Мартирологът на Бжежински

печат
„Особено внимание трябва да се отдели на новото политическо активизиране на масите извън западните държави. Паметта на хората, които дълго време са били подложени на политически гонения, в значителна степен съдейства за рязкото и бурно, подгрявано от ислямистките терористи, пробуждане на Близкия изток. Не е изключено обаче това, което днес се случва в Близкия изток, да бъде само началото на по-голямо явление, което ще възникне в бъдеще в Африка, Азия и дори сред предколониалните народи в Западното полукълбо (Латинска Америка). Резултатът от систематичните убийства на техните не чак толкова далечни прадеди от колонизаторите и свързаните с тях търсачи на богатства, пристигнали предимно от Западна Европа (страните, които днес, във всеки случай, са най-открити за съвместен живот на представителите на различни националности), е унищожението през последните две столетия на колониалните народи. То е съпоставимо по мащаби с престъпленията на нацистите в годините на Втората световна война (1939-1945) – техни жертви са милиони хора.
Политическите убеждения, съчетани със закъснялото негодувание и скръб, са мощна сила, която сега излиза на повърхността и иска мъст – при това не само в мюсюлманския Близък изток, но вероятно и извън неговите предели. За много неща няма точни данни, но като цяло те са шокиращи. Достатъчно е да се приведат само няколко примера. През 16 век – главно от болестите и зверствата на испанските първооткриватели – населението на Империята на ацтеките, които са живеели на територията на съвременно Мексико, е намаляло от 25 милиона до около 1 милион души. По подобен начин и в Северна Америка приблизително 90% от коренното население е загинало през първите пет години от „общуването“ си с европейските заселници – основно от болести. През 19 век в резултат на различните войни и принудителни преселения са загинали още 100 000 души. В Индия, в периода от 1857 до 1867 г., британците са избили около 1 милион мирни жители след Сипайското въстание от 1857 г. Британската Източноиндийска компания отглежда в индийски плантации опиум, който след това продава в Китай. Това само по себе си обрича милиони хора на преждевременна смърт, без да се броят китайците, станали преки жертви на Първата и Втората опиумна война. В Конго – лична собственост на белгийския крал Леополд Втори – от 1890 до 1910 г. са избити между 10 и 15 милиона души. Във Виетнам, в периода от 1955 до 1975 г., по последни изчисления са избити между 1 и 3 милиона мирни жители. Що се отнася до мюсюлманския свят, в руския Кавказ между 1864 и 1867 г. са изселени 90% от местните черкези, а от 300 000 до 1,5 милиона души са починали от глад и са били убити. В периода от 1916 до 1918 г. са избити десетки хиляди мюсюлмани по време на депортирането от руските власти на 300 000 турци мюсюлмани през планините на Средна Азия и Китай. След Първата гражданска война в Алжир, в периода от 1830 до 1845 г., в резултат на френските зверства, глад и болести загиват 1,5 милиона алжирци – почти половината от населението на страната. В съседна Либия италианците изпращат жителите на Киренайка в концентрационни лагери, където в периода от 1927 до 1934 г. загиват от 80 000 до 500 000 души. Неотдавна – от 1979 до 1989 г. – съветските войски в Афганистан избиват около 1 милион мирни жители, а две десетилетия по-късно американските военни в хода на своята 15-годишна война избиват 26 000 мирни жители. За последните 13 години в Ирак САЩ и техните съюзници убиват 165 000 мирни жители (разликата между данните за броя на загиналите в резултат на европейската колонизация и броя на убитите от САЩ и техните съюзници в Афганистан и Ирак отчасти може да се обясни с техническите постижения, позволяващи да се използват военни средства с голяма точност и отчасти с промяната на световния климат). Мащабите на тези кървави престъпления шокират, но не по-малко шокира и това, колко бързо Западът е забравил за тях. В съвременния постколониален свят започва да звучи нова историческа риторика. Мюсюлманите и останалите страни използват чувството на дълбока неприязън към Запада и неприемането на неговото колониално минало, за да оправдаят своите лишения, беди и отсъствие на чувство за собствено достойнство. Фактът, че тези събития все по-отчетливо изплуват в паметта на мюсюлманския свят и все по-често в паметта на останалите страни, говори колко силно е влиянието на миналото върху настоящето…“ •

Збигнев Бжежински


N.B.: „Мартирологът“ на Бжежински изобщо не е пълен и в него той е минимизирал силно броя на избитите „непълноценни туземци“!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *