Между стихийния анархизъм и болшевишката контрареволюция

печат
(тема с продължение)

Пролетта на 1917 г. е в разгара си. Временното правителство със скърцане на зъби е признало независимостта на Полша. Наследената от предишния режим криза – промишлена, финансова, инфраструктурна, глад за непроизвеждани в Русия материали и изделия – подгрява сама себе си.

Работническите комитети дестабилизират системата на капиталистическото производство – няма как да е другояче. Комитетите представляват елементи на социалистическа система, опитите им да „поправят кривините“ и „решават проблемите“, например налагайки увеличение на заплатите, съсипват капитализма, който и без това, от гледна точка на наемния труд, изцяло е съставен от проблеми за същия наемен труд. Към началото на лятото на 1917 г. са затворени 568 петроградски фабрики и заводи (една пета от столичната промишленост), уволнени са над 100 хиляди работници.
Работниците гледат да задоволят нуждите си, без да се отказват от производствените си задължения. Едното обаче противоречи на другото, пазарните отношения за извличане на печалба се оказват безизходица. Социализмът и капитализмът се сблъскват пряко, в плът и кръв, практически доказвайки своята несъвместимост.
Следва финансов хаос, близо двоен ръст на държавния дълг. Покупателната способност на рублата пада на две трети към февруари 1917 г., а към октомври – повече от 10 пъти. Държавните запаси от хляб до октомври едва покриват една трета.
За половин година управление на Временното правителство финансовият срив е равен на трите предходни години.

Болшевишката партия до юни си осигурява сериозно влияние – достига от няколкостотин души до 200-хилядна членска маса; болшевишките лидери доминират в Централния съвет на фабричните и заводски комитети. Партията на болшевиките от 11 май започва да формира в Петроград собствени въоръжени отряди – Червената гвардия (която, след завземането на властта, става излишна и опасна).
През април пристига от емиграция Ленин, който през януари сметнал вестите за революция в Петроград за империалистическа провокация и не вярвал, че ще доживее до революцията. Още на следващия ден изнася доклад пред съпартийците си за текущите задачи на пролетариата (тоест на партията) – т. нар. „Априлски тезиси“. На 20 април партийният вестник „Правда“ ги публикува. Избухва борба за налагане на новата политическа линия. Сред многото фактори, спомогнали за победата на „априлската линия“, са важни два – нотата на министъра на външните работи Милюков към Антанта за верността на Русия към съюзническите задължения и завръщането на Троцки. Първото означава продължаване на войната, което предизвиква бурно народно недоволство, даже първият свободен Първи май в Русия се изгубва във вълненията срещу правителствения лозунг „война до решаваща победа“, което води до правителствена криза и образуване на коалиционно правителство (в което канели и Кропоткин за министър, той с обяснимо отвращение отказал). Второто – лидерът на „междурайонците“ Троцки е умел демагог, въздействащ оратор, сближаването му с болшевиките засилва шансовете на партията да постигне нещо повече от политическо оцеляване.

Априлските тезиси наистина казват на обикновения жител на Руската империя (официално става република чак през есента) онова, което го боли. Десет ясни послания, впоследствие признати за „основи на ленинизма“ и предмет на наизустяване като сури от Корана с повтарянето им без въпроси защо реално останали неосъществени, защото, както във всяка религия, критиката е ерес, а въпросите – богохулство):

1) рязка критика на войната;

2) буржоазно-либералните задачи на революцията са постигнати, следва преминаване към следващия етап – социализма, при което властта да премине в ръцете на работниците и бедняците от селячеството;

3) никаква подкрепа на Временното правителство!

4) отпор на политическите опоненти с издигане на алтернатива на техните програми – тезата за „цялата власт – на Съветите на работническите депутати!“

5) твърдо „не“ за парламентарна република, твърдо „да“ за република на Съветите на работнически, ратайски и селски депутати по цялата страна, разтуряне на полицията, армията и бюрократичния апарат, замяна на редовната войска с всеобщо въоръжение на народа;

6) аграрна реформа – конфискуване на земята от едрите земевладелци, пълна национализация;

7) банкова реформа – сливане на банките в единна общонационална банка, контролирана от Съветите;

8) общественото производство и разпределението на блага (продукти) – под пряк контрол на Съветите;

9) преименуване на РСДРП (б) в Комунистическа партия;

10) обновяване на Интернационала.

С тази смесица от есеровски, анархически и тук-таме „чист“ марксизъм, Ленин надява върху куката сочно парче стръв, която и досега за някои не била залъгалка, а „искрени намерения“. На това днес му викат „популизъм“ в най-концентрирана форма. При това действа постоянно, без да провокира образуване на имунитет.

(следва)
Николай Теллалов


 

(2) коментара

  • Какво значи „…без да провокира образуване на имунитет“?

    • теллалов

      Значи, че се хващаме на едни и същи лъжи отново и отново, без да сме се научили да ги разпознаваме и да не лапаме… кукичката.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *