Наближаващата катастрофа

печат
Авторът на тази статия – генерал-полковник Леонид Ивашов – е доктор на историческите науки и президент на Руската академия за геополитически проблеми. Публикувана от Аналитичния център KATEHON на 21 март 2016 г., тя не се нуждае от коментари.

В Русия ситуацията е по-сложна, отколкото в арабския свят. Революцията у нас е неизбежна. Тя ще бъде отчаян опит Русия да намери своето бъдеще и курс на развитие, които да съхранят руския и останалите коренни народи като общо национално и социално образувание. При сегашния курс и режим Русия няма бъдеще. Напред е катастрофата – разкол и разпад на страната и слизане на руския свят от историческата арена.

От обективните данни – дори от официалната статистика – косите ни се изправят. От 143-милионното население на РФ русите са около сто милиона, сред които 23 милиона пияници, 6 милиона наркомани, други 6 милиона болни от СПИН и още 4 милиона проститутки. Ние имаме най-високия процент разпаднали се семейства – на всеки 1000 брака 640 се развеждат. Революционните преобразувания са въпрос на живот и смърт. Дано само Бог помогне да се извършат по мирен начин. На фона на това, което става в Близкия Изток, има всички основания да се говори за собствената ни деградация. Защото Мубарак, Кадафи и останалите крадяха и трупаха богатства, но подобно тотално разграбване като това, което се извършва в Русия, не е бивало в историята на ни една държава.

Два олигархически клана – приватизаторите на ресурсите и чиновниците – изсмукват всичко от народа и страната. Реалните доходи на населението през януари 2016 в сравнение с януари миналата година са намалели с 47%. Петролът поскъпва и с него поскъпва бензинът. Но и когато поевтинява, бензинът у нас продължава да поскъпва. Цените на продуктите и другите стоки постоянно растат. Върхушката властващи чиновници и приближени олигарси разбират прекрасно, че няма да избегнат революцията, затова бързат да изсмучат всичко и да свържат бизнеса си със задграничните структури. За да могат после да призоват НАТО на помощ, когато започне експроприацията на активите им.

Днес Европа зависи в немалка степен от либийския петрол. Разправили се с Кадафи, сега те си сътрудничат с новите властници, още повече, че и Англия, и Франция дълги години поддържаха либийската опозиция. Сега те търсят с нейна помощ възможности да укрепят позициите си в Близкия Изток. Русия няма свой близкоизточен геополитически проект.

Ние сме крайно непоследователни – подписваме военни съглашения с Израел, въвеждаме санкции против Иран, дразним ислямския свят. Изгубихме Либия – Медведев обяви Кадафи за престъпник, защото стрелял по своя народ. В същото време на Елцин, стрелял по своя народ и по парламента, се издигат паметници. Такива двойни стандарти показват цялата циничност на днешната власт.

Сблъсъците в Русия са неизбежни – при това те ще бъдат, за съжаление, много по-жестоки, защото страната ни е многонационална. В Близкия Изток наричат своите президенти-араби окупатори, но у нас има и други народи. Ако в арабския Изток антисемитизмът се цели зад пределите на собствените им страни – срещу Израел или САЩ, – то руският антисемитизъм е обърнат навътре.

Леонид Ивашов


 

4 коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *