж.
Нито един човек в цялата огромна страна не вдигна глас, не се възмути, не протестира. Защо да се възмущаваме, къде живеем? С този народ и в тази страна това винаги е било така.
Имаше хора, които се възмущаваха, но кой чу техните гласове? Тогава ти, човече, се престори на глух и сляп: само пастири с песове си заслужил!
Арестувани, изтезавани до смърт, изгнили в лагерите, разстреляни – милиони от най-добрите ти синове ги няма: кои бяха всички те? Бяха честни хора: опозиционери, революционери, „еретици“, „опортюнисти“, „уклонисти“, анархисти, „разколници“ и т. н.!
Доносът беше традиционният и единствен инструмент за влияние върху политическата реалност. С други думи, в руските условия доносничеството е форма на участие в политическия живот.
Колективната отговорност, народе – богоносец и рогоносец, – е твоя! И за злодеянията на твоите властници, и за положението в твоята страна, и за собствената ти духовна, морална и материална мизерия си си виновен само ти и безграничното ти волско търпение! Докога?

Стенка Разин


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *