Малатеста за Революцията

Революцията тропа навсякъде; тук тя е израз на една идея, там – резултат от нуждите; по-често е следствие от преплитането на нуждите и идеите, които се пораждат и усилват взаимно. Тя се насочва срещу причините на злото или удря встрани, тя е съзнателна или инстинктивна, тя е човечна или брутална, великодушна или егоистична, но тя постоянно расте и се разпространява. Това е маршът на историята: безполезно е да се потриваме или да се оплакваме от пътищата, които тя ще избере, защото те са трасирани от цялата предшестваща еволюция.
Но историята се прави от хората; и понеже ние не желаем да останем като пасивни и безразлични наблюдатели на историческата трагедия, защото искаме с всичките си сили да предопределяме изхода на онези събития, които ни изглеждат по-благоприятни за нашата кауза и развитие, на нас ни е необходим критерий, с който да оценяваме ставащите събития и най-вече – да изберем позицията, която искаме да заемем в борбата.
Целта оправдава средствата. Дълго злословиха за тази максима. В действителност тя е универсално ръководство за поведение. Бихме могли да кажем по-точно: всяка цел включва своето средство. Моралът трябва да се търси в целта; средството се предопределя от нея.
С оглед на целта, която сме си поставили – волево или от нужда – големият проблем на живота е да намерим средството, което според условията ни води най-сигурно и най-икономично към преследваната цел.
От начина, по който е решен този проблем, зависи (доколкото това е в зависимост от човешката воля) дали един човек или партия ще постигнат, или не своята цел и дали това ще бъде полезно за тяхната кауза, или ще обслужи, без да го искат, каузата на врага. Да намерят доброто средство – в това е секретът на великите личности или партии, които са оставили своя следа в историята.
Целта на йезуитите е мистичната слава на бога; за други е мощта на тяхната Компания. За това тям е потребно да затъпяват масите, да ги тероризират, да ги подчинят.
Целта на якобинците и на всяка авторитарна партия, вярваща, че притежава абсолютната истина, е да наложи своите идеи на невежата маса. Затова трябва да заграби властта, да подчини масите и да прикове човечеството върху прокрустовото ложе на своите концепции.
Колкото до нас, работата ни е съвсем различна: нашата цел е друга, други трябва да бъдат и нашите средства.
Ние не се борим, за да заемем местата на днешните експлоататори и потисници, нито за триумфа на една абстракция. Ние не сме като онзи италиански патриот, които казваше: „Какво значение има, дори ако всички италианци изпукат от глад, стига Италия да е велика и славна!“ Нито като този другар, които признаваше, че му е все едно дали три четвърти от човечеството ще бъде пожертвано, ако останалата четвърт бъде свободна и щастлива.
Ние искаме щастие за всички, без изключение. Ние искаме всяко човешко същество да може да се развива и да живее възможно най-щастливо. И ние вярваме, че това щастие и тази свобода не могат да бъдат дадени на хората от един човек или партия, но че самите хора трябва да открият условията за тях и да си ги извоюват. Ние вярваме, че само най-пълното приложение на принципа на солидарност може да премахне потисничеството, експлоатацията и борбите за унищожението им и че солидарността може да бъде резултат само от свободното съгласие и спонтанното и желано хармонизиране на интересите.
За нас всеки, който търси да разруши икономическото и политическото потисничество, да издигне моралното и интелектуалното ниво на хората, да им внуши съзнание за техните права и за тяхната сила и да ги убеди сами да решават своите проблеми, всичко, което провокира омразата срещу потисничеството и любовта между хората, ни приближава до нашата цел и следователно е предмет само на едно количествено изчисление, за да получим с наличните сили максимално полезен ефект. И обратно, всичко, което иска да съхрани настоящето състояние на нещата, да пожертва някого против волята му за триумфа на един принцип, е зло, защото е в противоречие с целта.

Ние искаме триумфа на свободата и любовта.
Ще се откажем ли заради това обаче от използването на насилствени средства? Ни най-малко. Нашите средства са тези, които условията ни позволяват и ни налагат.
Разбира се, че не искаме косъм да падне от ничия глава; искаме да пресушим всичките сълзи и да прекратим разпространението на страданията. Ние обаче трябва да се борим в света такъв, какъвто е, за да не бъдем стерилни мечтатели.
Ще дойде ден – твърдо сме убедени, – в който ще бъде възможно да се прави добро на хората, без да причиняваме зло нито на себе си, нито на другите. Днес това е невъзможно. Дори най-чистият и кротък от мъчениците, този, когото мъкнат към ешафода за триумфа на доброто, без да се съпротивлява, благославяйки своите палачи като Христос от легендата, и той причинява немалко злини. Освен на себе си, той извиква сълзите на всички, които го обичат.
Следователно, във всички актове в живота, винаги трябва да избираме най-малкото зло, да се опитваме да причиняваме най-малко злини за постигане на възможно най-голямата сума от добрини.
Човечеството се влачи мъчително под тежестта на политическото и икономическо потисничество; то дегенерира, затъпявано, убивано (и не винаги бавно) от мизерията, робството, невежеството и следствията от тях.
За защита на „реда“ са създадени мощни военни и полицейски организации, които отговарят със затвор, ешафод, кланета на всеки сериозен опит за социална промяна. За да се излезе от тази ситуация, няма мирни и легални средства и това е естествено, защото законът е направен нарочно от привилегированите в защита на техните привилегии.
Срещу физическата сила, която ни препречва пътя, съществува само насилствената революция. Очевидно тя ще произведе много нещастия и страдания, но дори те да са сто пъти повече, революцията ще изглежда като една благословия в сравнение с това, което се понася днес.
Знаем, че само една „малка“ война убива повече хора, отколкото най-кървавата от всички революции; знае се за милионите деца, които умират ежегодно поради липса на грижи; милиони пролетарии умират преждевременно от мизерия; познаваме рахитичния, безрадостен и безнадежден живот, който води грамадното мнозинство от хората, знае се, че дори най-богатите и могъщи са по-малко щастливи, отколкото биха могли да бъдат в едно общество на равни; и най-после знаем, че всичко това трае от незапомнени времена.
Те ще траят безкрайно без революцията, докато само тя може да елиминира корените на злото, отправяйки завинаги човечеството по пътя на щастието.

Следователно ДА на революцията! Защото нейното закъснение причинява всекидневно неизмерими страдания на хората. Нека работим за по-скорошното ѝ настъпване, за да приключим с всяко потисничество и с всяка експлоатация.
Ние сме революционери от любов към хората и не е наша вината, че историята ни е натоварила с тази болезнена необходимост.
От любов към хората ние сме революционери. Следователно, за нас анархистите или поне (защото в крайна сметка думите са условност) за тези от анархистите, които виждат нещата като нас, всеки акт на пропаганда или на реализация, чрез думи или дела, индивидуално или колективно, е добър, когато ни приближава или улеснява революцията, когато служи, за да осигури на революцията съзнателното участие на масите и да ѝ придаде характер на всеобщо освобождение, без което може и да има революция, но не тази, която ние желаем. И трябва да държим сметка за принципа на използване на най-икономичните средства, защото тук разходите се изчисляват в човешки животи.
Познаваме твърде добре ужасните материални и морални условия, в които се намира пролетариатът, за да не е нужно да ни се обясняват актовете на омраза, на мъст, дори на жестокост, които биха могли да се извършат. Разбираме, че има потиснати, които, винаги третирани от буржоата с най-презрителна коравосърдечност, когато един прекрасен ден видят, че всичко е позволено на по-силния, когато се почувстват по-силни, могат да си кажат: „Да правим като буржоата!“
Разбираме, че в разгара на борбата хора, които по природа са великодушни, но не са подготвени морално, което е много трудно в сегашните условия, могат да изгубят от погледа си целта, която преследваме, и да я подменят с насилието, оставяйки се да бъдат увлечени от дивашка ярост.
Едно обаче е да разбереш и да извиниш нещо, а друго е да го искаш. Това не са актове, които можем да приемем, окуражаваме и насърчаваме. Трябва да бъдем решителни и енергични, но да се стараем никога да не прекрачим границата, белязана от необходимостта.
Трябва да бъдем като хирурга, който реже, когато е необходимо, но да избягваме да причиняваме ненужни страдания: с една дума трябва да бъдем вдъхновени от чувството на любов към хората, към всички хора.
Чувството на любов е моралната основа, душата на нашата програма. Според мен, само ако приемаме революцията като един бурен празник на човещината, като освобождение и побратимяване на всички хора, независимо от тяхната партийна или класова принадлежност, нашият идеал може да се реализира.
Стихийният бунт сигурно ще избухне и той би могъл да даде силно рамо на големия удар, който трябва да разтърси днешната система; ако не срещне обаче противовеса на революционерите, които действат за един идеал, той ще се самоизяде.
Омразата не ражда любов; чрез омраза не ще обновим света. Революцията на омразата ще се провали напълно или ще роди ново потисничество, което може да се нарича и анархистическо, както наричат либерални днешните управления, но което не ще бъде по-малко потисническо и не ще закъснее да доведе до същия резултат, до който води всяка тирания.

Ерико Малатеста