Народна мръдналост

печат
Поговорките като „огледало на масовия характер“ на даден народ – това е смисълът на тази поредица статии. Често, колкото и да си повтаряме „огледалце, я кажи“, отражението не е замайваща красавица – или юначен хубавец.
Например назидателно повтаряното, понякога в различни варианти: „Приятелството е приятелство, но сиренето е с пари“, среща се и като „Чисти сметки – добри приятели“ или съвсем стряскащото „Бадева (за мерси тоест) и бащин гроб не се копае“. За уравновесяване на грозния образ, който виждаме в тази „народна мъдрост“, хващам първото ми попаднало, нарочно не най-антимеркантилното, но все пак с осъзнаване, че не всичко е пари или техен заместител: „Брат брата не храни, но тежко му, който го няма“.
В предишната статия разчовърках корените на призива да работим, ако ще и без смисъл – очевидно умотворение на чорбаджията, който за една надница се стреми да изстиска от ратая всички възможни силици. Настоящата поговорка върху лабораторната маса е от същия сорт – този път тя принадлежи на търговеца, бакалина. В интерес на истината, не всички бакали са толкова коравосърдечни. Ако бяха, не само в миналите времена, но и днес цели села биха измрели от глад без вересия. Типичният търгаш, издигнат в образец за подражание, обаче не цепи басма никому. Веднъж го видях с очите си, в селото на мой роднина, където бях за малко на гости. Стара жена си броеше стотинките, мощният здравеняк насреща ѝ, от другата страна на тезгяха остана принципен докрай – взе си обратно бучката сирене, за която парите на бабата не стигаха. Когато тя си тръгна, още по-смалена от унижението, безропотна като животинка, един от мъжете на опашката, тип с физиономия на пропаднал пияница, каза: Абе, Стамате (не помня точното име, за което се извинявам на всички Стаматовци, които не се разпознават в този персонаж), разбирам с тъща си да се заядеш така, ама с майка си…
Не можах да повярвам. Навярно и вие, читатели, се съмнявате.
Ще ми се да не беше истина.
Противопоставянето на приятелството и „сиренето е с пари“ е резултат от дългогодишна, смело мога да кажа вековна пропаганда за заличаване на вродената у хората солидарност или поне инстинктивно съчувствие към ближния. Наистина ни е вродено. Биологично произхождаме от стадни животни, за които съчувствието и взаимопомощта в стадото е буквално, далеч по-буквално, отколкото при хората, въпрос на оцеляване, на живот и смърт. Впрочем, и при хората често е също точно толкова буквално. Фактът, че за добрите отношения са важни отново паричните „чисти сметки“, говори, че процесът по унищожаване на човечността в полза на човещинията е доста напреднал. Явно не успява да стигне докрай обаче, така както усилията на учени не постигат заковаване в лабораторни условия на „абсолютната нула“ – остава един мъничък остатък, който се държи упорито и напук.
Тоест капчици у нас поддържат достойното човешко.
За мое съжаление съм виждал и как „бащин гроб за мерси не се копае“, кавги за наследство край още неизстинал труп и всякакви мерзости от този род. Пари, пари, пари. Истинското божество на цялата човешка история, откакто я записват – предимно летописци на държавна хранилка. Оцеляването – да не говорим за добруване и развитие нагоре! – е поставено в зависимост от критерии, които правят поведението ни неестествено.
В един късометражен футуристичен филм за света, какъвто се очаква да бъде през 2050 г., имаше показателен момент: на улицата припада минувач. Още преди околните да са се бръкнали за мобилните си телефони (у мнозина бяха във вид на гривни, други направо имаха вградени чипове за комуникация), за моя моментна радост не да снимат и качват в профила си в „социалните мрежи“ случката, а за да повикат помощ, уличните камери регистрираха проблема. Над клетника изникна медицински дрон. Какво обаче бе първото, което направи тази машина по волята на сценаристите? Тя сканира човека за идентифициране, за да установи дали той има медицинска застраховка и какво ниво грижи се полагат на този гражданин. Във филма не показаха какво би се случило, ако се окажеше, че застраховка липсва. Дронът пристъпи към предварително диагностициране, пое човека в товарния си отсек и незабавно го откара в болницата. Създателите на филма, дали по преценка, че така е „правилно“, дали поради забелязаната тенденция от наши дни, която екстраполираха напред във времето, без да покажат личното си отношение, отсякоха: ето така ще бъде.
Сметкаджийството ще е победило всякаква съпричастност. Оттук нататък властта ще може да управлява хората, както си пожелае, да ги кара да вършат абсолютно всичко. Не че сега не се случва, не че не се е случвало и преди, но в бъдеще няма да се намери и шепа несъгласни, за чието откриване, залавяне, изолиране или направо ликвидация ще се хабят ценни ресурси. Ресурсите ще отиват за капризите на привилегированата върхушка, остатъците – за слоя „средна маса“. А най-“мързеливите“ – мнозинството тоест – ще ги оставят да мрат, където са паднали.
Светло бъдеще.
Надеждата е, че по-често ще си спомняме поговорката за „тежко ти, ако нямаш брат“. Брат ли, побратим ли, приятел ли – това е човекът, който не е задължен да те храни, не му е предписано да ти помага, но ще го стори, дори въпреки закони и наредби. Мярнах заглавия в потока „новини“, че в някои страни било забранено даване на милостиня, а в други се чудели дали да не въведат същото. Брилянтна идея! Съчувствието – административно нарушение. После ще стане и криминално деяние.
Не знам колцина от читателите си спомнят уестърн-пародията „Лимонадения Джо“. В нея имаше едно изречение: Как?! Правила си секс с него БЕЗ ПАРИ? Какво падение! Каква ПОКВАРА!
Хора! Не повтаряйте поговорките възхвали на долното у нас! Пъдете ги и от ума си, не им позволявайте да ръководят постъпките и оценките ви!
Ако искате да останете хора де. •

Шаркан


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *