Невежество или слугинаж?

печат

ЗА ДНЕШНИТЕ РУСКИ (И НЕ САМО) „ЛАКЕЙСТВАЩИ ЦАРЕПОКЛОННИЦИ“

Борис Николаевич Кашников е един от развъдилите се като попови лъжички професори (от Факултета по хуманитарни науки на Московския университет, д-р по философия и културология). Със статията си в сборник от научни трудове, озаглавена Етично съдържание и значение на руския тероризъм от края на 19 и началото на 20 век, той демонстрира как се прави казионна „наука“. Ето някои „философски“ бисери от нея:
Историческите национални и чужди влияния са творчески преработени от многобройните идеолози на руския тероризъм, сред които особена роля имат Михаил Бакунин, Пьотр Ткачов, Николай Морозов и Николай Михайловски. Всеки от тях има особени и напълно независими заслуги пред терора. Бакунин издига терора до ранг на социален идеал и дава на руския анархизъм забележителен терористичен смисъл…
… Да разгледаме основните елементи на идеологическото одеяние на руския терор. М. А. Бакунин (1814–1876) като последовател на Хегел развива идеята за човешкото право на неограничена свобода, разбирана като най-велик социален идеал. Тази свобода не толерира никаква централизация и монопол и следователно може да бъде само свободно сдружаване на комуни. В борбата за тази кауза Бакунин разчита главно на бунта на потиснатите народни маси. Бакунин не е последовател на якобинците, той отхвърля заговорническата революция, но приветства терора. Той е против диктатурата на революционното малцинство, предрича неизбежната поява на нов авторитаризъм. Само свободното народно въстание, основано на свободното чувство на протест, може да бъде източник на новия справедлив ред. Може би именно този – много мъгляв на пръв поглед – идеал вдъхновява най-силно привържениците на терора в Русия, повечето от които са анархисти и престъпници…
… Последователите на Бакунин и Кропоткин са още по-склонни на индивидуален терор. За разлика от есерите обаче те нямат нито централна координация, нито тяхната дисциплина. Десетки малко свързани помежду си организации на „Черно знаме“ водят собствена война срещу империята. Като правило те изобщо не се интересуват от съображения за пропорционалност и разграничаване. Всяко официално лице или предприемач може да стане тяхна жертва. Те споделят убежденията на Прудон, че собствеността не е нищо повече от кражба. Често прибягват до банално изнудване и заплашват със смърт тези (главно еврейски предприемачи), които отказват да им платят. Както свидетелства Анна Гейфман, от 17 хиляди жертви на революционния терор от 1901–1916 г. лъвският пай е на съвестта на анархистите. Безразборното насилие с цел създаване на обща паника е същността на тяхната тактика и най-сигурният път към общата анархия (майка на реда) и най-справедливото общество…
… С най-печална слава се ползват особен род анархисти, наричащи се „Безмотивници“, именно защото практикуват немотивиран терор. Следвайки заветите на Бакунин, те вярват, че истинската революционност се концентрира само върху най-ниските стъпала на социалната стълба и поради това не се стесняват от сътрудничеството си с изметта на обществото, включително престъпниците. За разлика от престъпниците обаче те често демонстрират лична смелост и революционна идейна убеденост. В повечето случаи личният им морал е вдъхновен от ницшеанските идеали за свръхчовека…
Руският „учен“ не е сам в говнишарската си дейност за оклепването на анархистите. В САЩ се подвизава гореспоменатата му колежка Анна Гейфман (родена през 1962 г. в Ленинград) – американски и израелски историк, пусната в 1976 г. от бившия СССР да замине в Израел при сънародниците си, но вместо това се озовава отвъд океана. В своята книга Революционният терор в Русия от 1894 до 1917 година в 4-та глава, под Теория на анархизма, тя пише: Анархистическото движение не внася нищо ново в теоретичната обосновка на въоръжената борба в Русия. Едно тяхно „възвание“ от 1909 г. съдържа сентенции и призиви от рода на: „Грабвайте кирки и чукове срещу отровното дихание на цивилизацията! Подривайте основите на древните градове! Всичко е наше, вън от нас – само смърт… Всички на улицата! Напред! Разрушавайте! Убивайте!“ В друга прокламация: „Работническата класа не трябва да прави разлика между формите на управление и затова както в Зимния дворец, така и в демократичния парламент и във всяко държавно учреждение работникът-революционер може да се яви само… с бомба!“ и т. н. Размесвайки клеветата с истината на десетки страници, все в същия дух руско-еврейско-американската „историчка“ запознава своите читатели с „теорията на анархизма“…
Не е удивително, че и хора от ранга на покойния Бжежински, подали се на класовата си ненавист, се позовават на подобни „учени“ и пишат за Бакунин, че бил Папата на световния тероризъм, вдъхновил ученици като Осама бин Ладен, удобно „забравяйки“ да съобщят, че Осама е обучен от собствените му убийци от спецслужбите на втората „родина“ на „Збиг“.

Каква е в действителност позицията на Бакунин за индивидуалния терор?

На 4 април 1866 г. Дмитрий Каракозов стреля по императора в Лятната градина в Санкт Петербург. Селянинът Комисаров, който тогава е сред тълпата, блъска ръката на стрелеца. Опитът за покушение е неуспешен. В статия в своя „Колокол“ Херцен осъжда атентата срещу Александър II.
Изстрелът на 4 април не ни беше по сърце – пише той. – Очаквахме от него бедствия, бяхме възмутени от отговорността, която пое върху себе си някакъв фанатик. Ние мразим изненадите на именните дни, на площадите: първите никога не успяват, вторите почти винаги са вредни. Само сред разложените и диви народи историята си пробива път с убийства.
И по-нататък: Луд, фанатик или озлобен човек от дворянството стреля по суверена; необикновеното присъствие на духа на младия селянин, неговата светкавична бързина, съобразителност и сръчност спасяват Императора.
Възмутен от статията, в писмото си до Херцен Бакунин пише:
За нищо на света не бих хвърлил камък по Каракозов и не бих го нарекъл в печата „фанатик или озлобен човек от дворянството“.
Аз също като теб не очаквам и най-малката полза от цареубийството в Русия, готов съм дори да се съглася, че то положително е вредно, защото ще предизвика временна реакция в полза на царя, но изобщо няма да се учудя, че не всички споделят това мнение и че под тежестта на наистина непоносимото положение ще кажат, че се е намерил човек, по-малко развит философски, но по-енергичен от нас, който е смятал, че Гордиевият възел може да бъде разсечен с един удар. Въпреки теоретичната му грешка, ние не можем да му откажем уважението си и сме длъжни да го признаем за „наш“ пред гнусната тълпа от лакействащи царепоклонници. В противовес на това, в твоята статия ти възхваляваш „необикновеното присъствие на духа на младия селянин, неговата светкавична бързина, съобразителност и сръчност“. Мили мой Херцен, това е много лошо, не ти подобава и е смешно и нелепо.
Аз също не съм склонен на индивидуален терор, но не мога да не призная за наш Сергей Нечаев, който пише в Народная расправа: На тези журналисти, които с лъст и измама служат на властта в борбата ѝ с революционерите, трябва да се отрежат езиците и пръстите на ръцете, за да не могат да изричат и пишат лъжи…
Колкото до морала на анархистите, нашата история изобилства със стотици хиляди бойци, загинали в борбата за Хляб и Свобода по всички меридиани и паралели върху петте континента. Ще споменем само „Гемиджиите“ (солунските атентатори). Това са млади момчета, някои още не навършили пълнолетие. Най-възрастният – Орце Попйорданов – е на 23 години. Те знаят, че от техните бомби и от репресиите на султанската власт ще паднат и невинни жертви и затова решават, че нямат право да живеят след това и загиват със смъртта на храбрите. Такъв е анархистическият морал… •

Георги Константинов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *