НАРОДЕ????

печат
Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
– Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
– Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете нозе,
та пак го питат и го разпитват:
– Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
– Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Избодоха му и двете очи
и не го пита, нито разпитват,
току си зеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу в полето, татарско село.
Яна Йовану тихом говори:
– Остани сбогом, брате Йоване!
– Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си немам аз да те видя,
ръце си немам да те прегърна,
нозе си немам да те изпратя.
*   *   *
Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила,
мила моя майно льо, зора зазорила.
От тогаз се е, мила моя майно льо, войска провървяла,
мила моя майно льо, войска провървяла.
Огън свети, огън свети, а-а-а
като препускат, като препускат – силен буен вятър.
Кон до коня, мила моя майно льо, юнак до юнака,
мила моя майно льо, юнак до юнака.
Сабите им, мила моя майно льо, като ясно слънце,
мила моя майно льо, като ясно слънце.
Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра,
сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман.
Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра,
сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман.
Отишли са, мила моя майно льо, на Софийско поле,
мила моя майно льо, на Софийско поле.
Бой да правят, мила моя майно льо, за българско име,
мила моя майно льо, за българско име.
Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра,
сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман.
Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра,
сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман.
Откога се е, мила моя майно льо
Откога се е, мила моя майно льо
Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила,
мила моя майно льо.
*   *   *
Ка йе било на ден, на Великден,
справи Марко коня Шарколия,
па си зима юначко оружйе,
па си пойде през полье широко,
па настана у гора зелена,
а гора йе рано повехнала,
а Марко си на гора говори:
– Е, горице, горице зелена,
що си, горо, рано повехнала?
Дали те йе слана попарила,
или те йе секира посекла?
А гора си на Марко говори:
– Фала тебе, Марко добър юнак,
нито ме йе слана попарила,
нито ме йе секира посекла,
нел‘ минаа туре яничаре,
прокараа три синджира робье –
един синджир се млади момчета,
други синджир гиздави девойки,
треки синджир се млади невести;
със душа ми шума обориа,
със копито корен подкопаа,
затова съм рано повехнала.
Варкай, Марко, варкай да ги стигнеш,
че ги стигнеш на река Ситница,
на Ситница, на чешма Дребница.
Туре пия студена водица,
а на робье вода не давая,
робье пища као люти змии!
Марко стои, та си сеир чини,
та па се йе Марко провикнало:
– Фала вие, туре яничаре,
дайте, море, на робье водица,
да не пища као люти змии!
Говора му туре яничаре:
– Надзад, надзад, непознан делио,
и за тебе празна алка има!
И турци са на оро станали,
та Маркоте у оро турили,
та Маркоте у ръце да вана,
да го тура у ситни синджире,
Марко се йе младо разсърдило,
та си търгна сабля димиския,
та погуби туре яничаре,
та отпущи три синджира робье.
Сички робье дома си ойдоа,
сите робье Великден правиа.
Гледая го гяци и попове,
па са Марку млогу люто клели,
защо прави кърви на Великден.
Кога ойде у честни манастир,
попове са църкви затворили,
сами са се църкви отворили,
сами са си мощи продумали:
– Фала вие, гяци и попове,
не йе Марко тури кърви направил,
нел йе Марко три църкви саградил.
Дайте Марку комка да се комка,
да си земе комка и нахора.

През 50-те години на миналия век бяхме в една килия-единочка в пазарджишкия затвор с Осман Калъч – български турчин от Делиормана, учител по история, осъден на смърт за шпионаж – по всяка вероятност заради официалното му искане да си замине през 1948 г. за Турция. С нас в килията имаше още четирима съзатворници. Време бол – по 24 часа на денонощие, – които, когато не бивахме наказани, прекарвахме в четене или в разговори на всички възможни теми. Един ден между Калъч и о. з. полковника „от армията на негово величество“ Петър Зафиров, патриот и доносник, се проведе разгорещен спор, в който Осман каза:
– Г-н полковник, престанете с тия песни за балканджи Йово и други фолклорни герои. Като всеки народ и българският се е нуждаел от героична митология, особено когато тя отсъствала от живота му. Думата ми е за потурчването, при което пълчищата на Султана, за да склонят раите да повярват в Пророка, режели ръце, крака и глави. Историческата истина е малко по-различна. Навлизайки в завладените територии, завоевателите, които искали да създадат всесветовен Халифат, прокламирали, че който приеме исляма, се присъединява към правоверните, става равен с османлиите и – най-важното – се освобождава от ангарията, десятъка и другите даждия. Когато през 14-ти и 15-ти век те завладявали Балканите, султанският апел срещнал най-силен отклик сред българското население – и куцо и сакато се юрнали да става мюсюлмани, че падишахът се стреснал и наредил да се прекрати ислямизацията, защото хазната рискувала да остане без данъкоплатци.
„Дискусията“ завърши с донос, вследствие на който турчинът беше карциран 14 дни за „вражеска пропаганда“. Като наказание свише, полковникът заболя от рак и молбата до вербовчиците му да го пуснат да умре при близките си беше отхвърлена. Той ги прокле и преди да склопи очи, помоли всички за прошка. Калъч след амнистията от 1962 г. си замина за Анкара, където стана преводач на Сюлейман Демирел при срещите му с Тодор Живков.
Тоя разговор се е запечатил неизлечимо в съзнанието ми и в затвора и вън от него често съм размишлявал върху османската интерпретация на историята ни.
Допусках, че Осман Калъч може би иска да представи в благоприятна светлина „турското присъствие“ в земите ни, но от друга страна маса исторически и статистически факти, събития и разкази разколебаваха съмненията ми и патриотичното възпитание, на което става жертва всеки ученик още от най-крехката си възраст.
Ще започна най-напред с дядо ми Георги, на чието име съм кръстен. Неговият дядо – чорбаджи Гоше е обесен от турците. В Горна Джумая имаше улица, кръстена на негово име. Самият той с баща си чорбаджи Коте и брат си Славе са били осъдени след Илинденското въстание по на 101 години затвор. И навярно са щели да изгният в Беаз Куле – тюрмата в Солун, – ако не е била амнистията след Младотурския преврат от 1908 г. Тръгвайки пеша за дома, баща им умира по пътя. Та този ми дядо, сравнявайки живота в Империята и в свободна България, псуваше султан Абдул Хамид, че си е дал властта…
Но да оставим дядовите приказки, може да е бил субективен, макар че не виждам причини за това. Да започнем с това що е всекиму известно.
БКП, днес прекръстена на БСП, според предпоследния директор на полицията Димчо Соколов е наброявала три месеца преди 9-ти септември осем хиляди души, заедно с ремсистите. Три месеца след тази дата, когато сталиновите „витязи“ я качиха на власт, БКП вече има 200 000 члена, сред които не малко „бивши хора“, потърсили в нея убежище и индулгенция за старите си грехове. В края на безразделната си диктатура през 1989 година тя вече наброява 1 200 000 „души“. По това време, за да се стане неин член, са необходими гаранциите на осем „отговорни партийци“. Живковото ръководство се страхува, че както е тръгнало, партията може да стигне седем милиона, тоест да включи цялото пълнолетно население и да се заличи разликата между привилегированите и безпартийната рая, което ще обезсмисли член I от тогавашната конституция, който узаконява „ръководната роля“ на БКП. Към горната бройка следва да прибавим и два милиона и половина безпартийни доносници на ДС, колкото са официално обявените от Комисията по досиетата. Е, щом доброволната (срещу дребни облаги) „партизация“ и подлизурство на БГ-народ е била възможна в ХХ век, защо версията на Осман Калъч за ислямизацията преди пет-шест века да е „вражеска пропаганда“? Ами какво да кажем за създадените от фолклора „национални герой“ – цар Иван Шишман и Марко Кралевити? Първият, както е известно, за да спаси короната и кожата си, става васал на завоевателя на Балканите султан Баязид Йълдъръм (Мълниеносния или „Светкавицата“) и дава сестра си, за да попълни харема му. Колкото до втория, в решаващата битка между Исляма и Християнството на Косово Поле, той единствен се бие на страната на султана срещу едноверците си, за разлика от сръбския княз Милош Обилич, който убива султан Мурад I по време на същата Косовска битка…
В средата на последния век на „турското присъствие“ руският цар Николай I „Палкин“ откликва на поканата на загазилия го австрийски император Франц Йозеф I и смазва унгарското въстание по време на „Европейската пролет“ през 1848–1849 г. В потушаването на въстанието е убит Шандор Петьофи, а неговият организатор и президент-премиер на революционното правителство Лайош Кошут търси и получава убежище в Турция, където живее две години – най-напред във Видин, а след това и в Шумен. Австрийският и руският император искат от султана да им го предаде, за да бъде изпълнена издадената му присъда – смърт чрез обесване. Султанът Абдул Меджид I отказва, като се позовава на Корана, който забранява да се предават гостите и същевременно посъветва Кошут да смени местожителството си. Според легендата нашенските шпиони на Русия разкриват новото му местожителство (Шумен) и пред натиска на двете тогавашни „велики сили“ султанът е принуден да даде паспорт на своя гост, който заминава за Англия, където го посрещат най-тържествено. Разказват, че преди да напусне Османската империя, Лайош Кошут изрекъл следните пророчески думи: Ако този народ (както можем да се досетим, става дума за БГ-народ) имаше толкова герои, колкото и предатели, той никога нямаше да познае робството.
На фона на тези факти и предания стават понятни четирите въпросителни от заглавието и можем да се досещаме за размишленията на Дякона в последния му път към бесилото… •

Народен будител, по случай 1.11.2019 г.


 

2 коментара

  • Малко сте изменили цитата от репликата на Лайош Кошут за българите, тогава рая. Не „герои“, а „патриоти“ използва големият унгарски революционер, с аристократичен произход и наш приятел и будител…

  • ФФЕРАНТЕ ПАЛА

    ЛАЙОШ ЩЕ ДА Е СБЪРКАЛ, АКО БЕШЕ ДО ПАТРИОТИ, У НАС ВИНАГИ ГИ Е ИМАЛО БОЛ:

    ДУША ДАВАТ ЗА НАУКА, ЗА СВОБОДА…

Вашият отговор на ФФЕРАНТЕ ПАЛА Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *