Лявото решение на днешната криза

печат
Здравейте, А.
Преди да продължим с Капитала и Труда, с принадената стойност и печалбите, стоките и парите, с днешният свят и бъдещето на капитализма, с теорията и с Маркс, комуто световната буржоазия би трябвало да издигне златен паметник в лондонското гробище Хайгейт, защото с двата изтърсака на своята доктрина – социалдемокрацията и болшевизмът – той удължи живота ѝ с един век, преди всичко това е време да направим рекапитулация за коронавируса.
Вие пишете:
Коронавирус безспорно има, но той по никакъв начин не е „гигантски“, даже по-скоро е скромен. Смъртността не се е покачила и с десети от процента. В Швеция практически не се вземат драстични мерки, а картината не е по-различна от тази в съседните ѝ страни, където такива се вземат.
Жертвите и заболелите в сравнение с предишни (и скорошни!) грипни епидемии са в пъти и пъти по-малко. И т. н., и т. н., все доводи, които (1) са безспорни, очевидни и (2) напълно се игнорират, не се чуват, не се вземат дори за обмисляне…

Да се обърнем към данните от текущата статистика за коронавируса на 10.07.2020 г.:
На 10.07.2020 в Швеция са регистрирани 74 333 случая на заразени от коронавируса. Това е 0,60% от общия брой на заразените в света. До този ден в Швеция са умрели 5500 души, а смъртността е 7,40%. Напълно са се излекували 4971 души, което е 6,69% от заболелите. Швеция заема 25 място в „рейтинга“ по броя на заразените в света.
На 10.07.2020 г. в Норвегия са регистрирани 8965 случая на заразени от COVID-19 или 0,07% от общия брой на заразените в света. Умрели са 252 души, смъртността е 2,81%. Излекуваните са 8138 души или 90,78% от болните. Норвегия заема 74 място в рейтинга по заразени в света.
На 10.07.2020 г. в Дания заразените са 12 916 души или 0,10% от общия брой в света. Умрелите са 609, смъртността е 4,72%, излекуваните са 12045 или 93,26% от всички заразени. Дания е на 66 място по рейтинг в света.
Само за сравнение, на 10.07.2020 г. в България са регистрирани 6672 случая на заразени от COVID-19. Това е 0,05% от общия брой на заразените, тоест процентно те са 12 пъти по-малко, отколкото в Швеция (засега!).
Умрелите са 262 души, смъртността е 3,93%. Излекуваните са 3229 или 48,40%. България е на 82 място по рейтинг в света.
На 10 юли общото число на заразените с коронавирус в света е 12 393 488. С летален изход са завършили 557 491, излекувани са 7 224 882 души, смъртността е 4,5%.
Такова е положението и такива са резултатите от „лявата“ и „дясната“ здравна политика в тези страни и в света. Както можем да видим, картината е и ще става все по-различна и навярно зловеща. Линията не е експоненциална, но е възходяща, като за 6 месеца от януари броят на ежедневно заразяваните в света е преминал от 200 души на 200 хиляди или се е увеличил хилядократно. Ако това „темпо“ се запази, през януари 2021 година броят на заразените би трябвало да бъде 200 милиона…
При 4,5% смъртност сметките за умрелите дават следните резултати:
При 200 милиона ще имаме 9 милиона трупа, но при 60% заразени, което е пет милиарда от световното население, броят на отпътувалите в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка, ще възлезе на 5 по 45 милиона = 225 милиона души, без да се отчита „прирастът“, показан от издигащите се като кобри криви на заразността и смъртността и без да вземаме под внимание тоталното задръстване на и без това мизерстващата здравна система на капитализма.
Какво може да очакваме при осъществяването на подобна прогноза? За кой сценарий вероятността да се сбъдне е най-голяма?
За да намерим приблизителен отговор, ще припомня отново някои от елементите на една незавършена теория на социалната революция от „пето поколение“:
Всяка система – казва нобеловият лауреат по химия за 1977 година Иля Пригожин – (и капиталистическата в това число ще добавим ние) се състои от вътрешни подсистеми. Те вибрират, осцилират, стават обект на по-бавни или по-бързи, но непрекъснати промени или се намират в състояние на постоянни флуктуации. Когато една от тези флуктуации, които преминават през системата или през някоя от нейните подсистеми, достигне достатъчно голяма амплитуда, цялата структура рухва. (Флуктуацията е термин, характеризиращ всяко случайно колебание или периодично изменение. В квантовата механика това са случайни отклонения от средната стойност на физическите величини, които характеризират системите с голям брой частици.) Често няколко флуктуации, засягащи различни подсистеми, интерферират и се усилват взаимно, преди да се стигне до промяна или разтърсване на системата. Освен това, всяка система е потопена в известна външна среда. Последната също е източник на флуктуации. Една по-важна външна флуктуация може да съвпадне с обединението на няколко вътрешни, което прави системата още по-уязвима за трансформации или за революционни промени.
При определени условия разпадането на една система/структура, провокирано от една или няколко флуктуации, довежда до формирането на нова, по-сложна структура, която, за да поддържа съществуванието си, изисква по-голяма енергия.
Пригожин нарича тази нова структура structure dissipative, което означава нещо като самоорганизираща се структура, произлязла от хаоса. (От Библията е известно, че и господ е използвал хаоса, като първична „суровина“ при „сътворението на света в течение на шест дни“.)
Когато една система – продължава Пригожин, – вследствие бавните, но непрекъснати изменения, флуктуации и асинхронни осцилации на подсистемите си е доведена до дестабилизация и загуба на равновесие, тя става свръхчувствителна за действието на вътрешни и външни сили, безпомощни до този момент в опитите си да я променят или разрушат. Действието на тези сили, подготвяно от цялото предшестващо развитие, и мащабът на неговите резултати изглеждат като случайност или „чудо“ за страничния наблюдател… В подобни условия системата загубва своето равновесие и започва да се държи ирационално. Предишните закони, които са регулирали нейното съществуване и функциониране, губят силата си. В подобни революционни моменти е невъзможно да се предвиди теоретически посоката, която ще поеме промяната: дали системата ще се дезинтегрира в хаоса, или внезапно ще се изкачи на едно по-високо ниво на организация и революционно преобразуване?…
От своя страна, преди повече от седем десетилетия, в своя труд Кибернетика или управление и комуникация в света на животните и машината бащата на кибернетиката Норберт Винер предрече неизбежността на тоталното затваряне на кръга на автоматизацията и роботизацията и като следствие от тази си мисъл писа: Да си представим, че втората революция (РР) е завършена. Тогава средният човек със средни или още по-малки способности не ще може да предложи за продажба нищо, за което би си струвало да се плати. Изходът е един – да се построи общество, основано на човешки ценности, различни от пазарните (покупко-продажбата) и от властовите. За строителството на такова общество ще се изискват голяма подготовка и голяма борба, която при благоприятни обстоятелства може да се води на идейна плоскост, а в противен случай – дявол знае как?
Обществото, което се създава или е на път да се създаде от Роботронната революция (РР), разглеждано като „дисипативна система“, изисква все повече и повече информация, за да съществува и да се развива, като не забравяме, че самоорганизиращите се елементи в обществото са хората, върху които са въздействали флуктуациите, които РР предизвиква във всички сфери от живота. В съвременното капиталистическо общество те водят до трансформации като залеза на старите индустриални браншове – металургия, автомобили, корабостроителство и пр. – и до изникването на нови производства, свързани с информатиката, роботиката, генетиката, нанотехнологиите и пр. Към тези „вътрешни флуктуации“ се прибавят външни, идващи от новите „велики сили“ и развиващите се периферни страни, което предизвиква и усилва тяхната агресивност и натиск върху капиталистическата система.
Флуктуациите и вибрациите пораждат дестабилизация, трусове, срутвания и необходимост от революционни промени в сферите или подсистемите на държавите и цялата международна капиталистическа система. Тези „дестабилизирани“ човешки сили се наслагват в резултантна, която прави необходима и неизбежна революционната реконструкция на социаликономическата система и отношения между хората в най-развитите в технологично отношение страни.
На фона на тези хипотези, теории и факти в края на миналата 2019 г. се появи – най-напред в Китай, а след това и в целия свят – вирусът COVID-19, който предизвика пандемията, нарастващия брой на заразените и мъртвите, прогнозните гробарски статистики, данни за които посочихме по-горе. В очакване на всестранните и неясни последици от всичко това последва всеобща паника, търсене на контрамерки, ваксини, медикаменти и – което е съдбоносно за застрашеното и очакващо „да го оправят“ милиардно население на Земята – опити на властниците да формулират адекватни ответни политики на надвисващата над капитализма тотална криза и на откриващите се пред неговите господари мрачни перспективи.
Двата основни проблема на днешното общество, породени от атаката на вируса, са пораженията върху човешкото здраве и нарушеното функциониране на капиталистическата икономика. Докато няма ефикасни средства за борба с пандемията, се налага физическа изолация на хората и най-вече на трудещите се, които са най-изложени на заразата поради колективния характер на труда им. Изолацията обаче е свързана с преустановяване на трудовата им дейност и следователно с края на печалбарството на богатите и на доходите на нисшите и средните слоеве на салариата [живеещите от заплата – б. ред.] за прехрана. Тоест изборът, пред който съхранението на капиталистическото общество поставя стотици милиони – ако не и милиарди – трудещи се със семействата им, е заболяването и вероятната бърза смърт от COVID-19 или по-бавната… от глад.
Капиталът и обслужващата го държава, ръководени от алчност и воля да съхранят господството си на всяка цена, избраха като основа на своята стратегия за борба с вируса метода „проба-грешка“.
В самото начало на епидемията държавите, в които доминираха привържениците на неолиберализма (пример за тях е Великобритания), комбинираха доктрината си със социалния дарвинизъм, решиха да съхранят предишния начин на труд и живот, в резултат на което определен малък процент (до 0,5%) от населението щял да се превърне в клиентела на погребалните агенции, но в замяна останалите щели да си изработят колективен имунитет, за да продължи всичко от добро към по-добро в „най-добрия от всички възможни светове“.
Когато обаче броят на заразените и покойниците нарасна свръх „нормата“ и здравната система и моргите започнаха да пращят по шевовете, властниците на Даунинг стрийт 10 и почти всички подобни офиси въведоха строги рестриктивни мерки, които доведоха до рязък спад на икономическата активност, до спиране на работата в много браншове, закриване на предприятия и заплашителен ръст на броя на безработните до десетки милиони и като резултат – съкращения на печалбите с трилиони, което предизвика неприятни спомени и сравнения с „голямата депресия от 1929 до 1932 година“. Тогава, под натиска на „бизнеса“ и „деловите кръгове“, „специалисти“ и държавници заговориха за близкото „преминаване през пика на епидемията“ и за необходимостта от сваляне на ограниченията заради… „съхраняването на „цивилизацията“, психическото и физическо здраве на народа“, което и започна стъпка по стъпка.
Паралелно с това, сега се очаква „нова вълна“ на заразата от коронавируса, за която някои вирусолози твърдят, че ще бъде многократно по-мощна и смъртоносна от първата. Такова алтернативно редуване на „социалната изолация“ и възобновяването на икономическата активност с цената на прогресивното увеличение на броя на труповете, стратезите на метода „проба-грешка“ наричат „свикване със съжителството с COVID-19“.
Решението, което предлагаме, сме описали в точките и подточките от статията „Какъв е изходът?“ на предишната страница.
Такова решение обаче е възможно, само ако на мястото на днешната печалбарска, властническа и разделяща народите на класи и на човечеството с граници и огради обществена система се създаде ново общество, което се характеризира с пряка демокрация, тоест с участието на всички в решението на проблемите, със задоволяване на обществените и индивидуалните нужди срещу полагането на свободен и доброволен труд от всяка и всеки, които са годни физически и интелектуално за него, и с обединението на човечеството в една световна Конфедерация, тоест, ако се създаде общество, основано на човешки ценности, различни от пазарните и властовите, както казва Норберт Винер, или ако се извърши Световната социална революция, както казваме ние.

Доколко това е реалистично?

Ако песимистичната прогноза се окаже с най-голямо тегло, което изглежда все по-вероятно, тогава можем да си представим какви флуктуации, осцилации, вибрации, бифуркации и дестабилизации очакват днешната социаликономическа и политическа система с всичките ѝ подсистеми. Тогава, избраната от държавата и капитала „стратегия“ може да превърне коронавируса в капката, която прелива чашата на търпението, като съкрати предполагаемото време, което ни отделя от революционната развръзка, примерно от две-три десетилетия на… 2-3 години. Тогава от хаоса ще се роди новата самоорганизираща се структура.
Засега това е само хипотеза, която много скоро ще бъде отхвърлена или потвърдена от живота, но какъвто и да е резултатът, „нисшите класи няма да изгубят нищо, освен веригите си“, ако започнат отсега да се готвят, както се пее в забравения химн,… за „последния и решителен бой“.
Ще напомним, че дългът на всеки, който на дело, а не на думи, е избрал попрището на революционера, е да пропагандира, агитира, организира и действа в интерес на интернационалната, универсална, социална революция. Особено в очертаващите се „моменти на бифуркация“ и революционна ситуация, когато създаването на – макар и ембрионална – революционна организация е абсолютно необходимо и задължително. На организация, която ще може да помогне на масите да постигнат неформални свобода, равенство и братство. Която да бъде в състояние да ги улесни при вземането на решение кога, къде и как да се намесят, „за да се изкачи дисипативната система на едно по-високо ниво на организация и революционно преобразуване“… Организация, която – колкото и малобройна да е – ще може да изпълни своето предназначение, защото когато капиталистическата система и държавната организация са дестабилизирани и загубили равновесие, те стават свръхчувствителни за действието на вътрешни и външни сили, безпомощни до този момент в опитите си да ги променят или разрушат. Действието на тези сили, подготвяно от цялото предшестващо развитие, и мащабът на неговите резултати изглеждат като случайност или „чудо“ за страничния наблюдател…
Аз мисля, че в това е лявата позиция и лявото решение на днешната криза, останалото е измама. •

13 юли 2020 г.
Сърдечни поздрави,
Георги Константинов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *