Надпревара в роботизираното въоръжаване

печат
ПРЕРАЗКАЗ НА СТАТИЯ НА САМЮЪЛ БЕНДЕТ, НАУЧЕН СЪТРУДНИК НА CNA CORPORATION


Към март 2019 г. се отчита все по-честа поява на автономни роботехнически комплекси (наричани „бойни роботи“ (БР)) в арсеналите на много страни по света, както и все по-честа употреба на БР в реални бойни действия. Работа по създаване, тестване и внедряване на БР водят не само водещите държави, но и частни компании. Масовизирането на БР променя начините за водене на военни действия и ще има сериозни последици за личния състав на армиите, военните стратегии и изобщо моделите на държавна политика.
Лидери в разработките на БР от много години са САЩ и Израел, но те започват да усещат нарастващ конкурентен натиск от страни като Китай, Иран, Турция и Русия (през 2017 г. Путин изтъква важността на БР и необходимостта РФ да има собствени роботехнически системи във въоръжените сили). Повече от две десетилетия американската армия има превъзходство, но ситуацията се променя във връзка с появата на БР с наземно, въздушно и морско базиране, като при пасивност от страна на САЩ, превъзходството ще бъде доста бързо ликвидирано, следователно Америка не може си позволи неучастие в този кръг оръжейна надпревара.
Параметрите на бъдещите войни и без това са крайно неопределени фактори, а присъствието на БР внася допълнителна неопределеност, което сочи необходимост от нови международни конвенции, сключването на които обаче е сложно.
Съществено се променя ситуацията във въздушното пространство, в което се появяват сериозни съперници на американските летящи бойни роботи (дронове) Global Hawk, Predator и Reaper. Много страни стъпват на тези системи като еталон и отделят ресурси за създаване на свои модели БР, способни да разузнават и поразяват цели, премахващи необходимостта от пилотирани апарати. Създаването на дронове несъмнено изисква много време и средства, но те са съпоставими с подготовката на кадри за военновъздушните сили (ВВС), поддържане на единици авиация, а методите на промишления шпионаж силно компенсират усилията. Днес САЩ планират широка употреба на дронове, при това на важни роли, в които планове не влиза сериозно противодействие със същите БР.
Успокояващо е, че след десетилетни усилия Русия още не е въвела на въоръжение сериозен конкурент на американските дронове. Китай напредва повече в това отношение, разполага с комплект модели безпилотни летателни апарати, включително ударни дронове с далечен обхват, летящи на средни височини. При това с тези си изделия Китай активно търгува на ключовите пазари. Иран и Турция създават свои дронове, които преминават задоволително изпитвания в реална обстановка в Сирия.
Независимо от недостатъците на неамериканските дронове спрямо оригиналите, количеството им в арсеналите стремително расте и достига до хиляди апарати в помощ на дадена армия. Нисколетящите дронове, смятани за непрестижни, постигат неочаквани резултати на бойното поле, като променят самия ход на бойните действия и рушат стереотипните тактики. Евтини и многобройни, те налагат нов тип бойни действия. Руският генерален щаб направо заявява, че конфликтът в Сирия хвърля светлина върху начина на водене на бъдещите войни – войни от ново поколение.
Към този момент дроновете на замесените в Сирийския конфликт страни още не са влизали в пряк сблъсък, но рано или късно ще се стигне и до това, което ще има последици от военен и политически характер.
Употребата на дронове прави бойните действия сложни, многомерни, наситени с техника и поддръжка от информационни системи. Проблемите с укриване на обекти от разузнавателни дронове, разпознаване на вражески дронове, заглушаване на сигналите им и евентуално прихващане на управлението, както и въпросите на взаимодействието на самите дронове помежду им и с други оръжейни системи и личен състав, защитата на дроновете от заглушаване – във всичко това все още има много неясноти. Рисковете от „дронова грешка“ с опасни последици нарастват и не е известно как точно могат да бъдат контролирани.
Човекът все още заема централно място и в съвременните въоръжени сили, но капацитетът на човешкия фактор да контролира БР, да реагира на изостряне на ситуация вследствие грешка на системите поставя тревожни въпроси. При това воля за обсъждане на нова Женевска конвенция не се забелязва.
Превъзходството на САЩ в дронове не е същото като положението с наземните БР. Повечето използвани от американската армия наземни роботи имат поддържащи, небойни функции. Подходът в тази област е много предпазлив. Американската армия смята, че времето на истински наземни БР ще настъпи, едва когато бъдат решени проблемите на взаимодействието „човек-машина“ с небойни роботи. Засега не съществуват модели, които са напълно автономни на терена, а управляването им от оператори поражда трудности. Пълноценен наземен БР не се предвижда по-рано от 2023 г.
Предпазливостта на военните с този тип БР се обяснява с няколкото случая, при които роботизирани оръдия и картечници са причинили гибелта на свои войници.
Китай и Русия заявяват, че разполагат с надеждни такива машини, което обаче е съмнително, предвид провала на един такъв руски комплекс в Сирия.
Само успех в системите на т. нар. изкуствен интелект (ИИ) би могъл да обърне ситуацията и на бойните полета да се появят например танкове без екипаж, способни да разпознават цели, да различават своите от противника, да се пазят от поражение, да нанасят ефективни удари и да вземат сами решение. Това обаче няма изгледи да се случи в близките 10-15 години.
Съчетаването на ИИ със смъртоносни устройства е опасна тенденция. За съжаление Русия и САЩ блокираха резолюция на ООН за забрана на разработването на технологиите на боен изкуствен интелект. Остава притеснението, че никой не може да предскаже поведението на такива „умни оръжия“ на бойното поле.
Най-много промени се забелязват във военноморските сили (ВМС), където САЩ отново е лидер в областта на „аквадроновете“. Водещите позиции обаче не са достатъчни, за да гарантират безопасността на американските кораби и дори крайбрежни зони.
Русия и Китай усилено работят над водни БР, както автономни, с възможности за много дълбоко потапяне, така и аквадронове за взаимодействие с подводници, на чийто борд се намират, преди да се появи задача за тях.
Аквадроновете в някои отношения са по-лесни за производство от въздушните дронове и далеч по-евтини от пилотираните апарати.
Затова намаляващата преднина на САЩ в тази област повишава риска от възникване на конфликти с непредсказуемо развитие. Анализът показва, че развитието на морски БР води до изравняване на потенциала на ВМС на различните страни, което допринася за общата несигурност. Тревожна е неяснотата как именно САЩ възнамеряват – и осъзнават ли изобщо, че е необходимо – да отвърнат на предизвикателството.
Относно общите принципи на БР, водещите страни развиват няколко ключови концепции. Една от тях е „рояк роботи“, координирано взаимодействие на големи количества роботи, еднотипни или с малко типове в рояка, при което се постига ефективно пробиване на противникова отбрана и нанасяне на максимални щети. Тази концепция е водеща в САЩ, Русия и Китай.
Ако такъв рояк получи изкуствен интелект, то перспективите за употребата му променят изцяло всички военни и политически традиции, последиците са непредсказуеми за целия свят.
Засега нито една разработена система не дава гаранции за избягване или дори някакво минимизиране на косвени разрушения и жертви, тоест поражения на невоенни обекти и цивилно население. Въпреки че военните декларират безпокойство по въпроса, не прекратяват поръчки за нови разработки на такива системи.
В заключение, като коментар ще отбележа, че авторът старателно е избегнал преплитането на военната тематика с полицейската. Прилагането на БР за полицейски задачи следва да се очаква в скоро време.
Странно звучи също натъртването на „централната роля на човешкия фактор“, защото логиката диктува тъкмо отказ от този фактор – тогава ще бъде осъществена мечтата на всеки „император“ да мести войските си като пешки по шахматна дъска, без да се опасява, че пешките току виж качили играча на гилотината. Логиката подсказва също, че съкращенията на войници чрез замяната им с роботи ще повлече предсрочно пенсиониране на множество генерали, които надали ще бъдат доволни от прогонването им от вкусната и обилна хранилка.
В скрупулите на военните и политиците за „косвени жертви“ и „приятелски огън“ не вярвам и не съветвам читателите да вярват. •

Преразказал: Николай Теллалов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *